Хубаво е да си жена в Дубай

Албена Колева от четири години живее в Дубай. Причината е работата на съпруга й, която го отвежда там. В началото културният шок е голям, но бързо се съвзема. Сега е ръководител на неделното училище „Българче”. То се помещава в сградата на генералното консулство на Република България в Дубай, Обединени арабски емирства, на 23 март 2007 г. и е факт благодарение на ентусиазма, голямата сърцатост и патриотизма на българите, живеещи в страната, както и на подкрепата на тогавашния консул Милен Керемедчиев. Децата са разпределени в три възрастови групи и се обучават по български език, литература и история. Към днешна дата са шейсет и са на възраст от 4 години до 12 клас.Училището организира и изнася програми и концерти за важните български национални и религиозни празници, участва в литературни, музикални и художествени конкурси.Учебните занятия се провеждат всеки петък и събота. На 11 май те ще станат част от инициативата на Министерство на образованието и науката на Република България „Розите на България”. В над 25 държави ще отбележат празника на Светите братя Кирил и Методий. Учениците от над 50 български неделни училища, както и техните учители, родители и приятели, ще се съберат, ще се хванат за ръце, за да извият традиционно българско хоро под звуците на емблематичната "Празнична сюита" в изпълнение на оркестъра на Българското национално радио и ансамбъл "Тракия". С Албена Колева разговаря Вяра Николаева:

-Трудно ли взехте  решение да напуснете България?

- Не беше лесно. Тази държава е доста по-различна от България. Културният шок е доста силен. Всичко е различно. Манталитетът е различен. Обществото е изградено по различен начин. Отношенията между хората са различни. Това прави впечатление от първия момент. Може би най-голямата разлика е в това, че има едно уважение между тях, дори и да са непознати, които се срещат на улицата. Ако имаш нужда от помощ спокойно можеш да се обърнеш към когото и да е, а той ще ти помогне.

- Какво е отношението към жените?

- Дубай е много хубав град за жените.  Аз тук усещам, че да си жена е много хубаво нещо. Има специални места, които са само за жени. В метрото има отделен вагон само за жени и и деца. В автобусите също има определени такива места. В институциите, на обществени места, когато има опашка се дава предимство на жените. Ако влезете в банка и има опашка, а сте застанали най-отзад, когато служителите ви видят ще ви извикат да минете най-отпред, за да бъдете обслужена.

- Какво е да си емигрант? Чувствате ли се такава?

- В началото е трудно, докато се ориентираш. Започваш от нулата.Не е лесно, но свикваш и се научаваш да се справяш.

- Как се озовахте в  училище „Българче”, където работите?

- Сама го потърсих. Разрових се в интернет. Намерих страницата. Написах писмо. Те ми се обадиха . Така се случи.

- Колко деца има в училището, на каква възраст са и голяма ли е българската общност?

- Българската общност е доста голяма. Друг е въпросът колко е задружна. В училището тази година учат 60 деца. Повече са от миналата. Относно числеността на българите в Дубай се чуват цифри между 5000 и 7000, но те се менят, защото има текучество. На фона на това числа българи можем да кажем, че децата в училището не са никак много.

- На какво искате да ги научите?

- Искам да ги научим на това, че в този глобализиращ се свят е много важно човек да знае от къде идва, кои са корените му.