Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". 

Каква е равносметката на изминалите почти четири декади? Какво постигна и какво не успя да стори държавата за този период?

 Демокрацията дискутираме със Светлин Тачев, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Къде се провалихме и къде успяхме лично според Вас? 

"Темата е много обширна. Изобщо темата за това Преходът дали приключи или не... остава отворена. На практика той приключи или поне ще приключи с влизането в Еврозоната от гледна точка на това, че завършваме изцяло интеграцията в западните си структури, но пък усещането, че пътят е все още отворен и ние продължаваме да вървим - остава. Оттам идва и този сблъсък дали ние сме завършили прехода или не. Самите данни, които публикувахме от независимия ни сондаж, показват несъгласието на хората, че Преходът е приключил. Не смятат, че демокрацията е истинска. Не са сигурни дали изобщо има пазарна икономика в страната. Все още в мнозинство смятат, че бившата ДС продължава да управлява политическите процеси в страната. Това показва разочарование. Разочарование от очакванията, които имаха хората и от това, което се получи. Това разминаване между очаквания и реален резултат създава основата да се усеща, че пътят не е завършил. Вероятно най-вече възрастното поколение, не най-младите, като че ли са разочаровани от това, което видяха, те все още са в очакване, че едни по-добри времена ще дойдат. Проблемът е, че вероятно след 10 години пак ще си говорим дали е приключил Преходът. Това ще остане като клише, което много трудно ще може да изчезне от паметта и съзнанието на хората. Може би вече с тоталната смяна на поколенията това нещо ще приключи официално. Специално тези поколения, които живяха Прехода, които участваха в промените, те са тези, които в най-голяма степен са разочаровани. Наблюдавам едно завръщане, една носталгия към отминалите времена. Когато изгубиш пътя и виждаш не това, което си искал, може би обръща нагласите към нещо, което помниш, което си видял и което ти дава някаква сигурност. Оттам е тази носталгия, която се наблюдава в по-възрастните".

Радио ВИДИН: Възможен ли е обаче Преход без лустрация? Тези комунистически наследници, без да знам колко е голяма ролята днес на службите, все още са във властта.

"Темата за лустрацията, макар и много важна, много закъсня. Подобно нещо, ако трябваше да се извърши, трябваше да е в първите десет години. 36 години по-късно ми се струва, че изглежда много трудно подобно деяние от гледна точка, че тези, за които Вие говорите, те са наследници. Те много трудно могат да носят вина за действията на родители, баби и дядовци... тази тема остава също клише. Много време мина. Това не е темата на младите. През 2020 година по време на протестите наблюдавах Генерация Z - родените след '97 година, лозунгите им. Те движеха основно недоволството. Лозунгите, исканията, които имаха, коренно се различават от предишните поколения, защото поколенията на нашите родители, които участваха в Прехода, нашето поколение, което е междинно поколение между Генерация Z и нашите родители, защото на практика не сме живеели през социализма, но сме обременени от разказите в едната или другата посока... и най-младите, на които дори родителите им не помнят съзнателно какво се е случило през годините на социализма. Виждате как се прокъсва връзката между поколенията, а това води неминуемо до смяна на идеите, до смяна на ценностите. През 2020 година по-възрастните - артисти, писатели, музиканти, участвали в промените '90 година, бяха настроени резервирано, защото битката вече не е комунизъм/антикомунизъм. Последната вълна на протести, в която се издигаха лозунги с крайностите комунизъм/антикомунизъм, говоря от чисто негативна конотация да се обиждаш на тази тема, беше 2013 година, лявото и дясното в смисъла на икономическото противопоставяне, на Изток/Запад, беше 2013 година. 2020 година беше коренно различна картината. Тези теми не бяха на дневен ред, защото поколенията се сменят. Тази тема отшумява, но остава за по-възрастните. За тези, които са го живяли. Тя е неминуема за техния живот. Някои не могат и да я напуснат, защото иначе ще бъдат демотивирани. Бил си с нагласите 90те години, протестите, митингите, а 30 години по-късно нещата са по-различни. Ако ти изпуснеш това, за което си се борил, това, което е било смисъл на живота ти тогава, ще се обезсмисли целият път, който си вървял".

Радио ВИДИН: Има ли как от днешна гледна точка да заздравяваме демокрацията на родна почва? Да се сетим как се случват изборите в страната, познатите механизми, чрез които едни и същи лица от 20 години си разиграват коня... Тази битка като че ли почва да губи почва.

