"Одесос през римската епоха (І - ІІІ век)" е новата книга на археолога Александър Минчев от Регионалния исторически музей във Варна. Тя е плод на дългогодишен труд. Toвa е първото обширно изследване за историята и археологията на античния град през този период. В нея на повече от 500 страници са събрани резултатите от проучванията на варненските археолози в него и околностите му през последните над 130 години, както и данните от исторически извори, надписи и технологични сведения.
В първата част е проследено хронологически историческото място и развитието на Одесос в рамките на Римската империя. Във втората част са описани всички аспекти от живота на града, подкрепени с разнообразни материали и други археологически данни. Разгледани са неговото административното устройство и обществен живот; градоустройство, архитектура и отбранителна система; некрополи и гробни съоръжения, население и религия; изкуство и култура; спорт и забавления, както и местното монетосечене през І-ІІІ в. Книгата е богато илюстрирана.
Светлана Вълкова разговаря с автора - Александър Минчев:
Това е едно доста обширно изследване, колко време писахте този труд?
Първият опит беше през 2006 година, когато в серията „10 книги за Варна“ направих една студия от около стотина страници точно под същото заглавие, където събрах по-накратко данните, които имаше дотогава за Одесос през I – III век. Прие се добре, но тъй като достъпът до тези томове е по-ограничен, колеги ми подхвърлиха идеята да направя отделна книга. Преди десетина години започнах наистина да работя по нея, като всеки път я завършвах, но излизаха нови неща, тъй като разкопките в града не спират и много интересни материали, данни, надписи се откриват междувременно. В един момент реших, че това не може да продължава до безкрайност и миналата година се свързах с издателя Петър Тодоров.
Наистина е доста голяма, осъзнавам го малко пост фактум, но пък съм искал да дам всичко, което знам, което има като факти и данни, като епиграфика, история за Одесос, който наистина е един от много важните търговски, икономически и културни центрове в балканската част на Римската империя и особено в провинция Долна Мизия, към която принадлежи.
Как е структурирана книгата?
Тя е разделена на две части. В първата проследявам историята на Римската империя и мястото на Одесос, доколкото има запазени исторически сведения и разбира се, въз основа на епиграфските данни. Във втората част е представен самият град с неговата територия, както градска,така и извънградска, т.е. тогавашната Одесоска област, след това – административното устройство, управлението на града, архитектурата, благоустройството. Разгледани са също водопроводи, канализация, уличната структура и вече се преминава към населението, етническия състав и неговите промени в течение на тези три века. Разглеждам също културния живот, спорта, забавленията. Широко място е отделено и на религията – различните култове, които се проследяват както по скулптурни релефни паметници, така и по надписите, откривани в града и околностите. Изобщо смятам, че съм представил една цялостна картина на града и живота в него през Римската епоха.
Всичко това е въз основа на изследванията на мои колеги предшественици, като се започне от братя Шкорпил, особено голямо значение имат те, както и някогашният директор на Археологическия музей, известният епиграф и археолог Милко Мирчев, Горанка Тончева, Александър Кузев, Димитър Димитров, Сергей Покровски, и разбира се, моето поколение и поколението след мен – младите колеги Васил Тенекеджиев, Мария Войкова, Игор Лазаренко, Елина Мирчева и други.
Кои са най-емблематичните археологически обекти от това време, които са включени в книгата?
Няма съмнение, че това са Римските терми – това е най-важният обект, те са най-големите в страната, четвърти по големина в Европа и изключително добре запазени, на нашия континент това са най-запазените като размери римски терми.
От римската епоха има запазена също малка част от инфраструктурата, тоест улици, но тъй като това е един жив град, е много трудно да бъдат представени навсякъде откритията на археолозите. Във всеки случай през последните години имаме някои добри резултати - например разкриването на римската и късноантичната крепостна стена в района близо до гарата, надявам се Община Варна да прояви най-после интерес и да експонира откритията там, както подобава, може да вземат добър пример от Пловдив, където градските власти дават твърде много, за разлика от нашия град.
С какво одесосчани от този период са били по-добри от нас?
Ами със сигурност са яли по-чиста храна, дишали са по-чист въздух. Важно в това изследване беше, че търговските връзки, които те са осъществявали, се разширяват твърде много и това е нормално, тъй като те влизат в един голям общ пазар на Империята, който започва от Англия, нагоре стига до Трансилвания, надолу - почти до днешен Ирак, на изток – почти до Северното Черноморие. Това благоприятства много обмена, тъй като нашият регион винаги е бил една от житниците на древния свят, а храна навсякъде се търси. В замяна на това са получавали от всички точки на Римската империя материали и суровини, които пък са необходими за местното производство. Примерно имаме открити в близост до Одесос и без съмнение минали през неговото пристанище оловни слитъци от мини в Испания, имаме сирийски и египетски стъклени съдове и релефни лампи, имаме червенолакова керамика от Северна Италия и Германия, също така бронзови съдове от Мала Азия и Италия, да не говорим за неща, които трудно можем да открием, но без съмнение са идвали тук, като скъпи платове, накити от злато и скъпоценни камъни, дори и кехлибар от балтийските райони е намерен в гробове на жители на Одесос от II - IIIвек.
А по отношение на инфраструктурата, ако я сравним със сегашната?
Сравнението до голяма степен е в полза на римската инфраструктура. През римската епоха настъпват промени в градоустройството, градът се разширява, построява се нова крепостна стена, въвежда се известната от по-рано така наречена Хиподамова система, т.е. улиците са били устройвани с посока изток-запад, настлани са с големи каменни плочи, има дълбоки канали, в които са се вливали канализационни тръби от сградите покрай тях. Там са минавали и водопроводите на града, изградени са и зидани водопроводи на някои места.
Ако си представим, че сте живял по римско време, какъв щяхте да бъдете?
Предполагам, че щях да съм библиотекар, да се занимавам с някаква наука, тъй като не съм добре със занаятите, както казваше баба ми – вързани са ми ръцете. С някаква интелектуална работа щях да се занимавам...
Цялото интервю може да чуете тук:20 тона на година е количеството на уловената черноморска бодлива акула от български рибари. Уловът е много по-малък в сравнение с преди няколко години, когато е бил около 150 тона. Това съобщи за Радио Варна генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море Йордан Господинов, който е председател на Асоциацията на производителите..
Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..
Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...
На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат). Добо..
105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..
Морската градина на Варна е невероятна. Такова място нямат Копенхаген и други големи градове. Това сподели специално за Радио Варна датският урбанист Леон Легеланд, след разходката си с велосипед в морската столица. “Устойчива градска мобилност - хора и публични пространства” беше темата на третото събитие от тазгодишното издание на “Форум за Варна”,..
Бившият колекционер на монети Иван Попов представи във Варна по време на научната конференция "Културното наследство на Варна и Черноморския регион", която се провежда в планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров", лекция на тема "Тракийските и римски монети, сечени в древния Одесос". Попов е имал колекция от над 3700..