Сценографът Тодор Игнатов: "Винаги има работа за довършване..."

Спомняме си за дългогодишния сценограф на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" Тодор Игнатов с интервю от Златния фонд на Радио Варна. След кратко боледуване Тони загуби битката с коронавируса.

Той посвети живота си на театъра и рисуването. Определяше себе си като щастлив човек и се радваше на познанието и опита, които трупа всеки ден в ателието си. Обичаше джаза и провокацията, вдъхновението и импровизацията. И очакваше всеки път с нетърпение да види какво са направили поизцапаните в боите четки. Своята представа за щастие, Тодор Игнатов описва в интервю на Габриела Гаврилова.

- Колко години Тодор Игнатов посвети на театъра?

Аз дойдох през 1976 година. Много ми хареса самият град. Аз заради града дойдох, заради хората тук, заради морето, но все пак имах намерение да се върна в София.

- Какво е театърът за човек, който е посветил две трети от живота си на това изкуство?

Всичко. Абсолютно всичко. Аз идвам тук много рано, по една или друга причина, и си тръгвам по средата на спектаклите. Чувам репликите от прослушката, зная ги наизуст. Мисля си, че човек винаги трябва да е свободен да импровизира. Това е като добрата музика, която обичам - джазът. Не знам защо винаги съм хранил пиетет към джаза. Мисля, че джазът е нещо като да пиеш шампанско.

- Вие сте казал, че искате да станете художник и сте го направил.  Това означава ли, че като кажете нещо в живота, то държите на него?

Мисля, че да. Разбира се може би целите ми се били по-малки, не знам, но всичко съм постигал. Единственото, което ме успокоява е, че човек трябва да трупа и знам, че това, което си приел като познание, като опит ще се превърне в някакво добро качество.

- Рисувате още....

Непрекъснато го правя. То е като при хората, които се занимават с фитнес всеки ден по железата. Аз вдигам четки, бои, туби. Въпросът е какво се получава, когато човек изцапа четките.

- Кое е последното нещо, което Ви вдъхнови?

Както виждате работя няколко неща наведнъж. Когато едното ме измори, продължавам да мисля за другото. Провокацията в една работа води до провокация в друга. Понякога си мечтая за почивка, да мързелувам, да си чета книжки в кревата, навън да има сняг, но не се получава. Винаги има работа за довършване....