Откакто честотата на заразата започна да нараства в някои европейски страни, потенциалът за граждански вълнения и политически трусове се увеличи, тъй като търпението се изчерпва.
В последните два дни сръбската столица е свидетел на жестоки сблъсъци - хиляди протестиращи, вбесени от повторното налагане на някои мерки за блокиране, влязоха в ожесточени битки с полицейските части, искайки оставката на управляващите.
Правителствата по целия европейски континент са изправени пред пробуждащи се за битки граждани по собствените им улици.
Сърбия премина от едно от най-строгите заключвания в Европа до почти пълно отваряне на страната в началото на май, но скокът в потвърдените случаи предизвика повторно въвеждане на комендантски час през уикенда.
Сръбският президент Александър Вучич нарече ситуацията с вируса в Белград „тревожна“ и „критична“, като болниците в града наближават запълване на капацитета си. В безредиците в Белград и крайно десни, и крайно леви протестиращи се биха с полицията.
Още преди пандемията Европа беше в хватка на нарастващ политически гняв, а повечето партии бяха разтърсени от популистки вълнения, които промениха политиката на континента. Но пандемията направи мнозина на континента още по-гневни, подтикна към протести, допълнително поляризира политиката и доведе до дълготрайно политическо и социално напрежение.
„В ранните етапи на кризата политиката спря и общественото мнение се изгуби зад действията на националните правителства. Гражданите бяха изпратени във вътрешно изгнание в собствените си домове, много от тях бяха парализирани от страх и несигурност“, отбелязва доклад на Европейския съвет за външни отношения миналия месец.
Но с хора на ръба на нервна криза, нарастваща безработица и икономически трудности, настроението в някои големи градове се влошава.
Лондон, Париж, Брюксел и Щутгарт - всички бяха под знака на безредици през последните седмици. Безброй неща предизвикаха хората - от борба за расова справедливост до гняв от ограниченията заради зарзата. Някои от тях бяха предизвикани от всеобща ярост и безсилие без изразени политически искания. В Щутгарт миналия месец стотици започнаха бунтове и разграбиха магазини, след като полицията арестува заподозрян наркотрафикант. В Лондон усилията на полицията за ограничаване на нелегалните съседски партита доведоха до сблъсъци.
И настроението вероятно ще се влоши, страхуват се някои наблюдатели. Предвижда се икономическите трудности в Европа да са по-големи, отколкото се очакваше преди. Европейската комисия предупреди във вторник, че 27-членният Европейски съюз ще изпадне в по-дълбока рецесия тази година и ще отнеме повече време, за да се възстанови от коронавирусната криза, отколкото се очакваше по-рано.
Сега се очаква икономиката на ЕС-27 да се свие с 8,3% през 2020 г. Новата прогноза дори не включва възможна втора вълна от инфекции, които биха предизвикали допълнителни мерки за блокиране и ще доведат до още по-големи икономически сътресения. Според експертите са възможни икономически мотивирани дълготрайни антиправителствени протести в цяла Европа, ако икономическото възстановяване е бавно и неравномерно.
Миналия месец Институтът за икономика и мир, глобален мозъчен тръст, който публикува годишен глобален индекс за мир, предупреди, че Европа вероятно ще стане свидетел на нарастващи граждански вълнения заради въздействието на коронавируса.
„В Европа се очаква нарастване на политическата нестабилност, а бунтовете и масовите стачки ще се увеличат“, отбелязват изследователите на института.
„Вероятно е икономическото въздействие на COVID-19 да увеличи напрежението чрез увеличаване на безработицата, разширяване на неравенството и влошаване на условията на труд - създавайки отчуждение от политическата система и увеличаване на гражданските вълнения", заяви Стив Килелеа, основател на института.
Други анализатори предупреждават за вероятността от задълбочаваща се поляризация поради коронавируса.
„Вече установеният конфликт между по-националистическата и протекционистка десница и по-социалистическите и „прогресивни“ леви изглежда вероятно ще се изостри“, писа наскоро главният анализатор на „Файненшъл Таймс“ Мартин Уолф.
Всичко това допринася за увеличаване на политическия риск в целия континент. „Компаниите, институциите и домакинствата са принудени да функционират в политическа атмосфера, която става все по-трудна и по-трудна за овладяване“, според изследователи от “Стратфор“, изследващо геополитиката учреждение, базирано в Тексас. /БГНЕС
Джейми Детмер за "Гласът на Америка"
Американски учени направиха сериозен пробив в клонирането на ДНК и върнаха към живот изчезнал преди хиляди години вид вълк, предаде БНР. Вълчетата Ромул, Рем и Халеси са първите в света от своя вид, родени след хилядолетия, обяви базираната в Далас биотехнологична компания Колосъл, успяла чрез клониране на ДНК да върне изчезнал преди повече от 12 000..
Змиеловец, който да залавя змии на обществени места, търси да назначи Община Варна. Няма изисквания за образованието и професионалния опит. За заловена змия ще се плаща по 100 лева. Подборът за заемане на длъжността ще се проведе чрез събеседване. Срокът за подаване на документи е до 30 април.
Рибари от Бяла се похвалиха в социалните мрежи с рекорден улов. Екипажът е хванал във водите край Обзор гигантска моруна с размери 3,25 м дължина и 50 см височина, предаде БНР. Моруната е хищник, в менюто ѝ влизат разнообразни водни обитатели. Обект на активен риболов е заради месото и хайвера си. (т. нар. "черен хайвер", който е изключително скъп..
Межународният ден на ромите се отбелязва на 8 април. Избран е по п редложение на Международната организация на ромите "Романо юнион", заради първия Световен конгрес на ромите, който се е провел в Лондон в дните 8-12 април през 1971 година. На него са приети ромското знаме и ромския химн. В България ромите отбелязват деня от 1991 година...
В световния ден на здравето няма как да не се фокусираме върху мисия „Здравословен живот“. Аз съм на ниво начинаещи нинджи и потвърждавам, че в нашето приятно и доста нестабилно общество обикновено влизаме много мотивирани. Постоянство обаче постигат малцина. Но в крайна сметка човек трябва да се старае да бъде по-добрата версия на себе си. В този ред..
Проблемите с разкопаните улици и трудния достъп до домовете на жителите на местност Пчелина още са актуални. Жители на местност Пчелина се срещнаха с депутата д-р Десислав Тасков и кмета на район 'Младост" Христо Христов. Според Николай Йотов сега неволите на всички живеещи в новообразувалия се квартал са свързани с липсата на синхронизация на работата..
Жителите на Слънчево, община Аксаково подготвят подписка срещу заповед на Министерството на земеделието и храните, която предвижда фирма, която се занимава с отпадъци, да рекултивира терен в близост до селото. Теренът е 85 декара, държавна собственост, които са съвсем близо до селото, обясни кметът Красимир Михалев. Оттам минава големият..