Самият Файлър познава добре проблемите на хората, обитаващи подобни домове, тъй като до излизането на неговия роман, е работил именно в такъв дом. Може би това му дава сили така да опише героя си, така да навлезе в неговия свят, че на финала да надделее не тъгата, а светлото чувство. През цялото време младият писател ни напомня, че никой не е застрахован и трябва да бъдем съпричастни, да разбираме различните, защото всички сме съставени от едни и същи атоми.