Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бой с бастуни в Парламента

| обновено на 06.09.17 в 18:13

Това се случва само година след Съединението, сподели в ефира на предаването "POST FACTUM" професор Петко Петков, преподавател по нова и най-нова история на България. 

Публикуваме част от интервюто с изтъкнатия историк:

-  Какво реално честваме на 6 септември извън историческите събития? Духът на българите ли, какво?

-  Освен Съединението, аз бих се радвал много да честваме и Единението на българите, защото ни е много необходимо. Вероятно съм преувеличил дозата наивитет, но искрено си пожелавам освен съединение, да има и единение.

-  Възможно ли е това да се случи? Живеем в демократични времена, имаме плурализъм и множество партии...

-  Винаги съм вярвал, че може. Въпросът е на свиване на лактите, на партийните страсти, на личния егоизъм. Това е и условието за успех, каквото е безспорно Съединението от 1885 година. Трите големи постижения на българската външна политика – Съединението, обявяването и извоюването на Независимостта и връщането по мирен път, по законен път на южна Добруджа – и в трите случая има свиване на партийните страсти и целеустремяване на националната енергия в една посока. Без обща енергия не се постигат големи цели.

-  Да, така е, при Съединението сами сме се оправили. Един от малкото случаи в историята ни без някой да ни помогне.

-  Разбира се, би могло да се каже, че е чиста случайност. Само седем години след като Великите сили са склонили, направили са жест да има българска държава,  тя да покаже такъв характер, толкова хъс, че недоволна от договора, с който е създадена, да се опита да пречупи този договор. Това  е наистина забележителен и по-скоро случаен факт. Втори път не се е случвало и няма да се случи. Освен вътрешно единение, има и международни политически условия, които благоприятстват /особени отношения между Русия и Англия по това време/.

-  И ние се възползваме. Използваме противоречията в наша полза. Вярно ли обаче, че в Парламента са се били с бастуни?

-  Вярно е, но по друг повод. След като минава уреждането на Съединението през 1886 година, формулата, по която то е признато да не се наруши грубо Берлинския договор е, че българският княз става управител на Източна Румелия. Вечната опозиция е от недоволни и мрънкащи политикани. Един от тях се изправя в Събранието и казва „Какво направихме ние, то няма никакво Съединение. Има си Източна Румелия, тя си е отделна. За какво харчихме тези пари, мобилизация, жертви има в тази война със сърбите. Тогава министър-председателят Петко Каравелов става и казва – яйцето изядохме ние, черупката остана за другите”. Демек – всяко нещо си има цена.

Нужен ли е втори прочит на Съединението? Ако на 6 септември преди 132 години сме се възползвали от ситуацията, то къде е България днес на политическата карта, имайки пред вид, че слоганът на българското председателство на ЕС е „Съединението прави силата”? Отговорите на професор Петко Петков чуйте в интервюто на Емилия Николова за предаването „POST FACTUM”:






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Петер Скуг или как един диджей стана рибар в Исландия

Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..

публикувано на 19.02.25 в 08:35

Проф. д-р Милков: Без апаратче при намален слух се увеличава рискът от деменция

Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..

публикувано на 18.02.25 в 09:20

Майстори на домашното вино

27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..

публикувано на 18.02.25 в 09:00

Ученичка от НУИ "Добри Христов" във Варна стана младши студент в Грац, Австрия

София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира"  в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..

публикувано на 17.02.25 в 08:35
доц. Огнян Боюклиев

Огнян Боюклиев, БАН: Ниското качество на храните е по-голям проблем от високата им цена

Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..

публикувано на 15.02.25 в 13:58

Винен експерт: Родни вина се предлагат и в Мишлен ресторанти, избирайте българското!

Българите преоткриват  позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино  П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..

публикувано на 14.02.25 в 08:08

Икономист: Бойкотът във варианта, в който се предлага днес, няма да има никакъв ефект

Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..

публикувано на 13.02.25 в 18:12