Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Режисьорът Камен Калев: Когато гледам интересен филм, аз чета самия себе си

| обновено на 17.11.21 в 12:31

Камен Калев е един от най-разпознаваемите български режисьори, известен с „Източни пиеси“, Островът, „С лице надолу“. „Февруари“ е най-новият му филм, който беше в официалната селекция на Кан 2020. Той бе и сред възможностите за българско предложение за „Оскар“. Вече е в българските кина.

ФЕВРУАРИ - България-Франция, 2020, 125 мин, цветен

РЕЖИСЬОР: Камен Калев
СЦЕНАРИЙ: Камен Калев
ОПЕРАТОР: Иван Чертов
МУЗИКА: Петър Дундаков
С УЧАСТИЕТО НА: Лъчезар Димитров, Кольо Добрев, Иван Налбантов, Христо Димитров-Хиндо, Милко Лазаров
ПРОДУЦЕНТИ: Селин Шапданиел, Аиан Ясем, Камен Калев, Филип Тодоров

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
Кан’20 – официална програма

Поетичен разказ за събитията от живота на един човек – като момче на 8, младеж на 18 и старец на 82. Пътят му в живота изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, но по всяко време невидима сила като че ли го напътства. Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта.

Камен Калев беше гост в предаването за култура на Радио Варна "Гравитация нула". Светлана Вълкова разговаря с него:

Какви срещи имахте досега по представянето на филма – по света и у нас?

О, много срещи, едва ли ще мога всичко да изброя. Откакто беше избран в официалната селекция в Кан, филмът не е спирал да пътува. В Европа може би няма държава, в която да не е имало прожекция, на почти всички континенти, освен това - разпространение във Франция около един месец в 30 салона и много срещи с публиката, в Португалия, в Америка разпространение, предстои в Индонезия и, дай боже, в Япония. Тук имаше премиера март месец на София Филм Фест и всеки път това са вълнуващи срещи с публиката, а сега, откакто филмът тръгна по кината в България, предприехме едно пътуване, за да окуражим зрителите да отидат на кино, да имат възможност да поговорят за филма и да се срещнат с екипа.

Имахте ли някакви очаквания за реакцията на публиката? Изобщо, когато правите филм, имате ли мисъл как той би се възприел от зрителите?

Колкото ида се опитваме да не мислим, винаги присъства и този поглед – да се опитаме да разберем как ще се възприеме. Но аз като че ли съм си изградил някакъв начин да отстранявам тези мисли, защото ми е трудно да разбера кой е зрителят, който ще гледа филма. Най-различни зрители има, с различни нужди и желание за кино, те са от различни култури, така че е почти невъзможно. В процеса на работа за мен е много важно да не искам нищо от зрителя по възможност. Поне „Февруари“ не съм го правил, за да се надявам на комерсиален успех – да се възвърнат средства или просто да се харесаме на публиката. Естествено, обаче това ме вълнува, когато филмът е готов, да усетя дали трудът, който сме вложили, е бил в правилната посока.

Как избирате историите, за които да правите филми?

Те идват към мен, идват постепенно или съвсем категорично и ясно – като завършени и готови идеи, които комбинират в себе си сюжет и тема, това за мен е добра индикация, че има вътрешна логика и обикновено тогава ми е най-лесно. Така беше и с „Източни пиеси“,и с „Февруари“ – може би защото сценарият се оформяше около конкретни хора, личности, които съм познавал. Когато е идвала идеята за филм, тя е била много цялостна.

Може би „Февруари“ е най-личният Ви филм?

Личен не толкова, че говори за дядо ми и се вдъхновявам от него – той все пак не е документален, важен е този първоначален момент на зареждане с детайлите, които познавам от детството си, но за мен този филм е най-личен именно заради условието, в което работих – на пълна свобода. Това беше много важно за мен. Излизайки от третия филм, който беше в една по-класическа продуцентска атмосфера, с повече средства и хора – това неминуемо се отразява на начина, по който един режисьор работи – в случая и материалът, и моето желание съвпадаха – да направим един филм с много малко хора, много добре подбрани, но да имаме повече време, да не бързаме за никъде, да не даваме сметка на никого. Това направи преживяването около работата по „Февруари“, която продължи почти 5 години, много приятно и удовлетворяващо.

