Kam Lee (MASSACRE, екс-MANTAS, екс-DEATH): Човечеството се смята за по-важно, отколкото е

Интервю с Kam Lee (MASSACRE, екс-MANTAS, екс-DEATH)

Kam Lee е един от гласовете на дет сцената от Тампа, Флорида през80-те и началото на 90-те години на миналия век. Бил е част от MANTAS, които след това се превръщат в DEATH (тук историята е ясна). 40 години по-късно с доста прекъсвания водените от Kam Lee MASSACRE продължават своя дет поход. Последният гвоздей в ковчега на човечеството се казва „Necrolution“. Гърлото зад микрофона Kam Lee даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Kam Lee (MASSACRE, екс-MANTAS, екс-DEATH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 20.10.2025 година.

От другата страна - Привет, Kam, кой албум на MASSACRE направихте по-лесно – първия "From Beyond" или последния "Necrolution"?

Kam Lee - По-скоро първият. Защото по онова време всичко все още беше относително ново. Музиката беше нова, свежа, не толкова позната, както е днес. 40 години по-късно в дет метъла е по-лесно да създаваш нови албуми.

От другата страна - Имаш ли формула или следваш ли някакви рецепти, когато създаваш нова музика?

Kam Lee - Да, в определена степен сме наясно какво да правим. Конкретно при „Necrolution“накарах всички автори да слушат точно определена ера на музиката. Казах им, че не искам да се опитваме да сме модерен дет метъл. Нека са върнем към дет метъла на 80-те и то в неговите демо варианти. Нека слушаме музиката от края на 80-те и началото на 90-те. Точно този звук исках да уловя в „Necrolution“. Исках да се върна към звука и стила такива, каквито бяха в началото. Трябваше ми точно тази формула за ретро и носталгично звучене. Използвах я нарочно и това ми беше основната цел зад „Necrolution“.

От другата страна - Това означава ли, че албумът и един вид носталгичен?

Kam Lee - Точно така искам да мисля за него. Точно това се постарахме да постигнем. Това беше посоката, в която исках да насоча музиката. А също така да постигна дет метъла, при който нещата звучат елементарно. Исках основата и корените на стила. Не исках техничност, а сърцевината на дет метъла. Такъв какъвто беше в самото начало – елементарен и много суров. Така че в този смисъл „Necrolution“ е носталгичен албум.

От другата страна - Защо? Какво ти липсва от миналото?

Kam Lee - Мистерията. Тя ми липсва най-много. Днес, в модерните времена и с развитието на технологиите, всичко е толкова достъпно. Много лесно е да бъде достигнато и всъщност нищо вече не е истински ъндърграунд. Понякога чувствам, особено с „Necrolution“, че единственият начин да върнем истинския ъндърграунд, е да се върнем към неговото начало. Да преоткрием звука и стила, начинът, по който се правеха нещата в началото. Защото заради технологиите е вече невъзможно есенцията, същността и това чувство да бъдат уловени. Но все пак има начин те да бъдат отбелязани. И това се надявах да направя с „Necrolution“ – да отпразнуваме с него носталгията.

От другата страна - Какъв всъщност е най-големия проблем на днешния дет метъл?

Kam Lee - Мисля, че стилът донякъде е изгубил идентичността си. Днес има толкова много подстилове. Има слам дет метъл, брутален дет метъл, техничен дет метъл, който за мен е просто джаз с дет метъл вокали. Не е като истинския дет метъл. После идва прогресив дет метъла. Имаш всички тези различни вариации на стила, но има нещо, което мисля, че забравихме. Не се отнася да всички. Някои групи продължават да се придържат към този истински традиционен стил, този оригинален стил, този суров, агресивен стил. Мисля, че положението не се отнася само за дет метъла, а за метъла като цяло. Заради прекомерното навлизане на технологиите, хората станаха някак си безчувствени към музиката и тя не се откроява както преди. Тя вече не притежава собствена оригиналност. Всичко е вече твърде еднакво. Исках „Necrolution“ да звучи различно дори от „From Beyond“. Исках звукът да няма нищо общо с първия албум на MASSACRE. Нарочно беше направен да звучи различно.

От другата страна – „Necrolution“ е концептуален албум. На какво е метафора?

