Марияна Николова за летописната книга на Суворово

В края на септември 2021 година официално беше представено за широката публика луксозно издание на "Летописната книга на село Козлуджа, Варненско (Суворово)" по записки на свещеник Христо Попсавов и под редакцията на Марияна Николова, директор на Музея на Възраждането във Варна.

Свещеник Христо Иванов Попсавов служи през втората половина на миналия век в суворовския храм “Св. Възнесение Господне”. Оставил е за идните поколения няколко книги, но за съжаление само една от тях - летописът на Суворово, е съхранена в оригинал. След две години работа по структурирането на съдържанието и пренаписването за целите на отпечатването, книгата имаше своята премиера в новата конферентна зала на НЧ "Пробуда 1896“ в Суворово. Книгата може да бъде намерена в библиотеките и в Музея на Възраждането, където в основната експозиция е изложен и оригиналът - впечатляващ ръкопис голям формат в подвързия със сребърен обков от старинно евангелие.

Съдържанието обхваща събития и факти от древността до наши дни. Описани са подробно открити в района кости на праисторически животни и по-нови археологически артефакти, които авторът сам събира и предава за съхранение във Варненския археологически музей. Според редактора на книгата, авторът на летописните записки е човек с невероятното чувство за историчност и не пести труд, време и усилия да събере данни за битката от 21 юни 1774 г., за строежа на първото българско училище в населеното място, за историята на местната църква и т.н. Не се поддава лекомислено на местни легенди и предания за събития, станали по тези земи, а упорито търси източници за тяхната достоверност. Прилежно записва детайлите в своя дневник и умело съчетава текстове с много добри рисунки, които прави собственоръчно. В скиците си е отразил и запазил за поколенията, например, детайли от съществували някога чешми и разказва за тях.

Освен находките, свещеникът събира и богати сведения за облеклото на хората от суворовския край, за използваните тъкани, за обичаи, народни песни, които записва... Голяма част от книгата е отделена на описание на 70 рода от Суворово с родословното им дърво.

Мариана Николова започва първоначално работа по книгата като изследовател и без намерение да я възражда в печатно издание. Но по-късно обаче, една среща с колега от екипа на Радио Варна - Габриела Гаврилова, дава идеята и тласъка уникалният летопис на Суворово да намери спомоществователи и да бъде отпечатан и да достигне до широката публика.

• Уникална книга написал свещеник от Суворово
  

Колко трае съвремието в перспективата на историята?

Това е един ръкопис, който от днешна гледна точка можем да наречем съвременен. Говорим да съвременна епоха в последните 50-100 години.

Каква тежест имат подобни летописи, които се занимават с историята само на едно селище?

Огромна е тежестта, но първо трябва да подчертаем подхода на конкретния изследовател. Не винаги е летописна книга, понякога са само бележки, коита не са подредени, няма конкретна зависимост, но маркират събития, които иначе биха останали извън контекста на общия исторически процес. А конкретно селище може да има своя специфика в своето историческо развитие.

Много ли са подобни бележки или книги?

Подобна книга е направена за едно плевенско село - Стежерово. Ръкописът на тамошната книга се е съхранявал в Троянския манастир. Писана е също от свещеник, служил в това село и то в същия период - 40-те години на миналия век. Интересна е връзката, че свещеници от един и същи времеви период се заемат с една и съща задача - да съхранят историята, спомена за миналото на селото и за великите личности, оставили своя следа в това селище.

Дали е имало някакво общо разбиране в православната църква, че в периоди на криза е важно и трябва да се съхрани паметта на общността, спомените?

По време на представянето на книгата говорихме със свещеник, който спомена, че е имало подобна насока от Българската православната църква към местни свещеници, за да запишат сведения за местната история. Може би след средата на 20 век е имало някаква тенденция местните свещеници да записват подобни бележки за селището, в което служат.

Ако е така, предстоят интересни открития.

Трябва да правим разграничение за това, когато имаш задължение да правиш нещо и когато влагаш лично отношение. Цялата книга на свещеник Христо Попсавов е пропита с неговото лично отношение.

Какъв е неговият подход?

Той извършва огромна събирателска дейност, проучва документи, съхранявани в Държавен архив Варна. Има подхода на професионален учен. Аргументира се много добре. Подлага на съмнение различни легенди, които му биват предадени.