Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жаждата е не само да вярваш, а да просветиш своята вяра

2
Отец Дончо Александров, храм "Св. Атанасий" - Варна
Снимка: Личен архив

„Жажда за вяра” е книга, която пренася читателя в света на духовното и църковния живот, запознава го със случващото се в храма като свети тайнства и богослужение. В нея ще откриете обаче и отговори на въпроси, актуални за нашето време - правата на човека, спорта, суеверията, отношенията и личността в ерата на Интернет, самотата, и др. Темите, които развива отец Дончо Александров в книгата си, са 45, толкова са и годините му. „Смятам, че това ще бъде едно полезно четиво както за хората, които са в църквата, така и за тези, които са на прага на църквата и за онези, които са дори далеч от нея“, казва в интервю на Светлана Вълкова авторът на „Жажда за вяра”

Казвате, че в книгата има специален раздел, посветен на суеверията. Променят ли се те с годините?

Едно от суеверията, за което съм писал, е едно „модерно“ суеверие – носенето на червен конец. Хората го приемат едва ли не като гаранция, че като го носиш това ти гарантира здраве, берекет, късмет, любов, щастие... Не че в старо време не е имало подобни езически ритуали и суеверия, но днес те намират една по-модерна основа. В книгата обяснявам откъде идва „вярата“ в подобно нещо. Отделил съм място и на практиката фън шуй, която много млади хора харесват...

Източните практики напоследък сякаш са много актуални?

Аз дори разглеждам един реален случай от моята свещеническа практика – как едно младо семейство дойде в храма и искаше в точно определен ден да бъде осветен техният дом, защото според фън шуй този ден е най-благоприятният, за да се правят подобни неща. Хората не си дават сметка, че всеки един ден е от Господа, всеки един ден е добър и благоприятен! Няма лоши и хубави дни! Всичко зависи от нашето отношение към тях.

В книгата има много споделени истории от личните ми разговори с хората, случки от годините на моето служение в храма.

Кога се прави курбан? Споменахте, че и тази тема сте засегнал в книгата. Всеки ли може да прави курбан, когато реши?

Ние много често имаме погрешна представа, мислене по тази тема, смятайки курбана едва ли не като вид жертва. Да омилостивим Бога един вид... Всъщност в християнската традиция е по-правилно да се казва оброк, защото ние обричаме нещо в знак на благодарност за това, че сме били избавени от някакво зло, катаклизъм или лична неприятна история, която сме претърпели... Имаме добър край! Това е смисълът нещо да бъде осветено, да бъде благодарено на Бога и да бъде раздадено като вид милостиня на хората, които са бедни, немощни и които нямат на трапезата си това, което можем да им дадем.

Ние много често смятаме курбана за жертва, че чрез него сме „изчистили сметките“ с Бога... Събираме само най-близките си – семейството, и така забравяме смисъла на оброка.

В този смисъл дарителството оброк ли е?

Може и по този начин да се възприеме. Когато благодариш на Бога, не е казано, че трябва да се сготви нещо и да се раздаде...

Сещам се за Параскева Николау, който имал премеждие по море и после решил да построи храма „Св. Николай“ във Варна и болница с параклис /б.ред. днес Музей на медицината, ул. „Параскева Николау“ 7/

Да, със сигурност това е един добър пример, но за съжаление това се случва само при хората, които са по-заможни... Хората, които имат по-ограничен бюджет, могат да помогнат по друг начин.

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.


Книгата излиза от изд. „Захари Стоянов“, оформлението й е на издателството, но корицата е творба на Тереза Зиковска. Картината е специално рисувана за изданието. Самата корица кореспондира с жаждата за вяра и разкрива коя е тази вяра, дава възможност читателят да почувства по един духовен начин онова, което е написано вътре.

„Жажда за вяра“ ще бъде представена пред варненската публика днес -11.01.2020 г., от 11.00 ч. в Градската художествена галерия – Варна от Иван Гранитски, който е неин редактор.


Отец Дончо Александров е роден на 6.11.1974 г. във Варна. Завършил е богословие в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Ръкоположен е за свещеник през 2001г. Предстоятел е на варненския храм „Св.Атанасий”, но служи и в старинния храм „Успение Богородично” в града. Инициатор, създател и участник в редакционния екип на списание „Амвон” и детското списание „Камбанка”, които издава енорията при храм „Св.Атанасий”. От петнадесет години е познат и на слушателите на Радио Варна с участието си в рубриката „Неделна проповед”.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Юрий Георгиев: Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха

Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна  на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август.  "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев.  Фестивалът започва в 10..

публикувано на 21.08.25 в 08:00

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 20.08.25 в 21:19

Психолог: Човек се нуждае от един месец отпуск, за да си почине качествено

Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според  психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..

публикувано на 20.08.25 в 07:55

На кафе при Владо: Където всяка чаша е изкуство

Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето.  Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..

публикувано на 19.08.25 в 08:00

Гаро Кешишян за стария облик на Варна: Не е за ръцете на хора без чувство за отговорност и изкуство

Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..

публикувано на 18.08.25 в 07:20

Атанас Кателиев: Варна е град на свободата (ВИДЕО)

Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът -  изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..

публикувано на 15.08.25 в 10:34

Предприемач, почетен гражданин на Варна: Част от приходите на бизнеса трябва да се връщат в обществото

Финансистът и предприемач  Димитър Желев  получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..

публикувано на 15.08.25 в 07:10