Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дезинформацията като заплаха за демокрацията

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дезинформацията заема челно място в списъка със заплахи за демокрацията. Държави като Естония, Украйна и Грузия са били обект на вълна от дезинформация преди темата да стане основна в САЩ. Русия се сочи като главен виновник за разпространението на невярна информация с политически цели.

„Дезинформацията, независимо дали идва от Русия, Китай или някъде от средата у нас, продължава да е заплаха за демокрацията. Не може да избираме срещу какво да се борим и срещу какво да не се борим. Ако направим това, се стига до неефективен ответен удар от наша страна.“ Мнението е на Нина Янкoвич, автор на книга, проучваща руското влияние в различни точки на света в търсене на работещи модели за отговор – „Как да загубиш информационната война: Русия, фалшивите новини и бъдещето на конфликтите“.

Книгата представя случаи в страни от бившия социалистически блок. Авторът разглежда ситуацията в САЩ и пътува до Естония, Грузия, Полша, Украйна и Чешката република, за да документира от първо лице ефекти от дезинформацията и модели за ответни реакции.  

Едно от заключенията е, че Москва има различен подход в зависимост от уязвимостите в съответното обществото. В Естония на прицел са били оплакванията на руското малцинство.  

„Това са оплаквания, които са реални и Русия ги открива и експлоатира като използва понякога традиционните медии, понякога социалните медии, понякога протести в реалния живот. В Украйна нещата са по-различни. Там Русия се опитва да прокарва повествования против НАТО и Европейския съюз, опитва се да представя управляващите в Украйна като фашисти или неонацисти. В Полша Русия прокарва конспирации около свалянето на самолета, при което загина президентът Качински. Прокарват се и хомофобски идеи и антизападни сюжети, които са преобладаващи и в Грузия.“ 

Страните имат изготвени стратегии противопоставяне, но те невинаги са ефективни. Понякога като източници на дезинформация се посочват самите управляващи. В Грузия руското влияние се позиционира в представени в парламента партии, в медиите и културни организации. Също там през 2018 в доклад за заплахите отвън на местната агенция по държавна сигурност Руската федерация не е посочена поименно като източник на подвеждаща информация, а е описана с лаконичното „страни, заинтересовани в увеличение на влиянието си в Грузия“. И това на фона на официални обвинения спрямо Москва в стратегията на военното министерство там.

В България има звено за дезинформация, което не е публична, а експертна структура, към която са привлечени служители от различни институции, които съвместяват работата с длъжностите, които заемат. За функционирането на звеното няма отпуснат бюджет. 

На фронта на борбата с подвеждащата информация са и медиите. При някои средства за масова информация обаче политическият натиск води до изключване на ключови факти. Не на последно мога да отбележа и автоцензурата - явление освен в страни с тоталитарни режими, така и в развити демокрации, където желанието да не загубиш аудитория води до редакторски дилеми. 

„Бих казала, че подобна тенденция се забелязва и в Съединените Щати в момента, заради факта, че политическият ни дискурс е станал много поляризиран. До това се стига ако в обществените средства за масова информация липсва редакторска независимост. Това се случи в Полша. Украйна даже няма обществен оператор. Тук в САЩ имаме много добри обществени оператори, но те са изключително недофинансирани. Човек на година плаща по около 3 долара на година за обществените оператори и така разчитаме на частните оператори, които очевидно имат различни предубедености, въпреки че много от тях произвеждат много добра журналистика“, коментира пред БНР Нина Янкович.

“Хората заслужават новинарски източници без предубеждения, без политическа окраска – нещо, от което се отдалечаваме. До известна степен това е резултат от интернет ерата, от надпреварата за кликвания и залагането на съдържание, което ще доведе до най-много ангажираност. Да залагаш на ангажиращо и емоционално съдържание е момент, който е стряскащ. Това е пресечна точка на журналистиката и дезинформацията“, смята Янкович. 

Дали един новинарски материал ще получи достатъчно кликвания за някои новинарски центрове е водещ фактор при определянето на съдържанието. Желанието за сензация се сблъсква с разпространяването за важна за функционирането на демокрацията информация. Погледът е към социалните мрежи. Туитър прилага нови правила, нови тактики за справяне с дезинформацията. Дали това ще помогне? 

