Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дезинформацията като заплаха за демокрацията

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дезинформацията заема челно място в списъка със заплахи за демокрацията. Държави като Естония, Украйна и Грузия са били обект на вълна от дезинформация преди темата да стане основна в САЩ. Русия се сочи като главен виновник за разпространението на невярна информация с политически цели.

„Дезинформацията, независимо дали идва от Русия, Китай или някъде от средата у нас, продължава да е заплаха за демокрацията. Не може да избираме срещу какво да се борим и срещу какво да не се борим. Ако направим това, се стига до неефективен ответен удар от наша страна.“ Мнението е на Нина Янкoвич, автор на книга, проучваща руското влияние в различни точки на света в търсене на работещи модели за отговор – „Как да загубиш информационната война: Русия, фалшивите новини и бъдещето на конфликтите“.

Книгата представя случаи в страни от бившия социалистически блок. Авторът разглежда ситуацията в САЩ и пътува до Естония, Грузия, Полша, Украйна и Чешката република, за да документира от първо лице ефекти от дезинформацията и модели за ответни реакции.  

Едно от заключенията е, че Москва има различен подход в зависимост от уязвимостите в съответното обществото. В Естония на прицел са били оплакванията на руското малцинство.  

„Това са оплаквания, които са реални и Русия ги открива и експлоатира като използва понякога традиционните медии, понякога социалните медии, понякога протести в реалния живот. В Украйна нещата са по-различни. Там Русия се опитва да прокарва повествования против НАТО и Европейския съюз, опитва се да представя управляващите в Украйна като фашисти или неонацисти. В Полша Русия прокарва конспирации около свалянето на самолета, при което загина президентът Качински. Прокарват се и хомофобски идеи и антизападни сюжети, които са преобладаващи и в Грузия.“ 

Страните имат изготвени стратегии противопоставяне, но те невинаги са ефективни. Понякога като източници на дезинформация се посочват самите управляващи. В Грузия руското влияние се позиционира в представени в парламента партии, в медиите и културни организации. Също там през 2018 в доклад за заплахите отвън на местната агенция по държавна сигурност Руската федерация не е посочена поименно като източник на подвеждаща информация, а е описана с лаконичното „страни, заинтересовани в увеличение на влиянието си в Грузия“. И това на фона на официални обвинения спрямо Москва в стратегията на военното министерство там.

В България има звено за дезинформация, което не е публична, а експертна структура, към която са привлечени служители от различни институции, които съвместяват работата с длъжностите, които заемат. За функционирането на звеното няма отпуснат бюджет. 

На фронта на борбата с подвеждащата информация са и медиите. При някои средства за масова информация обаче политическият натиск води до изключване на ключови факти. Не на последно мога да отбележа и автоцензурата - явление освен в страни с тоталитарни режими, така и в развити демокрации, където желанието да не загубиш аудитория води до редакторски дилеми. 

„Бих казала, че подобна тенденция се забелязва и в Съединените Щати в момента, заради факта, че политическият ни дискурс е станал много поляризиран. До това се стига ако в обществените средства за масова информация липсва редакторска независимост. Това се случи в Полша. Украйна даже няма обществен оператор. Тук в САЩ имаме много добри обществени оператори, но те са изключително недофинансирани. Човек на година плаща по около 3 долара на година за обществените оператори и така разчитаме на частните оператори, които очевидно имат различни предубедености, въпреки че много от тях произвеждат много добра журналистика“, коментира пред БНР Нина Янкович.

“Хората заслужават новинарски източници без предубеждения, без политическа окраска – нещо, от което се отдалечаваме. До известна степен това е резултат от интернет ерата, от надпреварата за кликвания и залагането на съдържание, което ще доведе до най-много ангажираност. Да залагаш на ангажиращо и емоционално съдържание е момент, който е стряскащ. Това е пресечна точка на журналистиката и дезинформацията“, смята Янкович. 

Дали един новинарски материал ще получи достатъчно кликвания за някои новинарски центрове е водещ фактор при определянето на съдържанието. Желанието за сензация се сблъсква с разпространяването за важна за функционирането на демокрацията информация. Погледът е към социалните мрежи. Туитър прилага нови правила, нови тактики за справяне с дезинформацията. Дали това ще помогне? 

