Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По-малко история, повече бъдеще

Снимка: БГНЕС

Това очакват от политиците хората на Балканите, според Александър Йорданов. Бившият ни посланик в Република Македония  бе гост в предаването "POST FACTUM" след подписване на историческия договор между България и Македония.

-  Да започнем с вашата крила фраза. Хубав ден ли беше за българската демокрацията денят, в който бе подписан договорът с Македония?

-  Това е един от най-хубавите дни за балканската политика изобщо през последните години, тъй като договорът несъмнено ще има много силен отзвук и в останалите държави от региона.

-  Кой имаше по-голям интерес да подпише договора?

-  Договорът е шанс и за двете страни. Още в преамбюла ясно е посочено, че подкрепя членството на Македония в евроатлантическите структури, същевременно на България дава един огромен шанс да докаже на практика, че е лидер в този регион и че има активна роля в европейската политика в региона.

-  Как по-конкретно? Когато България поеме европредседателството, тогава ли можем да помогнем на тези процеси?

-  Договорът насочва вниманието в две посоки. Развиваме съвместно инфраструктурата в района, най-после да има един нормален път до Скопие, защото е срамота Сърбия, която не е член на ЕС да е завършила почти магистралата и до македонската граница през Ниш-Лескавац-Вране и Прешевската долина до македонската граница. Завършила е и магистралата до границата с България. От българска страна не се вижда реализиран такъв инфраструктурен проект. Второ:  инвестициите – не може да искаме македонците да се обърнат с разбиране към нас, а държавата ни да не подкрепя българските фирми, които да инвестират в Македония, да създават работни места. Когато хората в Македония започнат да си получават заплатата през българска фирма, те много лесно ще разберат, че и думите за историята, за езика, за ни общата ни култура и герои не са нещо празно.

-  До договора се стигна след  дълъг 18-годишен процес. Какво се случи точно сега, та да се подпише този договор, кое спомогна? Вие също сте участвал активно. Да припомним, че признаването на Македония беше по времето на правителството на Филип Димитров.

-  Признаването стана в началото на 1992 година. Направи го Филип Димитров, много емоционално, в някакъв смисъл на своя глава, защото в средите на СДС тогава имаше и противници на това избързване, както те го наричаха.  Ще припомня, че такова несъгласие изразяваше външният министър Стоян Ганев, а председателят на Парламента Стефан Савов дори не беше в България по време на събитието. Признаването си остана само на думи. През 1999 година правителствата на Иван Костов и на Любчо Георгиевски подписаха съвместна декларация, голяма част от която днес  виждаме повторена в този договор. Това е едно признание и за двете държави, че на хартия постигаме съгласие, но на практика не се реализира това, за което се договаряме. Сега надеждата е, че в двете държави и особено в България има прагматични политици – премиерът Борисов е от този тип. Същевременно договорът не е научен труд, не е учебник по история, а се опира единствено върху Конституциите на двете държави. Предвидено е да има смесена мултидисциплинарна комисия, в която да се обсъждат така наречените спорни въпроси от историята и  културата, но на основата на фактологията. Другото интересно нещо в него е понятието „обща история”, което очевидно дразни определени хора и в България, и в Македония.

-  Македонците със сигурност ще трябва да  пренапишат учебниците си по история.

-  Със сигурност. Аз съм бил посланик в Република Македония и съм имал безкрайни разговори на равнище министри, дирекции в министерства на образование и култура. Очевидни са лъжите в македонските учебници. Когато се прибирах в България взех един набор от македонски учебници, имам го и досега вкъщи, от време - на време да се сещам какви неверни неща може да се пишат при очевадни факти.

Какво открива Александър Йорданов  в архива на Македонската академия на науката и изкуствата, чуйте в интервюто на Емилия Николова с него:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Християн Облаков: Във всеки град има забележителности, които заслужават да бъдат видени от туристите

Днес е Международният ден на екскурзовода, а денят ще бъде отбелязан във Варна с тематична конференция, която започва от 10 часа в зала 4 на Фестивалния и конгресен център.  Това е трето издание на форума, на който ще се дискутират различни теми, свързани с професията на екскурзоводите, които мнозина определят като лицето на туризма ни...

публикувано на 21.02.25 в 09:20

Експерт: Не мисля, че би могъл да се наложи таван на цените

Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..

публикувано на 20.02.25 в 08:00

Jarda Haž (JIG-AI): Изкуството не трябва да бъде ограничавано

Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..

публикувано на 20.02.25 в 07:10

Петер Скуг или как един диджей стана рибар в Исландия

Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..

публикувано на 19.02.25 в 08:35

Проф. д-р Милков: Без апаратче при намален слух се увеличава рискът от деменция

Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..

публикувано на 18.02.25 в 09:20

Майстори на домашното вино

27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..

публикувано на 18.02.25 в 09:00

Ученичка от НУИ "Добри Христов" във Варна стана младши студент в Грац, Австрия

София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира"  в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..

публикувано на 17.02.25 в 08:35