Kam Lee - Голяма част от темите, по които създавам текстовете ми, идват от един много мизантропски поглед върху човечеството. Те са много нихилистични, но не по начина, по който някои нихилистични банди ще атакуват християнството или политическите процеси. Не обобщавам, не генерализирам. Не соча с пръст и не правя заключения, че едно е такова, а онова – друго. Повлиян съм от Лъвкрафт, който като писател на ужасите през 20-те години на миналия век, с историите си създава т.нар. от него космически ужас. Лъвкрафт разглежда човечеството като прашинка на фона на Вселената. За него то не е толкова важно. Т.е. човечеството няма тази тежест, с която ние сме свикнали да го натоварваме. Не е толкова важно, колкото си мислим. Ние сме микроскопични, когато става въпрос за огромната вселена и за другите същества, които я обитават, без значение дали ги наричаме богове или демони, дяволи или божества. За Лъвкрафт човешките същества не са били толкова важни, колкото си мислим ние. Това е и моят поглед към човечеството. Понякога си мисля, че се смятаме за по-добри, отколкото сме в действителност. Аз самият съм истински мизантроп, така че пиша текстове, които имат подобен поглед върху човечеството. Много от тях като „Fear of the Unknown“ или директната „Death May Die“, имат онова влияние от Лъвкрафт. Но са и моят начин да изразя позицията си, че хората не са толкова специални във Вселената, за което претендират. Тази планета е просто малка прашинка в необятната вселена. Използвам текстовете ми, за да изразя моя поглед върху останалата част от света и човешката раса.

От другата страна - Най-голямото предизвикателство пред теб при разпространяването на посланията на MASSACRE?

Kam Lee - Нямам намерение да разпространявам послания сред хората. Освен за тези, които прочетат текстовете и се почешат по главата, защото са си формирали въпроси, разбират онова, което искам да кажа и се досещат откъде идва. Вземи песента „Ensnarers Within“. На пръв поглед може да се отнася за паяци. Но всъщност е за хората, които лъжат постоянно, за да те спечелят и да те завлекат в мрежата си от измами. Оплитат те в мрежа от лъжи, омаломощават те, източват цялата ти енергия и всичко. След което като приключат, от теб остава едни празен труп, една изсъхнала обвивка. „Ensnarers Within“ е песен за лъжците, за измамниците и за предателите в живота.

От другата страна - За това ли е важно за теб, по някакъв начин да са свързани с действителността?

Kam Lee - Не бих казал, че е задължително. Все пак аз съм и голям фен на ужасите. Не винаги пиша текстове, които се отнасят до реалния свят. Въпреки че съм напълно сигурен, че всеки човек на тази планета знае какво е страх. Страхът от смъртта. Страх от непознатото. Първата песен от албума „Fear of the Unknown“ е точно по темата. Когато се страхуваш от непознатото, започваш да изпитваш страх от неща, които не можеш да видиш. И понякога собствения ти ум се превръща в най-лошият ти възможен враг. Вместо всъщност там в действителност да съществува някакъв враг. Понякога съзнанието ти рисува най-лошите сценарии. Предлага ти най-лошите възможни решения. Не винаги се опитвам да предам директно послание. Но намирам тези страни от живота за интересни. Особено от човешкия живот. Най-добрият начин да го олицетворя е, като кажа че ако MASSACRE са нещо, то е екзистенциално. Всичко е свързано с екзистенциализма. Това е екзистенциализъм по начина, по който аз гледам на света и може би някой друг би могъл да го види. Ако някой прочете текстовете и си каже, че е почувствал нещо подобно или може да се свърже с него, е добре. Понякога обаче текстовете могат да бъдат прочетени и да донесат удоволствие на по-повърхностно ниво. Примерно, ако създам текст по Лъвкрафт. Някой може да го прочете и да се сети за историята. Да му светне, че я е чел и знае за какво става въпрос в нея.

От другата страна - Важни ли връзките между отделните изкуства за теб като творец?

Kam Lee - Да и по-специално в MSSACRE има много подобни връзки. Творчеството на Лъвкрафт е едно от тях и то по отношение на влияния, които има като писател на хорър фантастика. В същото време харесвам и филмите на ужасите. Специално в „Necrolution“ има три песни директно създадени по филмите на Стюарт Гордън. Той е режисьор на „Re-Animator“, „From Beyond“ и „Castle Freak“. Имаме три песни, които са създадени на база тези филми. Голяма част от влиянията ми идват от филмите на ужасите и писателите на ужаси. Не толкова от реалния живот, но отразяват възможни ситуации от него. Реалният живот ми идва твърде много. Постоянно сме заобиколени от него. Всеки ден. Чрез Интернет, чрез новините. За мен ужасите са бягство от реалния живот и в същото време форма на катарзис.

