На всеки човек на Земята се пада по един тон пластмаса

"Атлас на пластмасата" дава решение за справяне със замърсяването

публикувано на 09.09.20 в 11:07

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Валерия Николова с Евгения Ташева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си. Изводът е на страниците на българското издание на „Атлас на пластмасата“ - съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic - Свободни от пластмаса - и фондация Heinrich Böll. В Атласа са представени историята на пластмасата, нейното място в нашия живот, как се отразява на биологичното разнообразие и решения за справяне с пластмасовото замърсяване.

„От началото на масовото навлизане на пластмасата в бита от 60-те години на миналия век досега са произведени 9 милиарда тона пластмаса, но едва 9 на сто са рециклирани“, поясни в предаването „Хоризонт до обед“ Евгения Ташева, координатор на дейностите по управление на отпадъците в Екологично сдружение "За Земята".

„Това означава, че на всеки човек на Земята се пада по един тон пластмаса, но една 1/10 от него е рециклирана, което ни навежда на мисълта, че това не е правилното решение. Трябва да се спре прозводството на пластмасови изделия", посочи Ташева и припомни, че до 2050 година в световния океан ще има в тегло повече пластмаса, отколкото риба.

В частта на атласа „Вкусни пластмасови хапки” се разказва как поглъщаме пластмаса с храната и напитките си и какви са ефектите от това. Евгения Ташева обърна внимание върху пластмасовите опаковки на храните.

„Повечето от храните и напитките идват опаковани в еднократна пластмаса – те не са полезни за нашето здраве. Химикалите в тях не са добре тествани за въздействие върху човешкото здраве, а тези химикали са много.“

В последната част на атласа - „Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото” се посочват любопитни факти за негативното влиянието на текстилната промишленост за замърсяването на подземните води, реките и морето. „А също какъв е приносът ѝ за задълбочаване на климатичните промени и какъв всъщност е проблемът с „бързата мода“, подчерта Ташева.

"Пластмасата още в миналото започва като евтин заместител на слонова кост, на коприна и навлиза много бързо в сферата на облеклата и дрехите. Това я прави удобна за дрехите, защото все повече от тях се произвеждат от полиестер – тъкан от пластмаса, която при всяко пране отделя микровласинки, отиващи към водоемите.

"Ние дори ги вдишваме чрез дрехите – като поларените дрехи например“, отбеляза Евгения Ташева.

Има две петиции за всеки, който иска да подкрепи в борбата със справянето с пластмасата – те са на страниците на „Грийнпийс“ - България и на Екологично сдружение „За Земята“ и в профилите им в социалните мрежи.

Още по темата слушайте в звуковия файл.