Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Патрик Дюпон: След Варна затанцувах по световните сцени

6
Патрик Дюпон на срещата във Варна
Снимка: Радио Варна

Френската звезда на балета Патрик Дюпон пристигна за финала на Международния балетен конкурс във Варна. Освен солист на Парижката Гранд Опера, той е бил и неин директор. За Дюпон Варна е градът, откъдето тръгва неговата бляскава кариера през 1976-та,носител на златен медал и гран при от конкурса през 1976 г . На срещата му с медиите и почитатели на балета, пред препълнената зала, той отново благодари на организаторите и на варненската публика. Патрик Дюпон дойде във Варна с любимата жена Лейла, както я представи сам той и сподели, че са имали романтична разходка на варненския бряг. Той разказа вълнуващи лични истории, но преди всичко благодари на организаторите и публиката във Варна за любовта:

Варна означава много за мен, защото буквално дни, седмици след Варна аз вече танцувах в Съединените щати. Танцувах с Михаил Баришников, с Наталия Макарова, с Мая Плисецкая, на която по-късно имах честта и да партнирам. Изобщо танцувах с най-големите. Затова именно съм благодарен за възможността да споделя любовта. На сцената аз усетих толкова много любов, която мидаде сила и увереност. И която ми показа, че това, за което мечтаех като 7-годишен, наистина се е сбъднало! Всичко това стана реалност във Варна и за мен мечтите се сбъднаха тук.

Освен златния медал и специалната награда, които получих във Варна, тук дълбоко ме трогнаха срещите – с други изпълнители, с педагози. Обменяхме мисли и идеи.

И още един съвет към младите и в танца, и в спорта и в политиката – ние трябва да се научим на скромност. Просто трябва да си дадем сметка колко хубаво е да направим нещо добро и да го споделим с останалите. Така се случи и с мен, когато бях тук във Варна. Един от танцьорите ми помогна с пируетите. Показа ми какво да направя за да мога да изпълня пируетите си малко по-добре. Той знаеше, че медал няма да получи и не го получи. Медалът получих аз, но въпреки това ми помогна защото смяташе, че аз заслужавам да спечеля.

Убеден съм, че задължението на твореца е да предаде нататък онова, което знае. Така като го правят големите творци като Морис Бежар. Именно в това е красотата на танца. Сега балетът е по-бърз и скоковете са по-високи, но когато творците са с нас, ние сме в сигурни ръце.

Вълнуващо е, че във Варна сме на брега на морето, където се разходихме с моята любима. Лейла направи чудо за мен. Това е една много лична история, която планираме на разкажем в книга върху която работим. Тя е убедена, че чудото е именно да се даде възможност на всички да имат достъп до танца без никаква форма на дискриминация.

Дължим много на г-н Емил Димитров, човекът който създаде този конкурс. Винаги ще си спомням как той ме посрещна на летището в София и разбрах колко държи за нас да бъдат положени грижи, да бъдем показани на света. Той създаде този конкурс, за да изпъкнем и всеки от нас да покаже на какво е способен. Говорил съм и с моят брат Рудолф Нуреев по този въпрос – големите творци като Марта Греъм, Морис Бежар успяват да постигнат това, да издигнат душата.

За срещата си с Морис Бежар Патрик Дюпон сподели: Морис Бежар имаше способността да намира цвят и да ме накара да правя неща, които никога не съм си представял. Например за митичното „Болеро” аз си представях, че трябва да изглеждам като един хедон с дълга руса коса, която пусках в продължение на две години. Когато Бежар ме погледна и каза: Ще си подстрижеш косата, ще я боядисаш тъмна и ще прочетеш този вестник. След това ще ми кажеш какво си видял там, преди изобщо да имаш възможност да изпълняваш моята хореография. Прочетох вестника. По това време течеше войната в Близкия изток, между Израел и Палестина. И аз му казах, че във вестника пише, че конфликта ще продължи милион години и решение няма. Бежар ме попита дали и аз смятам така? Отговорих, че ще може би решението ще бъде в някой много силен лидер. Ами, това си ти, отговори Бежар. С други думи – танцът си е танц, изкуството е изкуство, но на сцената ние имаме послание, защитаваме някаква идея. Не става дума само за скокове и пируети. Когато излезем на сцената и танцуваме, дали ще бъде „Корсар”, „Саломе”, „Пролетно тайнство”, имаме послание. Морис Бежар успява да надникне дълбоко в душата и да види там неща, които човек дори не знае, че съществуват там и той успява да го покаже.

Френската звезда на балета се вълнува много от кризите, през които преминава света и сподели своята философия: Светът наистина преминава през кризи, реалността непрекъснато се променя и често пъти посредствеността и лошият вкус побеждават, побеждават е дилетантството и варварството. Можем да излезем от всичко това като слушаме и се учим от по-възрастните. Например моят идол Владимир Василиев е във Варна сега, той е жив и това е огромна възможност да черпим от неговия опит! Всички ние трябва да се учим от хората, които са живели в други времена, преминали са през други реалности. Вторият ми съвет е – учете се от грешките си, бъдете благодарни, защото всеки човек преминава през кризи, аз също. Любимата ми жена Лейла е израснала с философията на Нелсън Мандела, който казва „Аз никога не губя, всяка загуба за мен е възможност да науча нещо ново”. През живота си ние имаме възможност да направим света по-добър за останалите или поне да се опитаме. Това е, ако позволите да кажа, моята философия.