"Кризата на демокрацията не е само в България, това е западна криза. Като изследовател на тези процеси мога да кажа, че навлиза в специфичен коловоз. Вървим по собствен път в кризата на демокрацията. Тя се задълбочава. За съжаление, едно от лекарствата, макар и да не е панацея, беше в предишното десетилетие - след 2011 година - възможността за по-голямо гражданско участие. Това съм го изследвал дълго време. Проблемът е, че не можа да се използва, просто защото самият политически елит, без значение кой управлява, няма интерес да даде на гражданите да участват по-активно във взимането на решенията, в политическите процеси. В момента сблъсъкът между авторитарното и демократичното нараства, с което като че ли подобряването на демокрацията остава второстепенна тема. На преден план излиза темата как да спасим това, което имаме, като дори оставяме настрана въпросът доколко е демокрация, истинска ли е. Изобщо как можем да съхраним това, което имаме в момента. Този сблъсък между авторитарно и демократично нараства в международен план. В даден момент не е изключено да се стигне до пряк политически сблъсък между двете идеи. Знаете, че ние оценяваме, обществата оценяват това, което имат, когато загубят. Надявам се да не се стигне до такъв момент, да започнем да преоценяваме какви възможности сме имали, как сме ги използвали... а в краткосрочен план относно как може да се промени демокрацията: навлязохме в една ситуация, в която не съм оптимист, че може да се промени нещо, освен под натиска на гражданите. Към момента влиянието в демократичните процеси от страна на гражданите намалява. Единствената възможност е чрез действия на улицата, чрез протестни мобилизации, но остава големият проблем дали хората не се изтощиха, дали има ресурс за подобно нещо, чисто като капитал човешки".

Радио ВИДИН: Тези големи протести в последната декада доведоха ли до коренна промяна? Да се сетим за 2013, пък да видим кой днес е големият човек в държавата.

"Това е труден въпрос, дали постигнаха нещо или не? Бяха импулс, който даде информираност на обществото какво се случва. Преките резултати винаги са спорни. Но не може да се очаква много от протестна мобилизация, чиято основна роля е да информира, да се противопоставя, да възпира, но тя няма ресурс да може да променя директно. Имаше размествания на политическите пластове. Какъв е крайният резултат? Спорно е... може би ще се изследва на по-късен етап. Със сигурност подобни мобилизации, мога да го твърдя като изследовател, всяка подобна мобилизация, която успява да привлече огромна маса от хора, всъщност е една малка победа за демокрацията от гледна точка, че се чува гласът на хората, имат възможността да го изразят, показва че не е невъзможно да се е самоорганизират и да излизат да протестират. 2025 година, въпреки натрупаната умора от последните години, е пример за това как в България през месеците от януари насам постоянно малки недоволства избухват по различни теми, които дават гласност и с тази гласност по някакъв начин, макар и минимално, влияят. Въпросът е, има ли ресурс за нещо по-мащабно? Това ще се види през зимните месеци, които са невралгични за всяка власт".

Радио ВИДИН: Досетих се за Вашата теза, че Преходът приключва, ако се разпадне ДПС.

"Да. Аз във Вашето предаване няколко тези имах. Едната беше тази. Въпросът е, че то не се разпадна, по-скоро се трансформира. На практика ДПС продължава да съществува, наследството беше овладяно от крилото на Пеевски, но продължи да функционира по начина, завещан от Доган. Когато говорим за разпад, говорим за разделяне на две големи парчета, както се случи със СДС, БСП, които се свиха. СДС почти изчезна, а БСП са малка нишова партия, не е този голям червен мастодонт, който беше характерен и уплътняваше лявото пространство, доминираше. Тепърва ще видим какво ще се случи с ДПС: дали ще тръгне по пътя на ерозията или Пеевски е успял окончателно да обхване тази формация, за да я консолидира отново. При Вас бях казал и друго, относно края на Прехода и защо хората са с усещане, че той продължава: защото има изключително много проблеми в държавата ни. Дори тези протести, които избухват периодични, постоянните скандали, тази политическа криза, която не спира, тази криза на демокрацията в последните 15 години се засилва... тези проблеми, както икономиката, образованието, това води до усещането, че Преходът не е приключил и хората чакат, че ще дойдат по-добри времена. Разминаването между очакванията и реалност води до това да се очакват едни по-добри времена. Дали ще дойдат или не... самото очакване дава някакъв път напред. Ако сме достигнали до края, какво следва след това? Когато достигнеш крайната си цел, какво следва? Струва ми се, че за някои хора е по-добре да очакват, да вярват, че Преходът продължава, че промените тепърва ще дойдат като една далечна цел, която им дава път да се движат напред".

Радио ВИДИН: През целият Преход се наблюдава нещо, вероятно заложено още преди столетие в нас, но трябва да спрем да търсим единствено месията. Трябва рационално мислене.

"Това е така, но историята показва, че особено в периода на криза, очакването на Спасителя е характерно. Това няма да бъде преодоляно. Има си своите обяснения. Обикновено в период на криза се търси някой, който да поведе останалите. Демокрацията в смисъла на това да се взимат общи решения до голяма степен отхвърля идеята за едноличие. А това означава и по-голяма активност. Понякога нуждата да си активен, да взимаш решения, а не да ги делегираш на някой друг, води до страхове. Тези страхове се прехвърлят върху това да се търси някой, на който ти да дадеш своите права и той да те води напред".