Спорна и дори отричана след 1989 г., рубриката за паметни дати и събития оставя трайни спомени за поколения българи. Нейното начало - песента „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила” се превръща в музикалната й визитка за посрещане ня деня.
„Предаването се подготвяше по календар, който се съставяше от много и различни източници – БТА, исторически справки. Събитията бяха свързани с конкретния ден. Не беше въпрос да попадне човек случайно като герой на тази рубрика. Следваше се строг календар на събитията от българската история – от най-далечни времена до днешни дни“, спомня си дългогодишният радиожурналист Еди Емирян.
Когато се струпвали по няколко значими събития за деня, редколегията решавала кое би привлякло вниманието на аудиторията.
„Звучеше така, както би трябвало да звучи една документална поредица – с един постоянен глас, разпознаваем за публиката – един от незабравимите гласове в българския ефир: на Георги Ламбрев. Това беше т.нар. анонимно персонифициране – публиката не знаеше кой е човекът зад микрофона, но познаваше неговия глас. Можеше да си свери часовника даже, с началото на предаването в 7.15 по двете програми“, допълва Емирян.
„Звучеше интересно, познавателно дори. Вероятно днес не е това интонацията, която би се възприела от слушателите, но пък точно тази отлика в звученето на рубриката я правеше интересна и уникална. Не беше в общия тон на звученето на програмите, открояваше се.“
Самият Еди Емирян имал досег с „България - дела и документи” още в началото на кариерата си в БНР, когато се наложило инцидентно да се включи в подготовката на епизод за следващия ден. „Направо в дълбокото трябваше да хлътна и да опитам себе си. Това е първата ми професионална редакторска изява в Радиото.“
Еди Емирян няма обяснения защо „така бързо и смело беше спряна тази рубрика“ преди около 30 години и предполага, че това се е случило „от притеснения да не бъде Радиото упрекнато в някакъв сантимент към комунизма, към тоталитаризма“.
„Лошото е, че с нищо друго тя не беше заменена“, допълва радиоводещият, за когото рубриката остава образец и школа по радиодокументалистика – „трудна за реализиране, но доста силна като въздействие върху аудиторията“.
Друга е гледната точка на журналиста и знаков водещ на предаването „12+3“ в близкото минало Георги Папакочев, също свързал професионалния си път с БНР.
„Рубриката си изпълняваше целта – като чисто пропагандна камбана, която трябваше като камертон да даде тона, под който да премине политическият ден на държавата“, коментира той.
„Разбира се, че всичко звучеше на много добър език, беше правено професионално. Въпросът е какво се говореше в рубриката“, подчертава Папакочев.
„Рубриката беше записвана от актьори, правена дълги месеци преди нейното излъчване. Била е вероятно слушана от съответните партийни организации, от началниците, за да може да зарадва ЦК на БКП, които също са я слушали и са правели мониторинг на своя „орган“ – програма „Хоризонт“. Отделен е въпросът какво точно вършеше тази рубрика с мозъците и настроенията на хората – пропагандните тези си биваха внушавани.“
Прави впечатление, че се използва като заставка една от малкото ясно документирани средновековни български песни - песен най-вероятно от времето на Шишмановата династия, изтъква преподавателят.
Според Джасим въпреки очевидно пропагандната цел като голям плюс на рубриката може да се отбележи нейната документална стойност.
Това е ситуация, в която има един единствен исторически разказ, един единствен исторически наратив, казва Емил Джасим. „И съответно слушателят е длъжен да се гордее.“
„Високият патос пречи на, може би, най-важния елемент в ученето, в разглеждането, в слушането на историята – именно съпреживяването. Високият патос не ни позволява да разберем, че това отсреща там, в историческия разказ, са били живи хора. Не са някакви приказни или легендарни герои, митологични герои. И голямото геройство на живите хора е, че въпреки своите чисто човешки качества, своите чисто човешки слабости, въпреки че са изпитвали студ, тъга, глад – те са успели да направят това, което са направили“, допълва Джасим в предаването „Хоризонт до обед“.
Още любопитни детайли за историческата рубрика – в звуковия файл.
Репортажът е част от поредица, посвeтена на 50-годишния юбилей на програма „Хоризонт“.Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на..
Генезисът на избирането на българския европрокурор е порочен и води към Делян Пеевски. Това каза пред БНР адв. Иван Петров, бивш апелативен прокурор..