Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирно! Идва армейски генерал

Снимка: Радио ВИДИН

Задължителната казарма за мъжете в България е отменена от 2007 г., но мине се не мине известно време, все някой амбициозен политик, надъхан общественик или друг подобен кандидат за слава ще се сети да лобира за връщането ѝ. Зер останали сме беззащитни пред света, а той само това дебне. Пък и в казармата, видите ли, се ставало мъж. Там се учели момчетата на ред и дисциплина. Да се чуди човек каква е работата на родителите им при това положение, но кои сме ние, че да задаваме неудобни въпроси. Неудобни и за родителите, и за армията. Момчетата май никой не ги пита – и преди 2007 г., и сега. А те имат какво да кажат, особено онези, които са имали възможността да разберат от първа ръка за какво иде реч.


Всички сме чували казармени истории. Озове ли се човек на маса в компания с двама или повече мъже, няма начин в някакъв момент да не се отвори темата за армията. И се започва с истории коя от коя по-нелепи и безумни за простащина и злоба, но и за приятелства и малки геройства, за пиянства, глупост и безотговорност, но и за откритието, че може би има начин да оцелееш.


В романа си „Когато бях армейски генерал: Приключенията на храбрия войник Мишев през студената война“ „стършелът“ Михаил Вешим, някогашен старшина школник Мишев, дава своя принос в спора, разказвайки за собствения си опит в тази мелачка за хора и индивидуалности. Не спестява нищо на никого, в това число на себе си, докато търси отговорност за изгубените две години и три месеца от младостта си. Вероятно има право да си го позволи, щом 30 години не успява да забрави номера на личния си автомат „Калашников“.


Всъщност кога забравяш номера на автомата си, който доскоро си рецитирал по навик всеки път, когато някой те пита за номера на телефона ти, за ЕГН-то или кой номер обувки носиш? Дали не е когато покрай теб започне да се навърта господин Алцхаймер, единствен способен да се пребори с последствията от задължителната военна служба върху психиката?...


Да служиш в Народната армия в началото на 80-те години на ХХ век си е предизвикателство с елементи на невъзможност, с което родените в новото хилядолетие няма да се сблъскат може би никога. Освен да можеш да разглобиш автомат „Калашников“ за под десет секунди и да не се къпеш със седмици, трябва да си готов да пишеш безсмислени доклади до полудяване, в които задължително да отдаваш дължимото на партията-майка, да слухтиш за „подривни елементи“ сред другарите си и да те пращат „на розите“ за щяло и нещяло, но най-вече защото майка ти е обикновена лаборантка, а не продавачка в Кореком. Едно е вярно обаче! Без значение дали излизаш от казармата по-мъж или не, със сигурност не излизаш същия човек, който си бил на влизане.


Във време, в което нелепиците сякаш са навсякъде и във всякакви форми, а особено много от тях са и с пагони, за съжаление, какво е нужно за оцеляване в Народната армия? Според Михаил Вешим жизненоважно е да си чел, разбрал и обикнал „добрия войник Швейк“. Чел ли си „Швейк“, все някак ще оцелееш и в армията, и в живота. Ако поради някаква причина смяташ, че задължителната казарма трябва да се върне, пак е нужно да прелистиш „Швейк“ и е много вероятно да ти мине. А може и да не ти мине. Виж, безсилен е храбрият войник, ако решиш да го вземеш за компания, докато си търсиш булка обаче. Жените поради някаква причина не успяват да видят очарованието му.


„Когато бях армейски генерал“ е продължение на книгата „Когато бях морски капитан“. А би могла да се казва „Един хуманист, въоръжен до зъби, с автомат и зареден пълнител, разказва“ или „Зле възпитан идеологически Швейк като армейски генерал“. Той Вешим нито е бил морски капитан, нито армейски адмирал, ама можеше и да бъде. Успява да стане само старшина школник – едно все пак добро постижение, защото, както сам казва, „всички военни чинове си приличат по безумието си, но старшините са безумни по своему“. Само да не беше тази му чудатост свободолюбието. Но пък умее да разказва – уж така, с хумор, а всъщност съвсем насериозно, съвсем на принципа „добре, че е шегата, та да си кажем истината“. Затова и разказва как армията може да вкара в пътя дори Бетховен, има ли двойник Цола Драгойчева, докъде стигаш, когато поведеш война за банята, и колко метра Народни вафли има до уволнението. Около двеста са, ако ви интересува.


