Художничката Леан Жапил направи пърформанс с портокали в кабинета на кмета на Яфо

публикувано на 01.01.23 в 15:09

Снимка: БГНЕС

Репортаж на Феня Декало и Искра Декало в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Камбанка събужда живеещите в Яфо сутринта на 1-ви януари. Някога това е била камбанката на разносвача на мляко. Сега мляко се купува в супермаркетите или кварталните дюкянчета, но е останала традицията: късно през нощта на Нова година или рано сутринта Дядо Мраз, Дядо Коледа носи подаръци за децата. Разбира се родителите им са ги поръчали. Но Яфо все още се нарича „българската столица на Израел“.

Децата от българското неделно училище в Яфо, дни преди Нова година, изработват сурвачки. Когато вървят с тях по улиците хората си мислят, че това са дизайнерскии букети. Въпреки че 1 януари в Израел е обикновен работен ден, децата обикалят поне своите роднини, за да ги сурвакат за здраве с наскоро научените стихчета и с новите си дряновици. Обикновено получават като подаръци кесийки с портокали и шоколадови парички. За много от по-възрастните им роднини ( особено тези, които са живели в България при социализма), те са един спомен. В България по времето на социализма имаше опашки за портокали и банани. Затова на сурвакарчета се даваха точно от тези безценни плодове. Те бяха забележителни и с това, че на някои от плодовете, можеше да се прочете названието Jaffa. Отглеждали са ги в градините на Яфо. Превозвали са ги в Кипър. Там са им сменяли лепенката с такава, че са отгледани в Алжир или в Мароко. Понякога на кората на някой от плодовете е оставало издайнически и оригиналното им название. Но и без тази „подсказка“, формата на портокалите Jaffa бе много особена. Около дръжката им имаше характерно удебеляване. Затова в България ги наричаха „маскираните по политически причини“ портокали, но хората са знаели, че държат в ръката си израелски плод. Обикновено децата изяждаха плода, От бялото на корите се правеше сладко. А оранжевата част се поставяше върху бумтящата печка, да дава аромат на празника.

Каква е съдбата на този сорт, който липсва и в самия Израел?"От Галилея съм. При назоваването на Яфо пред мен изникват два образа - на голямо пристанище и на портокалите Jaffa. Когато ме поканиха да участвам в Новогодишните тържества, ги свързах със символите на Яфо. Идеята ми бе да напълня кабинета на градоначалника с портокали Jaffa. Голямо бе учудването ми, когато разбрах, че в Яфо вече няма градини за портокали. Земята край морето е скъпа и са я изкупили строителни предприемачи. Наложи се да натоварим камион с портокали от моята родна Галилея. Поканихме и жителите на Яфо да опитат от нашите портокали. Условието бе да ги обелят и изядат в кабинета на този началник. Така че, ако виждате обелки от портокали по пода, не е защото чистачите не са си свършили работата, а има поетични и философски корени. Става дума за известния стих на палестинския поет Махмуд Деруиш, според който от Яфо са останали единствено обелки от портокали. Моето мнение е, че докато същества спомена за световно известните портокали Jaffa, за техния незабравим вкус и аромат, всички ще имамe своето усещане за Яфо, за един крайморски град-празник", каза за БНР художничката Леан Жапил, която в навечерието на празника направи необикновен пърформанс в стаята на градоначалника на Яфо.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!