От другата страна - В такъв случай музикантите утопии ли създават или би трябвало да предпазват слушателите от тях?

Kam Lee - Не знам. Добър въпрос. Не мисля, че нещо трябва да бъде цензурирано. По-скоро съм на мнение, че за определени теми не би трябвало да се говори и те не трябва да се експлоатират. Например, ако някой пише за педофилия, не мисля, че е нещо, за което бих искал да слушам или да подкрепям. Тя е нещо, което не харесвам. Виждам, че има банди, които искат да са шокиращи и могат да използват педофилията, за да предизвикат някого или просто да я използват като тема, която провокира. Но от друга страна, смятам, че ако просто пишеш шокиращи текстове или искаш да изглеждаш шокиращо с външния си вид, тогава си по-скоро трик, средство, а не истински музикант. По-скоро си повече изпълнител. Съществува разлика между изпълнителя и музиканта.

От другата страна - Всъщност днес кое е по-важно за един творец – да бъде музикант или артист?

Kam Lee - Ще се върна на предишния отговор. Ако искаш да си музикант, не трябва да се притесняваш толкова много за външния си вид. Защото музикантите не се вълнуват как изглеждат и от това дали са облечени в някакви костюми. За артистите и изпълнителите обаче това е важно. Има тънка граница между забавлението и изпълнението. Но има място за всичко и всички. Ако искаш да гледаш група, заради това, че музикантите носят костюми, формирали са група за забавление и разиграват театър на сцената – чудесно. Това очакваш и това харесваш. Има обаче една определена група артисти, които искат да са музиканти. Те не разчитат на театралността. Между едните и другите има разлика. Това трябва да бъде разбрано. Понякога театралността не в начина, по който изглеждаш или в това, което правиш, а в текстовете, обложките на албумите или в начина, по който се представяш, не като костюмиран герой, а просто като музикант.

От другата страна - Връщам те към началото на MASSACRE. Коя беше основната ви цел тогава като група?

Kam Lee - За останалите може да е било друго, но за мен беше музиката, която истински ме докосна и към която се привързах. В началото, а аз идвам от самото начало, от 1984, дет метълът не съществуваше. Имаше много малки банди, които се занимаваха с нещо подобно. Тези, които ме познават, знаят, че бях в DEATH, които преди това бяха MANTAS. Започнал съм със самото начало на всичко. В гимназията харесвах пънк. Харесвах напълно различна музика преди дет метълът изобщо да бъде създаден. В него отрих музиката, която не само можех да свиря по агресивния начин, по който исках, а в същото време намерих платформа, на която можех да поставя моите интереси в хорър жанра. Обичам филмите на ужасите, хорър комикси, романи, хорър игри. Взех всичко това и някак си успях да го използвам в музиката си. Дет метълът просто се оказа единственото мястото, което напълно се вписа в любовта ми към ужасите и любовта ми към агресивната музика.

От другата страна - MASSACRE имат различни периоди в кариерата си. С какви проблеми се сблъсква една група, която започва наново?

Kam Lee - Основният проблем винаги беше свързан с някой нарцис, който ставаше част от бандата и който винаги се опитваше да я контролира, и да я превърне в нещо, в което никога не е била. За мен и моята представа MASSACRE винаги трябваше и винаги трябва да бъдат дет метъл банда. Но в групата идваха хора, които се опитваха да я насочват в различни посоки, да правят различни неща, с които въобще не бях съгласен. Напусках няколко пъти, защото смятах, че тяхната концепция не съвпадаше с визията за това какво трябва да представляват MASSACRE. Аз съм в група, която се казва MASSACRE. Тя не трябва да пише за романтика и любов. Намирах го за проблем, независимо че участвах, защото ми плащаха. И на всяка работа, когато ти плащат, за да свършиш нещо, трябва да го довършиш. Напуснах, когато направихме „Promise“, защото го мразех. Не смятах, че представя бандата по добър начин. Върнах се много години по-късно. И първото нещо, което заявих е, че ако стана отново част от MASSACRE, групата трябва да се обърне към корените си. Тя трябва да бъде дет метъл банда. Трябва да се превърне в това, което беше. Да бъде това, което винаги е била и е трябвало да остане. Фокусът ми винаги е бил този. За шестте години, в които отново съм част от MASSACRE, групата не е издавала нищо друго освен дет метъл. И се утвърди като дет метъл група. За първи път направихме турне в Австралия и Азия. Гордея се със себе си. Гордея се с постиженията си. Гордея се с това, че дойдох и се погрижих да върна групата към корените ѝ.

