Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Най-сладкото“ – филм за паметта, шоколада и свободата

Документалната лента не дава рецепта за свобода, но припомня какво е без нея

В ежедневието си днес много лесно забравяме, че свободата е най-голямата ценност. Това каза пред „Хоризонт“ продуцентът Мартичка Божилова. Тя представи филма „Най-сладкото“ - късометражен документален филм, посветен на 30-годишнината от промените и началото на по-свободен живот. Лентата е дело на артистичния тандем Борис Мисирков и Георги Богданов, а Мартичка Божилова е продуцент.

Заглавието е колкото провокативно, толкова и отговарящо на нашите спомени, казва тя.

Станиолче от шоколад

„Заигравката с „най-сладкото“ е това, че спомените ни от комунизма се свързват със станиолчетата от шоколадите, с които чрез някакви връзки можехме да се сдобием от „Кореком“ или от чужбина ни ги носеше някой шофьор или стюардеса, съответно ние ги изяждахме и си ги пазехме – гледахме да съхраним и аромата. На нещо, което е някъде там и е трудно достъпно, и ние не можем да го достигнем, само можем да си мечтаем за него. Метафората, която искаме да използваме, е това, че всъщност това, което сме преживели в комунизма, не е носталгия. Това, което ние правехме с тези станиолчета за шоколад, всъщност е едно доста ужасяващо преживяване от сегашна гледна точка. Това, което ние искаме да кажем е, че най-сладкото е свободата.“

В момента ние сме по-свободни да правим своя избор, дори да си купим парче шоколад – вярват създателите на филма.

Носталгия и (не)свобода

За компанията създател на документалния филм - „Агитпроп“, сивата зона близко минало е постоянна тема, изтъкна Мартичка Божилова, като определи този период като „история, която още не е станала история“.

„Винаги една такава материя е много рискована. И естествено, че е най-лесно чрез учебници, чрез публично говорене или да се олекоти, или да се изкриви представата за комунизма. Ние не твърдим, че имаме нашата представа и рецепта какво точно е било, защото то продължава някак си да се случва, продължаваме да го живеем. Но това, което с този филм – „Най-сладкото“, искаме да провокираме, е да се замислим, че това е бил нашият живот. Което ние го ценим – това е нашето детство, нормално е да се изпитва носталгия по младостта или по детството. Но същевременно горчивината от това, че сме били тотално несвободни също е много важна.“

„Героите на филма са много – филмът е паноптикум от хора, които са живели в онова време, с най-различни професии, с най-различен произход и най-различни съдби, някои от които много драматични, други са били представители на тези, които са имали достъп до тези сладости и хубави аромати. Например имаме стюардеса, пилот, но имаме и човек, който с преплуване се е опитал да избяга, да емигрира от тоталитарния режим“, разказа още продуцентът.

На сайта на проекта "Най-сладкото" създателите на филма са предвидили и Песнопойка, в която се припомня "как звучеше животът едно време", както и Дигитален кореком.

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джорджана и Георги Иванов

Промени за служителите на Гранична полиция с премахването на граничната бариера между България и Румъния

На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..

публикувано на 05.01.25 в 07:30

"Хроники от стомана": Из света на хладното оръжие от Българското средновековие

Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..

публикувано на 04.01.25 в 22:34
Божидар Искренов

Божидар Искренов разказа футболната си биография в "Без обувки"

Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга .    "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара",  разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..

публикувано на 03.01.25 в 17:32
Кристина Константинова и Мария Дончева

Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза

Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..

публикувано на 03.01.25 в 11:34

На разходка из дигиталния близнак на базиликата "Св. Петър"

" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..

публикувано на 02.01.25 в 13:38

За шоколада - с любов...

Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..

публикувано на 02.01.25 в 11:05
Даниела Дичева

Даниела Дичева: Шевицата съхранява родовото знание

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..

публикувано на 02.01.25 в 10:48