Дарина Фелонова: Мозъкът е "седалището" на душата

Норвежката изследователка на мозъка Кая Нурденген описва в книгата си „Мозъкът - твоята суперзвезда“ както физическата структура на мозъка и сложните взаимоотношения между невроните, синапсите и мозъчната кора, така и функционирането му на по-абстрактно ниво - как стигаме до самоосъзнаването, как работи паметта, какво се случва, когато се влюбиш. 

Кая Нурденген е защитила докторат по невробиология в Университета в Осло. От 2015 г. специализира в Университетската болница в Осло. През 2016 година публикува бързо спечелилата популярност книга „Мозъкът - твоята суперзвезда“, преведена на много езици, която  вече е и на българския книжен пазар.

"Най-впечатляващото е този опит да се разбере по-добре структурата и функционирането на мозъка. За съжаление се оказва, че той е непозната малка вселена", каза редакторът на книгата Дарина Фелонова в предаването "Закуска на тревата". "Самата авторка казва, че много изследвания и експерименти са направени през последните години. Много остарели знания са били отхвърлени и опити за лечение на различни психични заболявания, които се оказват свързани с дейности на мозъка - сега се намират нови начини за тяхното лечение, нови начини да се разбере защо човек е такъв, какъвто е, защото мозъкът - това е реално седалището на душата."

Една от основните теми в книгата касае проблемите с паметта. 

"Някои части от тази информация не са нещо кой знае колко ново, тъй като има естествени препятствия пред това да запомняме - например да не употребяваме алкохол, когато се подготвяме за изпит или когато учим нещо важно, тъй като това влияе негативно върху способността ни да се концентрираме. Също така да избягваме стреса, защото не е напълно възможно винаги да го избегнем, но стресът също влияе на концентрацията ни, когато се опитваме да запомним нещо. Авторката се насочва към мнемониката - техники, когато трябва да запомним нещо конкретно. Тя дава личен пример, тъй като е изучавала медицина", поясни Дарина Фелонова.

"Не при всеки паметта действа по едни и същи начин", отбеляза още редакторът, давайки пример с трудното запомняне на произволни списъци от думи или имена, когато не свързваме конкретната дума с някакъв образ в мисълта си. "Защото, както тя казва, никоя информация не се губи напълно. Тя просто стои някъде в мозъка ни и нещо трябва да ни накара да я изкараме от там."

Месото на рибата, особено мазни риби съдържа мастни киселини, които подпомагат създаването на по-силни връзки между невроните на мозъка. което пък ни помага по-лесно да съхраняваме и извличаме от него информация, а мозъкът да работи по-активно. 

Книгата подсказва, че психиатрите би следвало по-тясно да си сътрудничат с невролозите.

"Примерно тумор на челния дял може да доведе до пълна промяна на личността ни. Нещо, което допреди 20-30 години се е смятало за изцяло психичен проблем. Сега разбираме, че ако челния ни дял по някакъв начин бъде наранен, ние губим способността си да планираме за бъдещето, губим способността си да се самоконтролираме", допълни Дарина Фелонова. 

Любовта задейства почти всички части на мозъка ни - тя е изключително важна в самия биологичен процес на съществуване, подчерта още тя. Фелонова цитира и друг интересен факт - че хората, при които се отделя в по-големи количества хормонът невротрансмитер окситоцин, са по-верни на партньорите си и по-склонни към трайно обвързване. "Така че тук отново виждаме, че любовта и възможността ни да градим сериозни връзки зависи от мозъка ни." 

Повече по темата можете за чуете в звуковия файл.