Решението за атаката е взето от американските висши военни и президента Хари Труман, въпреки съпротивата на голяма част от учените, които са участвали в създаването на оръжието, както и от страна на много от генералите. Целият проект за създаването на ядрено оръжие, известен като „Манхатън“, е започнат с подкрепата на много специалисти евреи, избягали от Европа и Германия заради нацистката заплаха. Тяхната идея е, че с подобна сила, която трябва да се използва срещу Третия Райх, войната в Европа ще приключи по-бързо. Само че на 9 май 1945 г., СССР и другите съюзници успяват да се справят с Вермахта. Оръжието изглежда, че ще остане без приложение.
Малко преди края на войната на Стария континент, на 12 април умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. Той е един от идеолозите на проекта „Манхатън“ и е много близък с генералния секретар на общосъветската комунистическа партия Йосиф Сталин. Наследява го неговият вицепрезидент Хари Труман, който от своя страна мрази комунистите. В САЩ настъпва рязка промяна в отношението към съюзниците им.
На конференцията в Потсдам, която трябва да определи бъдещето на следвоенния свят, новият американски президент за пръв път поставя темата за ядреното оръжие. Разговорът е пресъздаден от Уинстън Чърчил, който твърди, че при споменаването на атомната бомба Сталин не дава признаци, че е разбрал какво му съобщават. В началото на август съветската ядрена програма е ускорена неимоверно. Недоверието между Вашингтон и Москва започва да нараства, а големият въпрос за бъдещето остава съдбата на все още съпротивляващата се Япония. От Токио отказват да се съгласят с ултиматума, който им е отправен за безусловна капитулация.
Още на конференцията в Ялта през февруари 1945 г., Рузвелт моли Сталин да помогне във войната в Азия. Съветският ръководител обещава, че ще изпрати Червената армия срещу японците три месеца след като Германия капитулира. Новата американска администрация на Хари Труман е наясно с тези договорки. В Белия дом знаят и че огромни маси от войски се пренасочват от европейския военен театър към Далечния изток още в началото на месец май. Опасенията на американския президент са, че комунистите ще влязат в Япония преди американската армия. Заради това е решено да ускори агонията на Токио, като направи две атомни бомбардировки. Военните обясняват, че ако са успешни и Япония капитулира, ще бъдат спасени повече от един милион животи на американски войници, които иначе трябва да участват в десант срещу островната империя.
Сериозни военни цели няма нито в Хирошима, нито във втория бомбардиран град - Нагасаки. Двете бомби падат само ден преди СССР да започне своята офанзива срещу най-голямата сухопътна армия на Япония – Квантунгската. Неочаквано за всички, съветските войски смазват японската съпротива само за двадесет дни. Целият Северен Китай и северната част на Корея са под комунистически контрол. В края на август започва и операцията за навлизане в Япония. Червената армия прескача с десанти по Курилските острови и стига на 4 километра от най-северния японски остров Хокайдо. Десантът за навлизане на територията на империята е насрочен за 1 септември 1945 г. Японските власти са ужасени от тази възможност. Още от 15 август те водят неспирни преговори с Вашингтон за евентуална капитулация. И двете страни са в цайтнот и решават да направят отстъпки.
Правителството на Труман се отказва от принципите, които е приело като основни пред своите съюзници и се съгласява на условие от страна на Токио. Японците желаят запазване на институцията на императора. Така и става. Сталин от своя страна разбира за напредващите преговори и решава да отмени операцията на Червената армия. На 2 септември Япония капитулира пред съюзниците, но окупационните власти практически попадат под пълния контрол на САЩ.
Атомните бомби не изиграват нужната роля като военна заплаха. Токио и без това е изпепелен месеци по-рано с напълно конвенционални бомби. Ядреното оръжие става фактор в политиката на Студената война. Унищожаването на Хирошима и Нагасаки е предупреждение не към императора, а към Сталин. Оттук нататък СССР ще води много внимателна външна политика чак до 1949 г., когато и там създават своя атомна бомба. До паритета се стига, след като част от учените, участвали в проекта "Манхатън", решават, че не могат да оставят такава разрушителна сила в ръцете само на една политическа клика. Клаус Фукс предава част от атомните тайни на съветските тайни служби. Хората от това време са наясно, че САЩ действа от позицията на силата. В края на 1945 г. Вашингтон тръгва по пътя на световното господство.
За съжаление, днес ситуацията не е много променена. Председателят на американския конгрес Нанси Пелоси посети Тайпе, като провокира неимоверно напрежение в Азия. Американската политическа класа явно не се свени отново да играе силово и да пали конфликти навсякъде по света, за да отвлича вниманието от огромната вътрешна криза, в която изпада собствената им държава. В началото на Студената война спомените за кланетата в Европа и за унищожението в Хирошима и Нагасаки са още пресни. За съжаление, днес политиците не си представят колко близо може да сме до един нов апокалипсис – който те самите могат да запалят. За тях винаги съществува успокоението, че в този пъкъл ще горят други – обикновените хора.
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Протестът на 13 септември е само началото , обеща пред БНР лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. "На 13 септември организираме..
Проблем е, че има много версии за бития директор на ОДМВР на Русе. Този проблем се дължи до голяма степен на реакцията на ръководството на МВР,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Разкъсана облачност