Евгения Благоева, автор на романа "Реките на времето": Не бива да се превръщаме в продължение на злото, дори не бива да се докосваме до него

Впечатляваща семейна история, която обхваща някои от най-болезнените години за България през 20. век, вдъхновява дебютния роман „Реките на времето“ на Евгения Кръстева-Благоева, доцент по антропология в Нов български университет. Всичко в тази книга наистина се е случило. То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.

Премиерата на книгата във Варна е на 24 октомври, петък, от 17:30 ч. в зала „Одесос“ на Археологическия музей. Модератор на събитието ще бъде Виолета Тончева, а в срещата с авторката ще участват още актьорът Стоян Радев, писателят и общественик Николай Савов и журналистът д-р Горан Благоев. Вход свободен.

"Всичко започна с желанието ми да разкажа нашата родова история и да я оставя на децата ми, но в процеса на писане разбрах, че всички факти, личности и събития трябва да ги контекстуализирам в историческите моменти, в които са се случили. От личното, от личната фамилна история се получи накрая така, че успях да разкажа фактически цялата история на България в последните 125 години и да стигна до някои общо-човешки послания." - сподели за Радио Варна Евгения Благоева. - "Това беше една емоция, която се отключи в мен при намирането на портрета на моя дядо, рисуван в Белене. Това беше един много покъртителен момент. Просто присъствах на една конференция и нямах никаква представа, че съществува такава колекция от портрети, нарисувани с  молив върху едни малки парчета хартия от колети, амбалажна хартия и, че много интересни хора от елита, който е бил тогава там са нарисувани от художника Петър Байчев. И най-неочаквано намерих портрета на моя дядо, който в никакъв случай не е бил на някаква висока социална позиция, за да влезе в тази група от 200 души, които са нарисувани. Това беше моментът, в който се отключи това желание да напиша тази история. Натежа и това, че малко по-късно се срещнах с един режисьор, който беше частично запознат с тази история и ми показа негов сценарий за филм по нея. В началото не му обърнах внимание, но след това като се зачетох и си казах, че може би аз трябва това да го напиша, че няма смисъл да го преразказвам и да го направи на филм някой друг. Наистина тази история е много подходяща за филмиране и даже вече има известен интерес в тази посока, но просто това беше началото  - много личен момент, много личен проект."

Книгата се превръща постепенно в проект на цялото семейство, разказва авторката. Съпругът ѝ - журналистът и историк Горан Благоев, и брат ѝ Николай Кръстев са редактори на романа. "Децата ми я прочетоха и също се включиха, това беше най-интересното. Като отворите романа, ще видите едно родословно дърво на четирите семейства от двете ни страни, от двата рода. Дървото всъщност е направено графично от малкия ми син, издателството го хареса и го запази така."

Романът започва от личната емоция, но в процеса на писане, на осмисляне на историите и на начина, по който иска да ги предаде - първо на децата си, а след това и на публиката, авторката достига до общочовешките измерения и така всеки би могъл да открие нещо свое в романа. "Наистина всеки може да открие нещо за себе си и особено в тази ситуация, в която се намираме - на война вече четвърта година. Но основните послания са свързани с голямата тема за доброто и злото и за това как реагираме на злото.Това е фундаментален човешки въпрос. Дали трябва да отмъщаваме? Дали трябва да продължаваме злото през себе си? Това е основното послание, което аз получих от дядо ми, когото никога не съм познавала лично, през баща ми. В един момент го питах не иска ли някакво отмъщение за всичко това, което всички са преживели по време на комунизма - жестоко страдание, брутално. Едната част на книгата е направо брутална и доста хора даже се страхуват да я четат, но отговорът на баща ми беше точно този: "Най-важното вещо, което научих от дядо ти е, че не бива да се докосваме до злото. Не бива да го продължаваме през себе си. Защото ако тръгнеш да отмъщаваш, да търсиш отмъщение, ти ставаш продължение на злото, независимо дали имаш реална причина или не. Всъщност основата на всичко това е едно смирение, едно усещане чисто християнско, че не сме ние тези, които трябва да съдят. Има някой друг, който съди, но ние съзнателно не се предаваме. Това е смирението."

На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина, оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителят на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров - Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първият български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени  спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт. Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си. Един истински роман за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.

Разговора за романа на Валерия Василева с авторката Евгения Благоева можете да чуете в звуковия файл.