Стефан Вълдобрев на 50: Вдъхновяват ме светлите неща

Aктьор, филмов режисьор, композитор, текстописец, певец, лидер на групата "Обичайните заподозрени", а от скоро и автор на книга. Стефан Вълдобрев празнува на днешния 20 май 50-годишния си юбилей с "Книга за песните", с която подари на почитателите си историите на 41 песни от неговото творчество.

- Не, не беше това, защото аз започнах да я пиша преди около три години, когато се роди идеята. Но много се забавих и в един момент цифрата 50 се появи пред очите ми и си казах, че може би е хубаво да добавя още малко неща към тези разкази за песните, които бях замислил. Да вкарам някакви биографични моменти и да съчетая с този красив рожден ден.

Може би ситуацията с извънредното положение Ви помогна да я довършите.

- Да, най-парадоксално ми помогна, просто защото ме усмири, вкараме вкъщи, каза ми: Стой тука! Не излизай никъде, не препускай, както до сега! Просто седнах и започнах да се фокусирам, да се отдам на приятни спомени и да живея в някаква паралелна реалност. И мисля, че книгата стана много по-добре, отколкото ако го нямаше това извънредно положение.

Кое Ви подтикна да допуснете публиката толкова близо до себе си?

- Самата публика ме подтикна (...) След концерт винаги оставам и си говоря с тези хора. И усещам, че в тези разговори  те ми споделят техните лични истории, т.е. те първо са разкрили себе си, какво една песен е причинила на някаква тяхна връзка или на момент от живота им. И това, че те първи са ме допуснали, някак си ме задължи и аз да ги допусна обратно към историята, която се крие зад тези песни. Има една такава взаимност.

Пишете песни от 80-те години до днес. Как се промени вкусът на публиката от тогава?

- Като че ли преди години беше по-важно какво пееш, а сега е по-важно как пееш.  Има безкрайно талантливи деца, но имам чувството, че много се обръща внимание на това как се пее, а ние не сме на олимпиада по надпяване, в крайна сметка. Целта и смисълът на една песен е да разкаже някаква вълнуваща история, думите.

Кое е водещото при Вас, когато пишете текст. Максима, която следвате?

- Сядам да пиша песен само ако имам нещо важно да кажа, иначе не. Ако нещо ме вълнува истински, си мисля, че ще развълнува и други хора.

И все пак кое си остава най-голямото вдъхновение за един автор на текстове?

- Чак най-голямото не бих могъл да кажа.  Всяко красиво нещо от деня е вдъхновение. По принцип позитивните неща ме вдъхновяват. Отрицателните... Да, правил съм такива песни. Знам как се правят. Имат сила, но като че ли тя е по-тъмна, по-разрушителна. Вдъхновяват ме светлите неща.

Как планирате да отбележите рождения си ден?

-  Плановете за концерт отпаднаха. То не беше само концерт. Беше замислено като шоу спектакъл с главните герои от книгата. Бях замислил и да има една седмица с театрални представления, в които играя, друга седмица с филми, в които участвам или като актьор, или като композитор, гастрол на Пловдивската опера с операта "Евита", в която участвам, мюзикълът "По-полека " да има специални издания. Обаче в крайна сметка остана само книгата. И аз никак не съжалявам. Изпитвам единствено благодарност, че това се случва, защото по този начин тази книга придобива друго значение. Става много по-важна, по-значима, защото това ще бъде  следващите месеци единствения начин за комуникация с публиката. И наистина се радвам, че я има тази книга!

Цялото интервю може да чуете в прикачения файл.