Некартираните от МРРБ дюни отварят врата за продължаващи беззакония

Снимка: БГНЕС

Десетки декара с дюни по Черноморското крайбрежие изчезнаха между две министерства - МОСВ и МРРБ.

Все още няма конкретен и ясен отговор на писмото до министерствата на околната среда и водите (МОСВ), на регионалното развитие и благоустройството и на туризма, както и до ресорната комисия в Народното събрание, с което от „Зелени закони” питат защо има фрапиращи разминавания между картирането на дюни на МОСВ и специализираната карта на МРРБ по Черноморското ни крайбрежие. През лятото екипът на „Зелени закони” проучи дюните по българското Черноморие. Проверени са терени от Ахтопол до Шабла. На практика, картирани в кадастъра се оказали само половината от известните дюни в България. Защо десетки декари с дюни по Черноморието изчезнаха от кадастралните карти? Потърсихме за отговор Вера Стаевска, която е част от екипа на „Зелени закони” и председател на Сдружение за изследователски практики.

В публикация на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е заявен отказ да бъдат признати дюните на Вая и Иракли, картирани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през 2012 година. Струва ми се малко глупаво да делим Иракли на два различни плажа. Знаете, че това се случи механично преди десетина години, когато определиха като Вая началото на плаж Иракли, за да може то да бъде концесионирано. МРРБ признава само 21 от картираните от МОСВ 40 дка дюни, и то като ембрионални дюни. Проблемът е, че в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) ембрионалните дюни са отбелязани като дюни, но за тях не важи нито едно от наказателните разпоредби на закона.

Откъде идва това разминаване в картите на двете министерства и коя е меродавната?

Меродавни са и двете и това е проблемът. Проблемът е, че екооценките се правят според картите на МОСВ. Това са официални карти на дюните в България. Когато се обсъжда възможност за ново строителство и всякакви други бизнеспроекти, се вземат предвид тези дюни, тъй като те са отразени в съответните защитени зони и територии. Но институцията, задължена да изготви единна карта на всички дюни в България, е Агенцията за геодезия, картография и кадастър (АГКК), подчинена на МРРБ. Именно от тази карта липсват картираните от МОСВ дюни. Проблемът е сериозен, тъй като в различни случаи се цитират различни карти. Концесионери и собственици на земи се позовават на картата на МРРБ и фактически, се отваря врата за продължаващи беззакония.

Остатъци от някогашните бели дюни има все още, най-вече около устието на река Вая. Нашето теренно обхождане през юни, заедно с учени от БАН и Софийския университет, констатира, че тези дюни са вече доста увредени – знаете, около устието ан река Вая има много преместваеми – и не толкова преместваеми, постройки.

Искам да отбележа, че проблемът е доста по-сериозен от конкретния случай на плажа Иракли. Цел на нашето теренно пътуване, макар и много кратко – само за една седмица, беше да обходим имоти, за които имахме предварителни данни, че има дюни, липсващи в картите. Анализите на нашите експерти за това колко и къде точно липсват продължават и до момента. Наистина, хаосът е голям, но част от проблемите са системни, повтарящи се. Това, което установихме при Китен, е, че има приватизирани дюни, които са защитени местообитания от европейска значимост, според Закона за биоразнообразието, но попадат в концесионирани имоти и се разорават, за да се увеличи...

Това, според мен, е добре организиран хаос.

Тъй като видяхме същото при къмпинги „Градина“ и „Златна рибка“, се поражда съмнение, че тези пропуски на властта не са случайни. Там има защитена местност и едновременно с това, голяма част от дюните, отбелязани като някогашни земеделски земи, са върнати при реституцията през `90-те години. Което е безумно – нали си представяте каква земеделска земя са били пясъчните комплекси? Но в момента това са не концесионирани площи, а частни терени и къмпинги, чиито собственици, може би съвсем логично, терасират, прокарват пътища, засипват с пръст, за да не потъват автомобилите на туристите. Тоест заради тези несъответствия между картите, дюните, които са изключителна държавна собственост, на много места всъщност не са.

Цялото интервю на Валери Великов с Вера Стаевска може да чуете в прикачения файл.