„Положително съм настроена към стъпките, които Туитър предприе и продължава да предприема преди изборите в САЩ, за да даде на потребителите си повече информация за съдържанието, което виждат. Неотдавна обявиха, че започват да прилагат по-настойчиво своите политики за сваляне на съдържание по-конкретно свързаното с потискането на гласове. Доста време отне на Туитър да стигнат до тук. Особено в Съединените щати не искаме да сваляме съдържание на американски граждани, но това е един добър похват да се спазва първата поправка, както и да се предостави на потребителите информацията, от която имат нужда.“ 

„Правилата, които създадем в Съединените щати, ще предизвикат вълна към целия свят, защото при нас са щабовете на тези компании. На места, в малки държави като България и дори на места като Украйна, която е третият най-бързо разрастващ се пазар на Фейсбук, е много трудно на местните правителства да привлекат вниманието на тези големи социални медии – гиганти. Длъжници сме на страни по целия свят, където Фейсбук и други компании със социални медии са създали поляризация. Дължим им създаването на демократични, базирани на човешките права стандарти за регулиране на социалните медии“, изтъква Янкович.  

Нина Янкович е член на научния колектив към центъра „Удроу Уилсън“ с ресор дезинформация.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Людмила Кирилова

Людмила Кирилова за усещането да посетиш вулкан

В света има любители на нетрадиционни туристически дестинации, а също и такива които съчетават традиционните – културно-исторически и кулинарен туризъм с нетрадиционните. Какво имам предвид – това са туристи, които искат да станат свидетели на грандиозни зрелища, като изкачвания в близост до активни вулкани.  "Вече има и българи, които се интересуват..

публикувано на 25.06.24 в 11:51
Радослав Илиев

Радослав Илиев: Започнахме с древни текстове, които никога не са поставяни на театралната сцена

"В началото сформирахме творчески екип, който да подбере млади хора, които да възстановят дейността на трупата за античен театър с патрон Огнян Радев, както и да подготвим първия спектакъл", разказа в "Нощен Хоризонт" историкът и преподавател  Радослав Илиев, председател на фондация античен театър "Огнян Радев" .  Това е  единственият античен..

публикувано на 24.06.24 в 11:57
Емил Златев

Емил Златев: 8 минути гимнастика сутрин и вечер и лека храна през лятото за неспортуващите

Лятото не е просто сезон – то е усещане за волност, свобода и полет. Лятото ни дарява с енергия и вдъхновение да се чувстваме свободни и да живеем пълноценно . Слънцето грее ярко, дните са дълги и това е перфектното време да се погрижим за нашето лятно здраве и форма.  Всеки слънчев лъч, всяка топла вечер ни напомнят за онова обещание, което сме..

публикувано на 24.06.24 в 10:04

Първият в София Дневен център за лица с тежки увреждания отвори врати

"За първи път в столицата беше открит Дневен център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания, предоставящ уникалната услуга на заместваща грижа." Това съобщи Надежда Бачева, заместник-кмет по направление "Социални дейности и интеграция на хора с увреждания" по време на церемонията по..

публикувано на 23.06.24 в 07:14
Българска Патриаршия

На 30 юни се очаква България да има нов патриарх

Тази седмица Светият Синод избра тримата кандидати за патриарх. Това са врачанският митрополит Григорий, видинският Даниил и ловчанският Гаврийл. Един от тях следващата неделя на 30 юни ще стане новият български патриарх. Още на първи тур, с най-много гласове и над необходимият минимум от 9 гласа, е избран Врачанският митрополит Григорий...

публикувано на 23.06.24 в 06:11

Нужна е национална стратегия срещу затлъстяването

Около 40% от българите са с Индекс на телесната маса над здравословния, а 36 % страдат от затлъстяване. 25% от хората в България са със затлъстяване I-ва степен, 9% с II-а степен и 2% са с III-та степен, сочат данните от социологическо проучване на Агенция „Тренд“, което бе представено съвместно с експерти от Алиансa срещу затлъстяването...

публикувано на 23.06.24 в 05:36

120 млн. души са напуснали домовете си принудително

Докато в Швейцария течеше мирната конференция за Украйна, а Израел и Хамас продължват да преговарят за прекратяване на огъня в ивицата Газа, Агенцията за бежанците на ООН излезе с доклад, който показва, че към днешна дата има безпрецедентно висок брой разселени хора заради конфликти. Рекордните 120 милиона души са били принудени да напуснат домовете си..

публикувано на 22.06.24 в 15:30