„Положително съм настроена към стъпките, които Туитър предприе и продължава да предприема преди изборите в САЩ, за да даде на потребителите си повече информация за съдържанието, което виждат. Неотдавна обявиха, че започват да прилагат по-настойчиво своите политики за сваляне на съдържание по-конкретно свързаното с потискането на гласове. Доста време отне на Туитър да стигнат до тук. Особено в Съединените щати не искаме да сваляме съдържание на американски граждани, но това е един добър похват да се спазва първата поправка, както и да се предостави на потребителите информацията, от която имат нужда.“ 

„Правилата, които създадем в Съединените щати, ще предизвикат вълна към целия свят, защото при нас са щабовете на тези компании. На места, в малки държави като България и дори на места като Украйна, която е третият най-бързо разрастващ се пазар на Фейсбук, е много трудно на местните правителства да привлекат вниманието на тези големи социални медии – гиганти. Длъжници сме на страни по целия свят, където Фейсбук и други компании със социални медии са създали поляризация. Дължим им създаването на демократични, базирани на човешките права стандарти за регулиране на социалните медии“, изтъква Янкович.  

Нина Янкович е член на научния колектив към центъра „Удроу Уилсън“ с ресор дезинформация.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Илиан Господинов: Чака ни горещо лято. Валежите през юни са далеч под нормата

Към Балканите има почти постоянен поток на по-топъл въздух. Това е естествен процес. Нормално е времето да бъде относително по-топло от климатичните норми . Това обясни в интервю за БНР доц. Илиан Господинов от Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ). През юни миналата година температурите бяха по-скоро около нормата и..

публикувано на 13.06.24 в 09:28

Тен Хаг остава начело на Манчестър Юнайтед

Ерик тен Хаг ще остане мениджър на Манчестър Юнайтед след прегледа на представянето на клуба за сезона, съобщават британските медии. Според Би Би Си Юнайтед е разговарял с холандеца за удължаване на договора му на „Олд Трафорд“. Слабата втора кампания за Тен Хаг завърши с висока оценка, тъй като той..

публикувано на 12.06.24 в 07:40
Ивелин Михайлов и Николай Марков

Откъде дойде пробивът на "Величие"?

"Има го феномена на непрестижния вот . Второто е, че паралелната реалност онлайн съществува. Съществуват изключително странни хора, със свои видеоканали, своя аудитория, свои зрители. И когато схванем върху колко голяма аудитория имат влияние хора като Цанов (Станислав Цанов - бел. ред.) и Киро Брейка, които няма да видите в национален..

публикувано на 10.06.24 в 12:07
Александър Маринов

Александър Маринов: Ще се появи мощна политическа сила. Ако не е президентът, ще е нещо друго

" В България ще се появи нова мощна политическа сила, от която има нужда обществото . Такава, около която да се формира нов тип управление. Ако не е президентът, ще е нещо друго." Това мнение изрази в интервю за БНР  политологът проф. Александър Маринов. Персонифицираните очаквания са насочени към президента , смята той. "В момента това..

публикувано на 10.06.24 в 09:01

Затихва ли интересът към покупко-продажбата на гласове в Силистренско?

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Преди и по време на избори се правят специализирани полицейски операции срещу нарушаване политическите права на гражданите. Но защо да са нарушени правата им, ако всичко става по съгласие - и на едната, и на другата страна? Практиката показва, че това са най-трудно доказуемите престъпления...

публикувано на 09.06.24 в 11:46

Диагноза от Дивчовото: Политиците много подценяват народа!

На географския ръб на ЕС – в селата Лесово и Мелница от Ямболска област, настроенията са сходни. Лесово е само на няколко километра от българо-турската граница.  Някои жители там са доволни, че България е в ЕС, други не отчитат промяна. Всички обаче са обидени на политиците. В предизборната кампания виждат само "надплюване, кал". За..

публикувано на 09.06.24 в 11:24

„Криле за приземяване“ и творчеството на Диана Иванова

И в най-уредената държава да отидеш, си чужденец. Това е разбрала поетесата Диана Иванова, когато обстоятелствата я принуждават да напусне родния Сливен и да отиде в Англия при децата си.   Там работи в Медицински център, но едно редовно слушано българско предаване като "Рано в неделя" и болката към България тази година я вдъхновяват да..

публикувано на 09.06.24 в 06:00