Росица Гергова, родов терапевт: Можем да преобразуваме несретни родови събития три поколения назад

публикувано на 01.03.23 в 11:32

Росица Гергова

Интервю на Мая Данчева с Росица Гергова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Аз съм свързана с моя род и с рода на съпруга ми отдавна, правя родовото дърво на съпружеския ми род от 16 години и аз изпитвам потребност да общувам с рода си, да търся корените си много отдавна", разказа в "Нощен Хоризонт" Росица Гергова, родов терапевт от школата на Аида Марковска. Тя пристига от Плевен специално по темата за родовите отношения в навечерието на Сирни Заговезни или Прошка.

С нея говорим за традицията, която българите пазят и предават в своя дом. На това колко е важен актът на прошката, за да може да преуспяват родът и семейството, колко е важно да се разбираме помежду си с най-близките, родители, братя и сестри, родини, да спазваме йерархията в дома и да почитаме възрастните в него, как всичко това има отношение към нашия успех и развитие.

Росица Гергова се е обучавала в руски академии по родология, родово знание, славянска обредност, езотерика, парапсихология, регресия, женска сила и хармония.

Определя се като щастива майка и съпруга. Живее на село и това й носи удоволствие. Помага на хората да открият проблемни зони в семейните отношения, тежестите в рода, които им пречат да живеят пълноценно, в успех и щастие.

"В днешно време знанията и традициите са се запазили именно в селата, в читалищата там, на седенките с бабите. Аз съм израстнала като дете на село, с приказките и разказите на баба и дядо...

Ние сме неизменно свързани със своя род. Ние принадлежим на своя род и никой не може да ни отнеме това право. И то на своя майчин и бащин род. Не може едно дете да е само майчино или бащино, ние живеем историята на рода ни. Ние сме въплътени в техните емоции, събития на живота, ние повтаряме техните мечти и ги удовлетворяваме, носим техните таланти и тяхната житейска мъдрост.

Това е родовата памет, която ние носим в себе си. Благодарение на техния живот, ние имаме винаги решение на всяка ситуация. Уви, понякога повтаряме и нещастните и неудачните събития, но не защото родът ни призовава да бъдем нещастни, а за да повторим това събитие, но по друг начин. Тоест да го преобразуваме, три поколения след баба, да решим тази случка по друг начин.

За да могат внуците и правнуците, които носят всичко от предците си, да разрешат нещо, което е било несретно за рода им... Тук помага родовата терапия при различни разрушителни поведения на наши близки, за да се преодолее този лош родов модел", разказа още пред БНР Росица Гергова.

"Най-мощната сила е родът. Когато имаш връзка с тях, родът му се отблагодарява с това. Дава му късмет, благополучие и обратно. Ако се отвърнещ от рода си, ти си болен човек, неудачник", каза още Росица Гергова.

Сирни Заговезни или Прошка е специален ден, в който е вложена традицията на прошката. В това да посетим близки, да се обадим на приятели, да останем сами със себе си и да разберем, че щастието и лекотата в живота се постигат като освобождение от натрупани негативни чувства като обида, гняв, неприязън, раздразнение, негодувание.

Този акт е двустранен – прошка се иска и се дава. В същото време всеки един получава за себе си повече, от това, че дава прошка. Т.е. този, който прощава се освобожадава от негативни емоции и по някакъв начин кани доброто в живота си.

И това не е непременно свързано с някакво чувство за вина. Живи хора сме, живеем, взаимодействаме, общуваме и в повечето случаи напълно неволно сме засегнали нечии чувства или някой се е почувствал обиден. Ако, без да искаме сме създали такива тежести, то актът на прошката дава яснота и прекъсва негатива в отношенията. Идва чувството на облекчение.

Още по темата за прошката и за родовите връзки между родители и деца слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева