Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо се раздухва въпросът за името на авиобазата край Граф Игнатиево?

| Анализ
Снимка: grafportal.org

Трета авиационна база край пловдивското село Граф Игнатиево носи името си от 2012 г. Популярна като "Граф Игнатиево", това не е нейно официално название. Защо въпросът за името на базата се повдига сега и какъв отклик има това сред военните и местните жители?

Според военния историк Станчо Станчев е честа практика поделенията у нас неофициално да носят името на близкото населено място.

"Тя е Трета база – Граф Игнатиево, без кавички. Това не значи, че базата се казва Граф Игнатиево, а че е дислоцирана в Граф Игнатиево. (…) Възприема се като име на базата. Ако беше име на базата, щеше да е в кавички."

В цялото НАТО е известна като авиобаза Граф Игнатиево, казва генерал-майор о.з. Иван Лалов, дългогодишен командир на авиобазата. По думите му, названието без кавички се среща и в официални документи и поздравителни адреси.

"Защо толкова се раздухва този въпрос към момента", пита Лалов.

Към момента няма традиция летищата ни да носят имената на наши пилоти, отбелязва той.

"Имаме много изявени пилоти, плеяда цяла. Не ни стигат авиобазите, за да ги кръстим на всички наши изявени пилоти в миналото."

За Симеон Симеонов, друг бивш командир на базата, това е "просто една заигравка" и не трябва да се отрича историята заради конюнктурни особености. Според него населеният пункт, където се намира съответната база, дава географски координати.

Политиците да не се хващат за дребни неща и да отклоняват вниманието, призовава бившият командир на базата, защото според него "със смяната на имената нищо няма да се реши", макар българите да имаме голямо желание "да сменяме имена през определено време".

"Тогава, когато останат със старите си наименования, те носят заряда от онова време, а новите, които са дошли, решават да променят както начина на действие, така и начина на мислене на хората – те започват най-напред да воюват със символите", коментира историкът Станчо Станчев по повод преименувания в други исторически периоди.

Станчев изразява мнение, че за да не се асоциира базата с Граф Игнатиево, трябва или "да я махнем от Граф Игнатиево и да я преместим в Труд, или да сменим името на Граф Игнатиево, което го носи от 1902 г. – не са го сложили нито комунистите, нито преди тях които са управлявали".

Най-справедливо и неутрално ще бъде да се проведе референдум и да се питат местните хора дали искат населеното им място да се казва Граф Игнатиево, предлага Станчев.

За местните жители обаче такъв въпрос не стои. Те питат "Има ли причина, основателна, за да се промени наименованието?"

Според Станчев по-рационално е да се избере име или на географски обект, или на славна победа:

"Хем да носи послание, хем да не предизвиква страсти и крамоли сред обществото."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50