Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Общините в Израел организират градски лагери за деца

Снимка: Pixabay

За родителите в Израел няма по-голямо изпитание от ученическите ваканции. Въпреки,че децата там почиват само около два месеца, няма родител, който да има също толкова дълъг отпуск.

Общините в Израел, в зависимост от материалното им състояние, са обявили различни намаления за участие на децата в някой от двете смени градски лагери. Има и полеви лагeри на скаутите или други младежки организации, но те са доста скъпи. Изчислено е, че сборът от таксите за 3 деца( най-популярния семеен модел в страната) е по-висок от една средна заплата в страната. А какво да правят тези родители, чиито финанси са по-ниски? Затова обръщението на родителския комитет на училището „Нофрим“ в Ришон ле Цион: “да не оставим само нито една дете през голямата ваканция“ намери широк отзвук.

"Оказва се, че е насочено не толкова към родителите, които по материални съоръжения не могат да осигурят развлечения и съдържателни занимания през лятото, а още повече към децата, които имат проблеми със социализацията.
"От родителския комитет съм и нямаме бюджет за лагери и дори за платим на учители да се грижат за децата през ваканцията. Освен малчугани, които с удоволствие се включват в колективни занимания има и други, които минават за „непопулярни „ сред съучениците си. Често другите деца издевателствуват над тях, защото са по-пълни или по-слаби от другите, защото по-бавно усвояват учебния материал или защото много по-бързо схващат и след това им е скучно в клас и го изразяват. Последните две години, заради пандемията, децата са учили дистанционно. Заради този начин на обучение, някои имат пропуски в учебния материал, но това не е най-страшното. С течение на времето ще наваксат. По-сериозно е,че някои не са се научили да общуват нормално с връстниците си. Предпочитат контакти чрез Интернет отколкото истински. И точно за такива пропуски са нашите групи по интереси, които започват веднага щом свършат градските лагери. Всъщност те започнаха още в началото на юли, защото има деца, които предпочитат да не излизат от къщи, отколкото да бъдат със съучениците си и през ваканцията. Използваме за техните срещи големия парк пред училище. За интересите на малчуганите научаваме от родителите им, разтревожени, че на децата им е самотно. Създаваме малки групи от близки по възраст ученици, които не учат в една и съща паралелка, дори не в едно училище. Навремето съседчета са се събирали да играят в двора на блоковете или на улицата пред къщите. Сега това не е прието, но се опитваме да го наваксаме чрез училището", каза Мали Филкенщейн, чиято дъщеричка завърши първи клас.

Успоредно с работата с децата, родителският комитет е организирал серия от лекции и практически занимания с родителите. В тях психолози ги съветват как да помогнат на децата си, да намерят общ език с класа си, да се противопоставят над насилието от страна на съученици, да намерят изход от изолацията,( а често от бойкота), на който се подложени. Още през учебната година са организирали патрули през междучасията. Те следeли за деца, които се крият в ъглите на училищния двор и не играят с другите. Интересували се какво се е случило.

"Нашите групи са за деца до 5-ти клас. Нарекли сме ги „Море от приятели“( което е част от по-голяма инициатива, започнала в съседния град Холон). Родителите са се съгласили да приемат в домовете си по още четири деца освен своето. Така в апартамента или в двора на къщата децата си играят, рисуват заедно, учат английски или някакъв предмет, интересен за петимата. Срещите са в различни домове. Редуват се. Случвало се е да се наложи да разместваме децата, така че на всяко от тях да е весело, колкото и да е срамежливо. Понякога това се превръща и в терапия към родителите, особено към тези, които прилагат физическо насилие вкъщи. Децата копират подобно поведение или попадат в лоша компания, или другите деца изолират побойника".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00