Проф. Чернева: България може да бъде много по-напред, отколкото е

Проф.Чернева според местни анализатори в България има ултра дясна икономическа политика, с голям дял на косвените данъци например. Как вие виждате ситуацията?

В България има плосък данък, но има много данъци в услугите, банковите услуги и т.н. Нещата ги виждам по следния начин – когато растежът е сравнително нисък, бавен, то тогава принципът на бизнеса се сменя тотално. Вместо да речем банките да кредитират предприемачи с интересни, иновативни идеи, предпочитат да правят печалби от такси и от данъци. Това е от части защото не виждат достатъчно преспективни инвеститори, които да бъдат платежоспособни.

И тук е ролята на икономическата политика на държвата.

Именно. Но ние сме с много ограничени възможности, защото това са правилата на валутния борд. Ограниченията как може да се използва бюджетната политика са много конкретни. Просто харчовете на страната много зависят от условията на валутния борд и на резервите в хазната.

Важно ли е за една икономика да бъде стабилна чрез баланс между производството и услугите при формирането на БВП? Като че ли наблюдаваме у нас такъв дисбаланс – повече търговия и услуги и по-малко производство.

Това е световна тенденция. Много се говори и в САЩ, че трябва да се ребалансират тези сектори и промишлеността да се върне отново в Щатите. Аз смятам, че това е абсолютна химера и не може да се осъществи! Чисто и просто, защото в напредналия свят икономиките са базирани на услугите. Дори и страни, които са промишлени гиганти като Китай и Корея не могат да използват този отрасъл, за да поддържат нивото на зaетост. Германия също се смята за промишлен гигант, но ако погледнем едва 19 % е заетостта в този сектор, в САЩ е под 8%. Така че, това е една глобална тенденция, защото живеем в един постиндустриален свят и предизвикателството е как да направим сферата на услугите да е така, че да предоставя добри доходи за хората, както промишления сектор ги предоставяше едно време.

Кажете ни повече вашата теза за осигуряването от държавата на т.нар „гарантирано работно място”.

Това е програма за безработни, които искат да работят. Тя е гарантирана в смисъл, че човек винаги може да намери някаква позиция, но е тя е и преходна работа и служи като едно стъпало към преминаване в частния сектор. Ако аз съм един инвеститор бих предпочела да назнача човек, който има работа, а не човек който е безработен. Защото знам, че те прави нещо. Това подпомага човешкия капитал! Освен това има много дупки, които можем да запълним – да се свърши много обществено полезна работа и да се мобилизира този човешки потенциал, който в момента действително се изразходва. Държавата и обществото – ние вече плащаме за безработицата!

Имате топкариера. Кои бяха факторите, които определиха този възход при вас, много труд или и късмета имаше роля? 

Със сигурност малко или много и късмета е играл роля. Има една българска поговорка, която много харесвам „Залудо работи, залудо не стой”. Аз смятам, че човек трябва да е подготвен, когато му дойде късмета (смее се). И да има нещо, над което да е работил. Но аз имах действително честта да срещна много рано в моята кариера много интересни икономисти. Някои от тях станаха едни от архитектите на еврозоната и оттам се възбуди интересът ми към тези глобални икономически проблеми. И така се подреди кариерата.

А какво у вас като българка смятате, че ви е помогнало в себеутвърждаването?

Заминах от България с едно много добро средно образование. Имах и подкрепата на приятели, на родители. Тази близост и топлина, които съм имала в България според мен е много решаваща за бъдещия ми успех. Винаги съм се виждала като човек на кръстопът, но който много милее за родината и когато имам възможност си водя семейството в България – да я видят, да я опознаят.

Последният любим спомен от България, който все още ви топли?

Аз съм отрасла на Дунава, на реката. Всичките ми топли, хубави спомени от детството са от реката. А най-последният ми мил спомен е от това лято, когато се видях с покойната ми леля Тонка Петрова, която беше журналистка в „24 часа” и в „Шуменска заря” и винаги съм гледала на нейната кариера с възхищение. Тя беше и природозащитник.

В България сте за участие в икономически форум. Как усещате ситуацията тук и какво бихте казали на аудиторията ни?

Аз съм много впечатлена от професионалното отношение, от начините по които се развиват някои отрасли. Много се радвам да видя моите лични съученици как просперират. Има и някои по-тревожни тенденции, защото си мисля че България може да бъде много по-напред от колкото сме и моето желание е това да стане по-скоро!