От другата страна - Най-голямото недоразумение, което се разпространява за MASSACRE?

Kam Lee - Най-голямото погрешно схващане, което се разпространява за MASSACRE, съм аз. Има хора, които много обичат да твърдят, че аз съм лошият, че аз съм злодеят. Оставям времето да реши. Винаги ще има завистници. И винаги е имало. По някаква причина Флорида, Тампа, Флорида, ражда този тип нарцистични, опортюнистични, егоистични хора, които не могат да работят заедно. И работят заедно, поради една основна причина. Аз самият имам много строго правило. Не създавам музика и не свиря дет метъл заради пари. Композирам музика и свиря дет метъл, защото вярвам в тях. А останалите? Правят го заради парите. Искат да щракнат с пръсти и да получат дойна крава. Създават фалшив дет метъл, за да могат да излязат и да спечелят много пари. Това не е начинът, по който работи моята MASSACRE. Не движа бандата за пари. Поддържам MASSACRE защото вярвам в тази музика, в посоката и в нещата, които групата трябва да символизира. А именно – дет метъл!

От другата страна - Най-любимият албум за MASSACRE?

Kam Lee - Харесва ми посоката на „Resurgence“. Харесвам „Mythos“, миниалбума, който излезе след „Resurgence“ - любимото ми издание от новия материал на MASSACRE. Харесвам „Necrolution“, защото е ретроспективен и носталгичен. Материалът, който създаваме в момента с новия състав, който всъщност представлява концертните музиканти, с които работя през последните четири години, ще бъде много по-агресивен и различен от това, което феновете са очаквали. Едно нещо, което обичам да правя, е да се уверя, че MASSACRE винаги ще издават дет метъл, но всеки път всяко издание ще има малко по-различен привкус без да се повтаряме. За това нарочно не исках да издадем албум, който за звучи като „From Beyond“. Защо да се опитвам отново да създам албум като него? Той беше композиран преди повече от 40 години, през 1986 и 1987 година и записан и издаден през 1991. Защо да повтарям нещо, което вече е било направено? Искам да запазя MASSACRE като дет метъл група. Но не смятам, че за това е необходимо постоянно да повтарям една и съща формула. Искам да запазя корени на групата. Корените, които сме изградили в миналото. Все едно да правиш пай. Не е задължително да готвиш един и същ пай отново и отново. Но сърцевината на пая, коричката на пая, основата на пая обикновено винаги са едни и същи.

От другата страна - Предимство или недостатък е да издадете класически албум като „From Beyond“ в началото на кариерата си?

Kam Lee - И двете. Определено и двете. Предизвикателство е, защото, когато създаваме нов материал, феновете искат да продължим да повтаряме стария. Аз самият не си падам по тези неща. Като творец искам да вкарвам нови елементи в дет метъла или поне в MASSACRE, но все пак да запазя звука на дет метъла. Така че и двете – предизвикателство, понякога добро, друг път – не.

От другата страна - С DENIAL FIEND в албума „They Rise“ имаше кавър на „Legion of Doom“ на MANTAS. Chuck Schuldiner отдавна не е между нас. По някакъв начин замислял ли си се да върнеш към живот демотата на MANTAS и DEATH с твоето участие?

Kam Lee - Интересно е, че питаш, защото напоследък, честно казано, мисля за подобна възможност. Чудя се дали самият аз трябва да се върна там. Знам, че никога не бих могъл отново да се събера с Rick Rozz. Това никога няма да стане. Той ме мрази. Аз го мразя. Омразата ни е взаимна. И винаги ще си остане така. По този въпрос всичко е ясно. Мислех си, обаче, че бих могъл да презапиша първото демо на MANTAS. Не само, защото са правени кавъри на „Legion of Doom“ или „Evil Dead“, а защото в това демо има много добри песни, които никога не са били преработвани. „Death by Metal“ например никога не е била презаписвана. „Power of Darkness“ никога не е била преработвана. Според мен тези песни от демото са наистина силни. Или парче като „Demon Flight“. Дори като „Mantas“ и „Zombie“. Много силни песни, които никога не бяха записани както трябва. Чувствам, че днес в тази епоха и ера бих искал да го направя. В същото време това е и предизвикателство, защото не искам хората да схванат идеята погрешно. Не искам да си мислят, че го правя за пари. Или че го правя, за да използвам името на MANTAS и да се наредя на опашката. Не това ще са причините, за да реша да действам. Единствената е, че това са много добри песни, част от собственото ми минало, от личната ми история, на които искам да направя наистина добри записи.