"След края на историята" с Александър Сивилов: Хирошима

Решението за атаката е взето от американските висши военни и президента Хари Труман, въпреки съпротивата на голяма част от учените, които са участвали в създаването на оръжието, както и от страна на много от генералите. Целият проект за създаването на ядрено оръжие, известен като „Манхатън“, е започнат с подкрепата на много специалисти евреи, избягали от Европа и Германия заради нацистката заплаха. Тяхната идея е, че с подобна сила, която трябва да се използва срещу Третия Райх, войната в Европа ще приключи по-бързо. Само че на 9 май 1945 г., СССР и другите съюзници успяват да се справят с Вермахта. Оръжието изглежда, че ще остане без приложение.

Малко преди края на войната на Стария континент, на 12 април умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. Той е един от идеолозите на проекта „Манхатън“ и е много близък с генералния секретар на общосъветската комунистическа партия Йосиф Сталин. Наследява го неговият вицепрезидент Хари Труман, който от своя страна мрази комунистите. В САЩ настъпва рязка промяна в отношението към съюзниците им.

На конференцията в Потсдам, която трябва да определи бъдещето на следвоенния свят, новият американски президент за пръв път поставя темата за ядреното оръжие. Разговорът е пресъздаден от Уинстън Чърчил, който твърди, че при споменаването на атомната бомба Сталин не дава признаци, че е разбрал какво му съобщават. В началото на август съветската ядрена програма е ускорена неимоверно. Недоверието между Вашингтон и Москва започва да нараства, а големият въпрос за бъдещето остава съдбата на все още съпротивляващата се Япония. От Токио отказват да се съгласят с ултиматума, който им е отправен за безусловна капитулация.

Още на конференцията в Ялта през февруари 1945 г., Рузвелт моли Сталин да помогне във войната в Азия. Съветският ръководител обещава, че ще изпрати Червената армия срещу японците три месеца след като Германия капитулира. Новата американска администрация на Хари Труман е наясно с тези договорки. В Белия дом знаят и че огромни маси от войски се пренасочват от европейския военен театър към Далечния изток още в началото на месец май. Опасенията на американския президент са, че комунистите ще влязат в Япония преди американската армия. Заради това е решено да ускори агонията на Токио, като направи две атомни бомбардировки. Военните обясняват, че ако са успешни и Япония капитулира, ще бъдат спасени повече от един милион животи на американски войници, които иначе трябва да участват в десант срещу островната империя.

Сериозни военни цели няма нито в Хирошима, нито във втория бомбардиран град - Нагасаки. Двете бомби падат само ден преди СССР да започне своята офанзива срещу най-голямата сухопътна армия на Япония – Квантунгската. Неочаквано за всички, съветските войски смазват японската съпротива само за двадесет дни. Целият Северен Китай и северната част на Корея са под комунистически контрол. В края на август започва и операцията за навлизане в Япония. Червената армия прескача с десанти по Курилските острови и стига на 4 километра от най-северния японски остров Хокайдо. Десантът за навлизане на територията на империята е насрочен за 1 септември 1945 г. Японските власти са ужасени от тази възможност. Още от 15 август те водят неспирни преговори с Вашингтон за евентуална капитулация. И двете страни са в цайтнот и решават да направят отстъпки.

Правителството на Труман се отказва от принципите, които е приело като основни пред своите съюзници и се съгласява на условие от страна на Токио. Японците желаят запазване на институцията на императора. Така и става. Сталин от своя страна разбира за напредващите преговори и решава да отмени операцията на Червената армия. На 2 септември Япония капитулира пред съюзниците, но окупационните власти практически попадат под пълния контрол на САЩ.

Атомните бомби не изиграват нужната роля като военна заплаха. Токио и без това е изпепелен месеци по-рано с напълно конвенционални бомби. Ядреното оръжие става фактор в политиката на Студената война. Унищожаването на Хирошима и Нагасаки е предупреждение не към императора, а към Сталин. Оттук нататък СССР ще води много внимателна външна политика чак до 1949 г., когато и там създават своя атомна бомба. До паритета се стига, след като част от учените, участвали в проекта "Манхатън", решават, че не могат да оставят такава разрушителна сила в ръцете само на една политическа клика. Клаус Фукс предава част от атомните тайни на съветските тайни служби. Хората от това време са наясно, че САЩ действа от позицията на силата. В края на 1945 г. Вашингтон тръгва по пътя на световното господство.

За съжаление, днес ситуацията не е много променена. Председателят на американския конгрес Нанси Пелоси посети Тайпе, като провокира неимоверно напрежение в Азия. Американската политическа класа явно не се свени отново да играе силово и да пали конфликти навсякъде по света, за да отвлича вниманието от огромната вътрешна криза, в която изпада собствената им държава. В началото на Студената война спомените за кланетата в Европа и за унищожението в Хирошима и Нагасаки са още пресни. За съжаление, днес политиците не си представят колко близо може да сме до един нов апокалипсис – който те самите могат да запалят. За тях винаги съществува успокоението, че в този пъкъл ще горят други – обикновените хора.