Войната в Украйна, изборите в Бразилия и Израел - акцент от седмицата по света

Обвинения в енергиен тероризъм, разклатена, но възстановена зърнена сделка, продължаващи военни действия в Украйна с намеци за руско отстъпление от Херсон, западно обещание за енергийна помощ за Киев, но и продължаващи тревоги за ядрен отговор от Москва. Политическа есен, придружена от повей на завръщане на стари герои и затвърждаване на позициите на вече управляващи. Така звучаха водещите световни събития през изминалата седмица.

Войната в Украйна

Кремъл прибягва до енергиен тероризъм, тъй като руските войски постигат малко успехи на бойното поле. Тези обвинения отправи през седмицата украинският президент Володимир Зеленски. Той допълни, че 4,5 милиона души в Украйна са останали без ток след руски атаки срещу енергийната мрежа.

Зеленски обвърза действията на Москва със случващото се на бойното поле.

Устремена към успех, който ѝ липсва заради пораженията през последните седмици, на бойното поле Русия активизира действията си с ракетни атаки и дронове срещу електрическата инфраструктура в украински градове, далеч от фронтовите линии.

Киев призова населението на страната да се опита да използва енергията пестеливо.

Западът обеща помощ на Киев и пое ангажимент украинците да не останат на тъмно и студено.

След среща в германския град Мюнстер външните министри на страните от Г-7 се разбраха да помогнат на Украйна да поправи, възстанови и защити своята критична енергийна и водна инфраструктура. Това обяви високопоставен служител на Държавния департамент.

А външният министър на Германия Аналена Бербок обвини руския президент Владимир Путин, че води коварна война.

Ситуацията на фронта - руски официални лица съобщиха, че силите на Москва вероятно ще се изтеглят от ключовия южен град Херсон. Според западни представители повечето руски командващи вече са напуснали града.

Същевременно от няколко седмици окупационните власти евакуират хиляди цивилни от района. Владимир Путин заяви, че цивилното население на Херсон трябва да бъде евакуирано от зоната на продължаващите там бойни действия. Освен това подписа и указ, който разрешава военната мобилизация на затворници.

Киев осъди депортациите на украински граждани, като заяви, че те "грубо нарушават международното право".

Русия отправи поредно обвинение към Украйна за продължаващия обстрел по Запорожката атомна централа, а секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев съобщи, че руските служби са предотвратили и терористичен атентат срещу атомната централа.

След като обяви излиза от сделката за износ на украинско зърно, няколко дни по-късно Русия възобнови участието си в споразумението, сключено през лятото под егидата на ООН. Оттеглянето на Москва дойде, след като на 29 октомври  корабите на руския черноморски флот в пристанището на Севастопол бяха атакувани с бойни дронове, за което Русия обвини Украйна и Великобритания.

На 2 ноември руското министерство на отбраната обяви, че Русия възобновява участието си в сделката. Решението на Москва дойде след телефонен разговор между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Руският лидер отбеляза, че страната му си запазва правото отново да излезе от сделката, ако Украйна наруши дадените гаранции.

Опасения за употреба на ядрени оръжия

Тревогите за украинското зърно засега затихнаха, но останаха тези за надвисналата ядрена война. Съединените щати са разтревожени от възможността Русия да използва ядрено оръжие във войната срещу Украйна, заяви Джон Кърби, координатор по стратегически комуникации към Съвета за национална сигурност на Белия дом.

По-рано "Ню Йорк таймс" съобщи, че високопоставени руски генерали са обсъждали използването на тактически ядрени оръжия в Украйна. Според публикацията на изданието президентът Владимир Путин не е участвал в обсъжданията. Не е било взето решение за употребата на ядрено оръжие, се казва още в информацията на "Ню Йорк таймс".

Северна Корея тества десетки ракети

Пхенян отново напомни за себе в своя вече добре утвърден жанр - без особено въображение, но пък с гарантиран отзвук.

В отговор на започналите в началото на седмицата американско-южнокорейски военни учения, на 2 ноември, сряда Северна Корея изстреля над 20 балистични ракети, една от които се приземи близо до южнокорейските териториални води. Пхенян извърши и артилерийски обстрел в морската "буферна зона" на Японско море.

На следващият ден Северна Корея изстреля още три ракети, включително междуконтинентална балистична ракета. Според Сеул опитът е бил неуспешен.

В съвместно изявление Съединените щати и Южна Корея осъдиха действията на Северна Корея и я предупредиха, че използването на какъвто и да е вид ядрено оръжие срещу Сеул или други регионални съюзници ще доведе до края на режима на Ким Чен-ун.