Михаил Вешим е български писател и сценарист, автор на фейлетони, разкази и романи и главен редактор на вестник „Стършел“. Негови разкази попадат в „Антология на световния хумор“, публикувана във Виетнам през 2002 г., наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън. През 2008 г. става носител на Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев“ заедно със сатирика Васил Сотиров. По романът му „Английският съсед“ е направен сценарий за едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков. Същият роман е и една от двете български книги, номинирани за литературната награда на Европейския парламент.


По публикацията работи: Красимир Каменов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Мисия Коледа" подкрепя 1500 души в Северозапада

Неправителствена организация от Монтана стартира кампания „Мисия Коледа“ . В нея ще бъдат подпомогнати 1000 деца и 500 възрастни хора, самотни родители и семейства в затруднение от Северозападна България. Общините са партньори, като особено активни са Враца и Бяла Слатина. За реализиране на кампанията, организаторите от сдружение "Кауза..

публикувано на 14.11.25 в 16:24

Доброволци помагат в приюта за кучета във Видин

От Общинския приют за кучета във Видин призоваха доброволци да помогнат в грижата за животните. За седмици над сто души вече са се отзовали, каза директорът на общинското предприятие Ирена Владимирова. "Просто видях, че хората не знаят, че във Видин има приют, не е толкова популяризиран и това беше идеята да популяризираме Общинския..

публикувано на 14.11.25 в 16:15

Лъкът – стар приятел с "остър" характер

Лъкът се появява още през праисторическата епоха - преди цели осем хилядолетия! Най-старият открит лък е намерен в Дания - в едно блато! По-късно лъкът става и сериозно оръжие. В Египет стрелците били като днешните супер герои - винаги в целта! В Англия пък дългият лък от тисово дърво бил толкова прочут, че само като го видели, противниците..

публикувано на 14.11.25 в 16:05

Топи - как една малка намерена душичка промени цял дом

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една история, която започва тихо и обикновено – пред входа на една кооперация – но продължава като истинско домашно приключение. Наш гост е Ники Антов , а главната героиня е Топи – коте, което първо се появило като малка топчица с огромни уши.  Няма да разказваме всичко вместо него, но ще..

публикувано на 14.11.25 в 15:40

Деца от видинска детска градина започват деня с Кутия за добрини

Преподаватели и възпитаници на видинската Детска градина "Русалка" се включиха в инициативата "Маратон на добротата". Идеята е на автора на детски приказки и основател на платформата www.detskiprikazki.com - Виктория Петрова. Виктория е и майка на две прекрасни момчета на 2 и на 4 години. "Книжката Мечо и добрината обикалят гората" излиза..

публикувано на 14.11.25 в 14:52
Борислав Ванков

Борислав Ванков за проблемите на незрящите хора и за новите технологии

Проблемите, които срещат незрящите хора у нас и помагат ли новите технологии да се справят с трудностите:  по повод Международния ден на слепите, който се отбеляза през вчерашния ден, отговори на тези въпроси даде Борислав Ванков , гост в предаването "Заедно" на Радио ВИДИН. Той е от активните хора във Видин, но се налага и да се бори с..

публикувано на 14.11.25 в 14:46

WWF подпомага уязвими домакинства

За подпомагане на уязвимите домакинства в прехода към жилища с ниски емисии и ниско енергийно потребление работят WWF- България и организацията "Хабитат за човечеството". Инициативата осигурява безвъзмездна помощ в размер до 20 000 евро за общо 25 домакинства от община Берковица и 35 домакинства от община Луковит.  Проектът "BioJust"..

публикувано на 13.11.25 в 16:05