В последните няколко десетилетия, лозарството и винарството в България са изправени пред редица трудности и проблеми, които дърпат сектора назад. Само спомен са вече времената, в които страната ни заемаше престижно място на световната карта на лозарството и винопроизводството.
Секторът върви стремоглаво надолу и трябва да се вземат спешни мерки. Това каза в интервю за „Радио Варна” д-р Петър Бошнаков, икономист, дългогодишен лозар и преподавател в ИУ-Варна.
Национално сдружение на българските лозари
Преди два месеца, д-р Бошнаков и други представители на бранша, учредиха Национално сдружение на българските лозари. В него влизат производители на винено и десертно грозде, пепиниеристи, големи и малки фирми, както и земеделски стопани. Целта на новата браншова организация, оглавявана от д-р Бошнаков, е да издигне отново лозарството и винарството на висотите, на които беше преди много години.
"Идеята на новата организация е да защитава интересите на сектора пред държавните институции", коментира нейният председател.
"Един от основните проблеми пред лозарството и винарството в последните години е свиването на аграрния потенциал. В последните 20 години, лозарските площи намаляха 4-5 пъти. В момента са регистрирани около 600 хиляди декара, но реално реколтирани са 300 хиляди", каза д-р Петьо Бошнаков и допълни, че площите продължават да намаляват. За сравнение - преди повече от две десетилетия площите с винени лозя са били над 1 милион и 600 хиляди декара.
"България беше в топ 10 на света по производството на вино. След 1995 година започва леко затихване на сектора, а след 2002-2003 година, страната ни трайно е извън топ 20", поясни експертът.
Според д-р Петьо Бошнаков, значението на лозарския сектор е не само икономическо, но и социално.
"Това е сектор, който заедно с овощарството и зеленчукопроизводството, задържа населението в селските райони. Затова са необходими целенасочени усилия за развитие на лозарския сектор. Така ще задържим и хората в селските райони", коментира д-р Бошнаков. Той даде за пример Румъния, където селата са пълни с младо население.
"Там държавата обръща внимание на сектора. Има добро финансиране, за разлика от България", каза още той.
"В България субсидията за 1 декар лозе е 27 лева. Същата е и за 1 декар пасище. Това е абсудрдно", коментира д-р Петьо Бошнаков.
Спешни мерки
Според д-р Петьо Бошнаков, трябва да бъдат взети спешни мерки за излизането на лозарския сектор от колапса, в който се намира в последните години. Част от тези мерки бяха обсъдени и на среща със служебния земеделски министър Христо Бозуков. Ескпертът се надява, че исканията на лозарите ще бъдат чути и ще бъдат направени първите крачки за решаването на проблемите в бранша.
"Трябва да има национални доплащания за сектора. Ние сме единствената държава, в която тези доплащания са изключени, тъй като се счита, че виненото грозде не е плод. За сравнение - в страните от ЕС, помощта за сектора е в размер на около 200 евро. В България е 14 евро", поясни още д-р Бошнаков.
Той каза още, че в България има чудесни условия за винопроизводство и се надява лозарството отново да възстанови своите позиции като приоритетен сектор. Върху това ще бъдат насочени усилията на всички в бранша, както и на новото сдружение.
Чуйте цялото интервю на Иван Барбов с д-р Петьо Бошнаков:
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..
Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..
Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..
Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август...
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Графит, посветен на пожарникарите, е изобразен на трафопост във варненския квартал "Вл. Варненчик". В контекста на пожарите, обхванали различни градове в страната, от сдружение "Българско графити училище" решава чрез изкуство отдават почит към огнеборците, рискуващи всекидневно живота си. Артистите Дамян Николов и София Тарасенко разказват..