Резултатите от проведено през 2019 година изследване на Националния статистически институт (НСИ) за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 75,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Само в рамките на последните десет години е отбелязан ръст от 42,0 процентни пункта, отчита НСИ.
В същото време една четвърт от лицата (24,5%) никога не са използвали интернет, като в рамките на изминалите десет години техният относителен дял е намалял повече от два пъти.
За достъп до интернет домакинствата използват най-вече мобилна връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори (64,0%) и фиксирана кабелна връзка (57,8%).
През настоящата година с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77,8%), а с най-нисък е Северозападният район (70,8%).
Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като цели 90,5% от тях имат достъп до интернет при 70,0% за домакинствата без деца.
През 2019 година 24,8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (или 50,3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), докато 41,9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24,3% разходите за достъп са твърде високи, показва проучването на НСИ.
Използване на интернет
66,8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 53,9% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден.
Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (91,7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години (90,3%). В същото време една четвърт от лицата (24,5%) никога не са използвали интернет, като в рамките на изминалите десет години техният относителен дял е намалял повече от два пъти, отчита НСИ.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет извън дома или работното място e мобилният телефон (смартфон), който се използва от 63,2% от лицата.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57,5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси - едва 3,5 на сто.
Мъжете слушат музика онлайн повече от жените, съответно 31,9% и 27,6%, докато жените са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето - 37,8% при 22,7% за мъжете.
Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17,6%, като потребители на облачни услуги са 18,6% от мъжете и 16,7% от жените. В сравнение с 2014 година най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при лицата на възраст от 25 до 34 години - повишение с 13,5%.
Взаимодействие с публични институции
През последните 12 месеца 25,4% от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт като:
- 19.8% са получавали информация от уебсайт или приложение на публична институция;
- 12.5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.;
-10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.
При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 26,4% и 24,5%.
Електронна търговия
Делът на лицата, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за лични цели, е 21,7%. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40,4%, докато едва 2,1% от населението
на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - 22,7% спрямо 20.6%.
Пазарувалите по интернет са купували основно: дрехи и спортни стоки (76,4%), стоки за дома (35,3%), хотелски резервации и туристически пакети (20,7%), храни, напитки и стоки за ежедневна употреба (16,9%).
Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували стоки и услуги от търговци от България (88,1%), но немалко са пазарували и от търговци от други държави-членки на ЕС (41,8%) или от трети държави (19,1%).
Основните причини, поради които лицата не пазаруват онлайн са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31,4%), липса на знания и умения (5,4%), опасения относно връщането на стоките и възможностите за рекламация (4,3%).
Интернет сигурност
Масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет ни изправят пред предизвикателства, отнасящи се до сигурността в интернет. Резултатите от изследването на НСИ показват, че от лицата, които са използвали интернет през последните 12 месеца:
- 11,3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг);
- 5,6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон);
- 3,1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг);
- 2,1% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са пречили или ограничавали лицата при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10,7%), като в сравнение с 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.
Всяко четвърто лице (26,2%) прави резервни копия на своите файлове (документи, снимки и др.) на външен носител или в складово пространство в интернет с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация, показва проучването на НСИ.
Стогодишнината на железопътната гара във Варна беше отбелязана днес с тържество и представяне на музейна експозиция с архивни документи, снимки и предмети. Събитието се проведе в чакалнята на жп гарата във Варна. Беседа за историята на емблематичната сграда изнесе Емилияна Димитрова от Държавния архив във Варна. Експозиция от стари железничарски..
Социалните плащания за българите няма да бъдат намалени, нещо повече - ще бъде съхранена и програмата "Топъл обяд", чийто срок изтича през септември. Това съобщи във Варна социалният министър Борислав Гуцанов , който участва в тържествата, посветени на националния празник. Гуцанов каза, че е удовлетворен от съдействието и на партньорите в..
По повод Националния празник на България Трети март, историкът Траян Димитров сподели своето мнение за значението на датата и нейното място в българската история. Той изрази убеждението си, че Трети март не е просто ден за почивка, а символ на свободата, която българският народ е извоювал чрез тежки битки. Димитров подчерта, че въпреки значението..
С тържествено издигане на националния флаг на Република България на площад "Св. св. Кирил и Методий" във Варна започнаха честванията на 147 години от Освобождението на България. На мемориалните паметници на воини-освободители в Морската градина с военен ритуал бяха положени венци и цветя. Актьорът Станислав Кондов, водещ на..
Колоезденето е четвъртият спорт, включен в 62-рата Щафетна обиколка на Радио Варна. Началото на състезанието беше дадено на входа на Морската градина от директора на Радио Варна Наталия Чешмеджиева. И тази година плуването, колоезденето и катеренето са включени в Щафетата. Спортното катерене се проведе за трета поредна година, а началото на..
Днес за 62-ри път се провежда традиционната Щафетна обиколка на Радио Варна, посветена на Националния празник - 3 март. Това е най-голямата аматьорска проява в региона. Интересен факт е, че само веднъж от 1962 г. насам обиколката не се е състояла заради заледено трасе и изключително ниски температури в региона, въпреки че десетина атлети са дошли за..
Музеят на мозайките в Девня ще работи със свободен вход на Трети март. Посетителите ще могат да видят най-новата витрина с ценни находки от края на II век и началото на III век, открити в зидана гробница в квартал „Химик“ през 1993 г. Те са реставрирани и експонирани в специално пространство чрез проект на музея и Община Девня, финансиран от..