Това е втората книга на Мария Липискова - поет, автор на литературна критика и преводач, носител на национални награди за поезия и критика. „С прочитането на стиховете на Мария Липискова от книгата й „не–снимане” имах усещането, че намирам загубената си форма за красота”, пише Христина Панджаридис, а проф. Милена Кирова определя мисленето й за „нетрадиционно” и добавя, че то „нерядко се разгръща в парадоксална посока”. Както обаче да e определяна тази поезия, сигурно е едно, че авторката има респект към писането, към думите и литературата.
Ясно
Разкъсана облачност