Вие казахте, че малкото реплики в този филм не е нещо, което сте търсил тенденциозно. Все пак мен много ме впечатли този свят на мълчанието във „Февруари“...

Наистина това идва като основна характеристика на главния герой... За мен това са интересните филми и киното, което аз защитавам – когато изграждащите елементи на филма са логични, се оформя един контекст, към който можем да подходим с доверие като зрител. В момента, в който я има тази връзка, аз поне започвам да работя с моите преживявания като човек. Аз гледам филма, но чета и самия себе си, гледам себе си, търся да направя тези връзки в моя свят и те са по-важни за мен, отколкото ако ми се даде готов отговор. Той пак влиза в мен като информация, но сякаш не го преживявам толкова дълбоко и няма такава важност за мен. Когато направя моста с това, което гледам, изведнъж става важно това, което аз самият създавам в себе си, докато гледам филма.

Но повечето зрители искат готови отговори, според мен.

Не знам, не мога да говоря от името на хората. Аз мисля, че всеки човек изпитва това, просто по някакво стечение на обстоятелствата и по-скоро някакви модели на разпространение, това, че няма някаква рамка и не присъства в образованието и възпитанието на хората в България, те влизат в капана на това, което е позволено чисто либерално – за един дистрибутор един филм колкото по-малко рискован е, толкова по-печеливш би бил. В този смисъл зрителят като че ли има по-малко шанс – той привиква на един лош вкус, на нещо смляно и така изпитва още по-голямо недоверие и страх към това, което не познава. Но от опит знам, че хора, които нямат специфична кино култура, не са киномани, а просто обикновени хора, които отиват да гледат филма, виждам как реагират те – също толкова адекватно, колкото и човек, който има навика да гледа кино и то различни модели кино. В този смисъл „Февруари“ е достъпен, той се преживява през сетивата и тогава се отваря място за всеки да поговори със себе си.

В интервюто може да чуете още какъв кино зрител е Камен Калев, кои са любимите му филми и режисьори, както и какво означават за него наградите.

Камен Калев е роден през 1975 г. в Бургас. След завършване на средното си образование във френската гимназия в Бургас Калев следва две години операторско майсторство в НАТФИЗ. След това продължава образованието си във френската Национална академия за киноизкуство „Фемис“ в Париж. Със своите първи филми той взима участие във филмовите фестивали в Сараево, Берлин, Ню Йорк, Стокхолм, Кан и други. Автор е на над 60 комерсиални и музикални видеоклипа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Tommy Talamanca (SADIST): Въпросът е: "Какво искаш от музиката?"

Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..

публикувано на 18.09.25 в 08:00
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Пътешествието в българското кино е пътуване не по магистралата, а по странични пътища

Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен.  Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..

публикувано на 17.09.25 в 07:55

Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE): Магията в музиката изчезна с появата на социалните медии

Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE) Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени..

публикувано на 17.09.25 в 07:30

Милко Божков: В опита си да открива новото, човекът забравя човечността

Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "О бичам да правя пейзажи и то безлюдни..

публикувано на 16.09.25 в 08:00

Chris Bay (FREEDOM CALL): Всяка страст в крайна сметка води по някакъв начин до щастие

Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е..

публикувано на 16.09.25 в 07:30

Не достигат учителите по Български език и Математика във Варна и областта

С всяка следваща година намаляват кандидатите за учители по Български език и литература и по Математика във Варна и областта. Това съобщи за Радио Варна Ирена Радева, началник на Регионалното управление на образованието. За сметка на този недостиг, трайно се увеличават желаещите да преподават в начален етап на образованието, интерес има и към..

публикувано на 15.09.25 в 07:00
Ина Лулчева

Адвокат Ина Лулчева: Обвинението срещу Благомир Коцев и оставянето му в ареста имат политическа цел

Обвинението срещу кмета на Варна Благомир Коцев и оставянето му в ареста имат политическа цел. Това коментира в предаването „Позиция“ на Радио Варна адвокат Ина Лулчева, която е единият от защитниците на кмета. Според нея, по време на вчерашното заседание за промяна на мярката за неотклонение на Благомир Коцев, прокуратурата не е преставила..

публикувано на 13.09.25 в 13:13