Пламенно се ражда и любовта на Патрик Дюпон към балета: Изпитвах чувства, на любов, на гняв, радост, най-вече на радост, но ми беше трудно да ги изразя, когато бях малък. Често пъти плачех. Разговарях с птичките, с животните и с дърветата. Изобщо не бях нормален, истински кошмар за майка си! Като малък бях истински дявол, пълен с енергия, никога не заспивах. Затова, както при всички деца опитахме най-напред с футбол, после тренирах джудо. И един ден, докато тренирах на татамито ,чух прекрасна музика. Беше „Фантазия импромптю„ на Шопен. Изпитах силни ччвства, точно както дяволчето пълно с енергия се превръщаше в истински ангел,  когато вкъщи баба ми пускаше музика – Едит Пиаф, Бах, Моцарт, Бетовен. Стана малко като във филм – надолу по коридора момиченцата играеха балет. Отидох там, като видях какво правят си казах: Боже , позволено ли и е и на мен да опитам?  Учителката спря момичетата и ме пусна. Не зная какво съм танцувал, но танцувах с цялата си душа и изпитах огромно облекчение, че всички тези чувства, които бушуваха в мен, намират израз. Накрая всички плачеха, но не от скръб, а от радост! Тогава си казах, че с това искам да се занимавам!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Добрин Николов и д-р Валерия Христова, СБАГАЛ

Д-р Добрин Николов и д-р Валерия Христова от АГ болница Варна: Всяко дежурство е изпитание и голяма отговорност

Всяка есен на 19 октомври, когато почитаме Св. Йоан Рилски Чудотворец и отбелязваме деня на българския лекар, по традиция Българският лекарски съюз връчва награди за принос в развитието на медицината.  Трима лекари от специализираната АГ болница във Варна бяха отличени тази година от варненската колегия на съсловната организация.  Д-р Добрин Николов,..

публикувано на 07.11.25 в 07:00

Суши майсторът Мариела Чобанова: Тази култура навлезе у нас бързо заради любопитството на младите

Суши културата навлезе бързо у нас, благодарение на младите, които са готови да пробват нови вкусове. Това каза суши майсторът Мариела Чобанова, полуфиналист в предаване за кулинария и носител на приза  "Бизнес жена на годината" в наградите "Злато токче".  Мариела Чобанова обича екстремната кухня и признава, че не ѝ допада да е като всички останали...

публикувано на 06.11.25 в 08:05

Jimmy Waldo (ALCATRAZZ): Добрата песен е добра песен

Интервю с Jimmy Waldo (ALCATRAZZ) Американската банда ALCATRAZZ основно е свързвана с вокалиста Graham Bonnet и   с китаристите Yngwie J. Malmsteen и Steve Vai. Обаче през последните години никой от тях не е част от състава. След поредното си събиране през 2019 година бандата издава един албум с Graham Bonnet, който е заменен от Doogie..

публикувано на 05.11.25 в 07:00

Експерт: Повишаването на осигуровките няма да вдигне пенсиите, само отлага нужната пенсионна реформа

Увеличението на пенсионните осигуровки от следващата година няма да реши структурните проблеми в пенсионната система, а само ще отложи дълбоката реформа, от която тя има нужда. Това каза финансовият анализатор Николай Устамитев в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Преди няколко години вноската беше 17,8%, после стана 18,8%, после 19,8%,..

публикувано на 04.11.25 в 08:15

"От любов" - животът на Силви Вартан и невидимата ѝ нишка с България, която преплита съдби

Целият живот и кариера на Силви Вартан са движени от любов. Двигателят ѝ никога не е бил реваншизмът или амбицията, а любовта. Не е желанието да доминира или да бъде център на внимание, както често се случва при талантливи хора. Силви Вартан е дълбоко вярващ, смирен и тих човек. Любовта винаги е била нейният пътеводител. Това казва режисьорът на..

публикувано на 03.11.25 в 08:15
Кънчо Стойчев

Кънчо Стойчев: Рано или късно българското общество ще се събуди. Ситуацията е критична

Години наред страната ни води погрешна икономическа политика. Ние взимаме заеми не за да стимулираме икономиката, инвестициите или инфраструктурата, а за да плащаме пенсии и заплати. Това мнение изрази в предаването на Радио Варна "Позиция" Кънчо Стойчев, социолог и заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния..

публикувано на 02.11.25 в 08:36

Тома Белев: Докато институциите си прехвърлят отговорността, речните корита изчезват от кадастъра и изникват хотели

Незаконното застрояване на изчезващи от кадастралната карта речни корита е резултат от пълната безотговорност на институциите. Докато те си прехвърлят топката, опасността от наводнения и човешки жертви нараства. Това каза екологът Тома Белев от Сдружение "Зелени закони" в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Според него областните управители,..

публикувано на 31.10.25 в 18:40