Ще се окаже ли коронавирусът „черният лебед“ за икономиката

Сянката на рецесията е надвиснала над глобалната икономика, след като светът все още не може да ограничи разпространението на коронавируса. Световната банка и Международният валутен фонд осигуриха финансов ресурс за справяне с последиците от Ковид-19, а Европейската комисия разреши по-големи харчове на засегнатите държави, въпреки че с това наруши собствените си правила за финансова дисциплина на страните - членки.

Централните банки започнаха да намаляват лихвите с цел да осигурят по-евтини заеми, а оттам и подкрепа на икономиките. Това обаче не окуражи особено инвеститорите, които изчисляват загубите си в милиарди.

Какъв е полезният ход и защо взетите мерки не могат да подкрепят достатъчно икономическия растеж? Марта Младенова потърси две експертни мнения.

Предприемачи, политици, анализатори - всички постъпиха еднакво. Прибираха се у дома, измиваха си ръцете - поне 20 секунди с вода и сапун, както сочат всички указания, за да се предпазим от коронавируса, и след това отидоха до библиотеката. Посегнаха и извадиха книгата, която отдавна не бяха чели – „Черният лебед“ на Насим Талеб.

Може би така би звучал сценарият на първия филм, който ще разкаже за икономическата и финансова криза, с която коронавирусът заразява света ни.

Опасения за глобалния икономически растеж

„Има много високо ниво на несигурност в момента. Не знаем какво се случва в Китай, след като хората вече се върнаха на работа. Не е сигурно обаче дали няма да има втора вълна на заразата. Ако не се стигне до втора вълна, бихме имали наистина много добра новина. Ние обаче се опасяваме, че глобалният икономически растеж ще спадне с до 50%. За Европа това означава - при настоящи прогнози за растеж около малко над процент свиване до 0,5 на сто или дори повече“, каза в интервю за „Хоризонт“ Ролф Лангхамер от Института за световна икономика в Кил.

Въпреки че Китай се опитва да възстанови производството си, това ще отнеме много време, а и все още е твърде рано всички затворени фабрики да заработят отново, за да се възстановят глобалните вериги за доставки.

„Ситуацията с търговията е много по-критична при промишлеността, отколкото при услугите, които не зависят толкова сериозно от глобалните вериги за доставка. Разбира се, услугите страдат заради сериозния спад при пътуванията на хора. При промишлеността огромният проблем е Китай, който е отговорен за около 20% от световната търговия. Това е четири пъти по-голяма тежест от 2003 година, когато се разпространяваше САРС“, посочи Лангхамер.

Въпросът може да бъде отнесен не само върху фармацевтичната индустрия, но и върху всеки друг отрасъл, който е зависим от изработка на части или компоненти в китайските фабрики и след това доставката им до друга държава, където да бъдат превърнати в краен продукт. И тук идва следващият казус - по-малко доставки на части и компоненти, следователно спад в карго услугите, които също носят сериозен приход на транспортните компании.

Цената на петрола може да падне под $40 за барел

Докато мнозина анализатори смятат ефекта върху транспортния бранш единствено заради намаляващия брой на пътуванията, в света на петрола изчисленията се правят в по-големи мащаби, допълни пазарният анализатор Наим Аслам.

„Не виждам как дори със сериозно намаляване на количествата петрол ще помогне да се балансира пазарът, тъй като търсенето е сериозен проблем. Докато не се обърне тенденцията, натискът върху цената ще остане“, каза той.

Вчера обаче представителите на Организацията на страните износителки на петрол и на техните партньори не успяха да постигнат споразумение по намаляването на доставките, което породи въпроси за бъдещето на формата ОПЕК +. И ако това е по-скоро геополитически въпрос, бизнесът се интересува от паричното му измерение, коментира Аслам и представи прогнозите на компанията, в която работи: 

„Ние предвиждаме цената да се движи около 40 долара за барел и дори по-ниско ниво. Всичко обаче зависи от представянето на икономиката. Ако видим подобряване на данните, може да се стигне до връщане до ниво от 45-50 долара за барел, но не повече“.

Какво може да направи Европа

По отношение на икономиката и по-специално в Европа - погледите веднага бяха насочени към Франкфурт, където е базирана Европейската централна банка. Освен че бе една от поредните институции, която ограничи личните контакти на служителите си с цел предпазване от зараза, засега посланията са, че има готовност за реакция от страна, коментира Ролф Лангхамер:

„Разбира се, тя няма голямо пространство за намаляване на лихвите, но може да започне да купува повече дългови книжа. По този начин ще налее повече пари в икономиката. Дали това ще помогне на европейската икономика - аз се съмнявам“.

Европейската комисия не може да направи много повече от това да разреши на страните да се отклонят от бюджетните и дълговите ограничения, заложени в договора от Маастрихт, допълни Лангхамер, според когото решаващата роля е на отделните правителства:

„Много по-важни са фискалните мерки. Като казвам мерки от фиска, бих препоръчал специални заеми за компаниите, които имат необходимост от това. Може да се подпомогнат компаниите, за да намалят работното време, ако страдат от недостиг на поръчки или недостиг на компоненти заради прекъснатите вериги за доставка“.

Също така - да се подпомогне запазването на работните места, като в същото време се намали работното време, тъй като производствените мощности не са натоварени изцяло, което е сред основните проблеми на Европа в момента:

„Нека го кажа така - просто програма за стимулиране на икономиката няма да е достатъчна. Тя трябва да е целенасочена, за да подпомага сектори и компании, които имат преки поражения от кризата, създадена заради коронавируса. Много е важно да действаме на време, за да не нанесем по-големи щети. Също така може да се отложи плащането на част от данъчните задължения на компаниите, за да останат повече пари вътре в тях, с които да могат да реагират“.

„За Съединените щати мисля, че най-важен е финансовият сектор и най-вече на фондовите борси. Нека припомня, че това има голямо значение за пенсионните фондове, защото там те са финансирани чрез пазара, а не както в Германия и останалите европейски държави. Хората са много чувствителни от шокова ситуация на фондовата борса. Между другото, именно заради това Федералният резерв намали толкова водещата си лихва“, каза Лангхамер.

Както и зарадинатиска от Белия дом, където вече се работи в режим „подготовка за президентски избори“, коментира експертът.

Възможна рецесия в Италия и други страни

Според него не е изключено да видим техническа рецесия не само в Италия, но и на други места в Европа и извън нея.

Дали тя ще завладее целия свят, или ще бъде избегната е въпрос, на който анализаторите не се наемат да отговорят категорично. Надяват се, че отговорът е положителен.

Но все пак отново посягат към книгата, в която се описва въздействието на рядко или случайно събитие, което никой не може да предвиди, нанася огромни щети, а след като е приключило, всъщност има своето обяснение - дефиницията, която Насим Талеб дава на явлението „черен лебед“.

Целия анализ може да чуете от звуковия файл.