От Мюнстер, където седемте най-богати демокрации излязоха с общо изявление, че всяко ядрено изпитание или друго безразсъдно действие трябва да получи бърз, обединен и силен международен отговор.

Лула да Силва се връща като президент на Бразилия

Политическата есен довя стари познайници в политиката. Завръщания във властта в Бразилия и Израел.

Луис Инасио Лула да Силва - новият-стар президент на Бразилия спечели президентския вот с по-малко от 2 процентни пункта или два милиона и 100 хиляди гласа пред опонента си - досега заемащия поста - крайнодесният Жаир Болсонаро.

77-годишният Лула да Силва беше президент в периода 2003 - 2010 г. През 2018 г. той получи 13-годишна ефективна присъда за корупция, като част от мащабна афера окола петролната компания "Петробрас". В края на 2019 г. беше освободен от затвора, а миналата година бразилският Върховен съд отмени всичките му присъди, с което му позволи отново да се кандидатира за изборни длъжности.

След победата си на балотажа Лула да Силва отправи послание за единство и описа като своя "задача номер едно" справянето с глада:

Новоизбраният президент призова за международно сътрудничество в опазването на екваториалната гора в Амазония, както и за осигуряването на по-справедлива международна търговия.

Резултатите от вота доведоха до продължили дни протести, придружени от пътни блокади и напрежение в страната.

След няколко дни мълчание в крайна сметка Болсонаро обяви, че ще се съобрази с конституцията и благодари на избирателите, които са гласували за него.

Нетаняху също е на път да се върне на власт в Израел

И към друг опитен играч в политиката - Бенямин Нетанеху, който направи сериозна крачка към връщането си във властта.

Окончателните резултати от парламентарните избори показаха, че воденият от партията на Нетаняху Ликуд десен блок от четири партии, сред които религиозни и крайнодесни формации, получават мнозинство от 64 места в 120-местния Кнесет -  законодателният орган на Израел.

Резултатите от вота дават надежда да бъде сложен край на политическата криза в страната - в рамките на 4 години в Израел това бяха петите поред парламентарни избори.

До поредния вот се стигна след разпадането на управлявалата 18-месеца така наречена коалиция за промяна на Яир Лапид, която обедини осем различни партии - центристки, консервативни, леви и арабски, свалили миналата година Бенямин Нетаняху след 12-годишно управление.

За да управлява отново обаче, Нетаняху ще разчита на подкрепата на ултра националистическа ционистка партия, чиито лидери станаха известни със своята антиарабска риторика.

73-годишният Нетаняху е един от най-противоречивите израелски политици - твърд поддръжник на изграждането на селища от Израел на Западния бряг, окупиран след войната в Близкия изток през 1967 г. Селищата там се смятат за незаконни според международното право, въпреки че Израел оспорва това.

Нетаняху е и противник на създаването на палестинска държава на Западния бряг и Ивицата Газа като решение на израелско-палестинския конфликт - формула, подкрепяна от по-голямата част от международната общност, включително администрацията на американския президент Джо Байдън. В момента Нетаняху е обвиняем по дело за корупция, злоупотреба с доверие и измама. Обвинения, които той категорично отрича.

Управление под натиск очаква сега Нетаняху, защото ако и този път изпусне властта, ще му е за последно, коментира Джулия Елад-Стренгер - политолог от университета "Бар Илан" в Израел.

Нов мандат за социалдемократите в Дания

Връщаме се в Европа, където парламентарния вот в Дания донесе нов мандат на управляващите социалдемократи.

Левият блок на министър-председателя Мете Фредериксен успя да събере мнозинство за съставяне на правителство. Досега страната бе управлявана от правителство на малцинството.

Не се оправдаха очакванията на местните анализатори вотът да сложи край на доминиращата в политическия живот поляризация ляво-дясно и резултатите да проправят път за центристко правителство в Дания. Вотът беше и с най-ниската избирателна активност от 1990 г. насам - обърнете внимание - 84,14%.

Партията на Фредериксен успя да надгради изборния си резултат от 2019 година с близо 2 процента.

44-годишната министър-председателка обеща бързо начало на преговори за нов кабинет, който този път вероятно ще бъде съставен от няколко партии - нещо необичайно за Дания, която обикновено се управлява от правителства на малцинството, с подкрепата на други парламентарни сили.

В новия парламент в Копенхаген ще има 12 партии. С най-голяма подкрепа - близо 28% е Социалдемократическата партия, която ще има 50 места в 179-местния парламент на Дания.