В петъчното издание на предаването обърнахме специално внимание на започващата днес във Варшава среща на върха на НАТО. Нейният дневен ред до голяма степен вече беше известен на широката аудитория, но неяснотите около бъдещата посока на развитие на Алианса остават. Какви са възможностите занапред? Изчерпана ли е т. нар. „политика на сдържане“ по отношение на Русия? Какъв ще бъде отговорът на Москва? И защо дипломатите и експертите не слагат знак за равенство между повече оръжие и повече сигурност? – това са само част от въпросите, по които говорихме тази сутрин с директора на „Института за икономика и международни отношения“ Любомир Кючуков и с ръководителя на катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС проф. Димитър Димитров.
Според тях в сферата на сигурността има известно разместване на пластовете, което неминуемо води до напрежение. Г-н Кючуков обясни, че новата студена война, за която се говори толкова много, всъщност е анахронизъм – първо, защото в днешно време светът вече не е двуполюсен, и второ, заради липсата на идеологическа алтернативност. В новите времена, НАТО ще трябва да намери условия за своята съвременна необходимост и полезност. В известна степен, досега Алиансът ги потърси в противоборство с Русия, което е опит да се решат нови проблеми със стари методи и едва ли ще донесат кой знае какви резултати.
Проф. Димитров обърна внимание на темата за бъдещото разширяване на НАТО – по посока на Западните Балкани, постсъветското пространство и Северна Европа. Той акцентира върху различния ефект, който би се получил след евентуално разширяване във вече споменатите територии и върху баланса между различните интереси, намесени в този процес. Експертът не пропусна да коментира и ефикасността на действията на Алианса в борбата срещу Ислямска държава и по отношение на овладяването на мигрантската криза. Какви са неговите заключения и защо според двамата ни гости войната се е върнала в живота на европейците като морално приемлив инструмент за решаване на конфликти? – чуйте в звуковия файл.
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието творчество прекрачва географските граници на страната ни и я правят разпознаваема в световното културно..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на "Нашият ден". Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му многообразие и дълбочина. Мотото на инициативата е създаване и показване на качествено театрално изкуство без граници – събитие, което обединява всички, които са свързани с театъра и сценичните изкуства...
Хората в община Сливница търсят начини да върнат автобусното обслужване до населените си места. В "Нашият ден" чуваме разказа на жителка на с...
Премиерният спектакъл "Празен град" очаква първата си среща с публиката в независимото пространство за култура Yalta Art Room в София. Постановката е на..
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg