Памет за Живка Клинкова и нейното музикално наследство

Живка Клинкова си отива от този свят самотна й неразбрана като човек и неизследвана като композитор. Миналото лято се навършиха 95 години от рождението й, а годишнината отмина тихо и незабелязано.

Клинкова оставя огромно творческо наследство с широк диапазон – от фолклора до балета. Пише 8 опери, 11 балета и над 250 песни и симфонии. Изтъкнат фолклорист с пиетет към старата самоковска песен.

Оперната певица от Самоков Росица Тренкова е била на 12 години, когато е започнала уроци по пиано при Живка Клинкова, по онова време студентка. „Имаше 4-5 ученика. Тя така ни запали“, спомня си Тренкова, която благодарение на тези уроци остава посветена на музиката. „Тя ставаше в 5 часа сутрин, за да изсвири колкото може повече творби, да се запознае с колкото може повече неща. Свиреше бляскаво мазурки. Беше много добра пианистка и много запалено учеше“, допълва музикалния портрет на Живка Клинкова оперната певица.

„Беше повече изпълнявана сякаш навън. Успя да се усъвършенства в Западен Берлин“, уточнява Росица Тренкова, която е пяла ария от операта на Живка Клинкова „Левски“.

За силната емоционалност на Клинкова оперната певица си спомня, че Световното първенство по футбол през 1994 година е вдъхновило композиторката да напише химн, искала е да напише симфония, посветена на победите на българския отбор. „Когато почина Даяна, започна да композира веднага.“

За операта си „Кирил и Методий“ искала да се срещне с българския Патриарх Максим, за да получи от него подкрепа, но той не я приел. „Тогава прати на папата операта си, веднага получи отговор с папска грамота.“

„В операта е включена и прастарата мелодия, която звучи в Рилския манастир от времето на основаването му – мелодията на камбаните на Хрельовата кула, която можем да я чуем, ако отидем там“, изтъква Росица Тренкова.

Варненската опера искала да постави на сцена балета на Живка Клинкова „Калиакра“. Бил сключен договор, но отгоре дошло нареждане да не се прави, разказа още Росица Тренкова. „Заради това, че смятат, че е помогнала на брат си да избяга.“

„Личната ми мисия като човек и библиотечен специалист е свързана със събирането на зрънцата памет“, споделя Мирослава Мирчева завежда отдел „Краезнание“ в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков. „За жалост Самоков има много примери с обратен знак. Клинкова е от тях.“

Самоковската библиотека е мястото, където името, делото и наследството на Живка Клинкова не са забравени, уверява Мирчева.

„Ние събираме всичко, до което сме могли да се докоснем. Правили сме неведнъж изложби за нея. Три пъти е прожектиран филма на канал „Рила“, посветен на Живка Клинкова. Както често се случва, тя е по-известна в чужбина, отколкото в родната си страна.“

Едно от обясненията според Мирослава Мирчева е, че до 1989 година композиторката живее в Германия, а заради брат си, обявен за  невъзвращенец, на Клинкова е „лепнато едно клеймо“.

„Нейното творчество е отминавано тихомълком. Това го казват и музиковедите“, отбелязва библиотечният специалист.

Живка Клинкова така и не оставя потомци и няма наследници, които да възкресяват спомена за музикалното й творчество.

„Жена, която е популярна в Европа, но тази популярност не й помага да е популярна в родината си, още повече в родния й град. От години тя не фигурира в календара на Съюза на композиторите, сякаш е прокълната“, коментира Димитър Слатински, който от години прави различни инициативи, за направи Клинкова по-позната у нас.