Илияна – Косара Колева, жертва на домашно насилие помага на жени като нея да излязат от кризата

• Над 500 жертви на насилие или трафик са получили подкрепа за 4 години в център "Търновград"

"След преживяната травма от насилие понякога се помага дори в битови дейности, често жените изпадат в състояние, в което просто им е непосилно да поддържат нормални хигиенни навици, битови навици като готвене, грижа за децата вследствие на изживения стрес. Смятам, че успяваме. Имаме доста голям успех с повечето от жените. Действително има и такива, които не желаят да им бъде помогнато".

Това е тежка емоционална работа, но това е начинът, защото тези жени имат нужда от специализирана подкрепа и трябва да я получат, споделя Илияна-Косара и за първи път публично признава, че и тя е минала по този път на домашното насилие - психически тормоз от бащата на първото ѝ дете:

"Постоянно ти се натяква, че ти не ставаш. След раждането физиката се променя, което е несигурното в една жена. Започва се – ти изглеждаш така, ти правиш това,, ти за нищо не ставаш, ти няма да продължиш, ти няма да бъдеш, ти тук няма да ходиш, ти ще се обличаш така и така. Това се опитвам да кажа на жените, че се превъзмогва. На мен ми костваше над две години. Аз бях силно убедена, че от мен нищо не става и че аз не мога. Но с подкрепа на близки, на други анонимни жени, които са намерили силата в себе си, си направихме едно сплотено общество, в което си давахме сила и се подкрепяхме. Сега съм щастлива. Имам нова връзка, имам второ дете.  Всичко, за което си мечтаех, се случи, защото превъзмогнах това не".

Шест месеца по закон е срокът, в който жертвите на домашно насилие или трафик могат да останат в кризисния център. Това време не е достатъчно за преодоляване на травмата чисто психологически, защото белезите остават до живот, коментира психологът на кризисния център Теодора Моллова и разказва за мозъчната мъгла, която обзема жертвите на насилие:

"Аз го наричам невидима завеса, която се спуска пред нас, говоря за любовните взаимоотношение между хората. Минават много, много години, докато самата жертва осъзнае, че наистина е жертва. Това са невидими завеси, които ни пречат да видим реалността и да осъзнаем, че страдаме. Пада мозъчна мъгла. Мозъкът ни се натоварва и започва тази мъгла да го превзема все повече, докато в един момент се окажем в безизходица  и изпадаме съответно в депресия".

Стокхолмският синдром на зависимостта на жертвата от насилника е най-труден за преодоляване:

"Хората започват да си мислят, че това, което преживяват, не е чак толкова голям тормоз, щом не се е стигнало до болница. От тази ситуация се излиза с голяма воля и с подкрепа от близките. Ние може да помогнем с подкрепа, с любов, с изслушване и съответното подпомагане на самооценката. Работим върху това човекът да осъзнае и да се върне пак обратно към себе си“.

И това осъзнаване е трудно и много често води жертвите на домашно насилие по няколко пъти в кризисния център, въпреки работата с тях, осигурената адвокатска защита, помощта за намиране на квартира, за започване на работа, разказва Наталия Петкова, директор на кризисния център „Търновград“:

"Една от майките я настаниха миналата седмица. Тя за втори път потърсва нашата подкрепа, миналата година отново беше при нас през април. Бяхме завели дело срещу домашно насилие. Няколко дни преди делото тя се отказа, защото насилникът чрез манипулациите си я убеди да се върне в неговата среда. Жените го правят, когато са зависими от икономическия фактор, когато има многодетно семейство, е много трудно на една жена да продължи живота си сама. Тя се страхува дали ще успее, тя е свикнала с този модел и начин на живот“.

Не е достатъчно само да си пионер в създаването на социалната услуга, по-важни са резултатите, а те се постигат трудно, коментира директорът на общинската социална и здравна дирекция във Велико Търново Росица Димитрова:

"Искам да се похвалим да сме пионери по постигнати резултати. Един път потърсена подкрепата или втори път потърсена подкрепата тя да даде наистина резултат, за да не се отказват жените да продължат съдебната процедура, за която им оказваме съдействие, до край. Подават молбата и докато се стигне по производството за заповед за предприемането на незабавна защита от домашно насилие те се отказват, което пак връща жените жертви в семейната среда, там, където се осъществява насилието.  Ние сме създали  условията за мобилна работа, за подкрепа, за подслон, работим с всички институции за домашното насилие  в съответствие със законодателството“.

Работата с жертвите на насилие не е достатъчно условие за справяне с проблема, коментира директорът на кризисния център „Търновград“ Наталия Петкова:

"Трябва да има програми и институции, които да работят с насилниците. С жертвите на насилие има кой да работи.Също така да се проследява той дали изпълнява присъдата на съда да посещава психолог за корекция на поведението или възстановителна програма. Трябва в тази насока наистина да е по-сериозно и да има някакви мерки и за насилниците, а не само за пострадалите лица“.

Тежките случаи не са един или два, разказват психологът Теодора Моллова и социалният работник Наталия Петкова и споделят някои от тях, за които са постигнали успех:

"Имали сме случаи, в които жената е със заплахи за живота си, че ще бъде намерена в куфар, разделени деца. Успяхме да ѝ помогнем. Имахме много тежък случай с жена, която 47 години е търпяла насилие от съпруга си. Когато дойде при нас тя се страхуваше да излезе от стаята си. Спечелихме делото за домашно насилие, Сега тя е добре, намери сили да се справи“, сподели Наталия Петкова.

"Едно детенце, 10 годишно момиче. То беше свикнало да го бият, това му беше ежедневието. Когато влизаше в кризисния център, си удряше главата в стената, а когато му се реагираше с любов, започваше да плаче. Работих с него по различен начин от написаното в учебниците. Когато си тръгваше, ми каза: „Благодаря ти, обичам те!“. Тази дума не беше казвало на никого – нито на майка си, нито на баща си, нито на баба си.  Това ми дава сили да продължа да работя като психолог“, разказа Теодора Моллова.

Още по темата в звуковия файл.