Трудно се прави комедия

Една вечер. Един глупак. Една история за лицемерието. За нуждата да се почувстваш повече от другия. За капаните, които сами си поставяме. И един голям въпрос: Кой е глупакът?

Отговор търси първата премиера за 2022-а година в Драматичен театър "Стоян Бъчваров". "Вечеря за глупаци" е комедия от Франсис Вебер.  Режисьор на спектакъла е Николай Кенаров. В интервю на Светлана Вълкова той споделя:

Да припомним какво разказва „Вечеря за глупаци”.

Разказва за порочната практика на група заможни господа, които си канят един глупак на вечеря и го оставят да говори под някакъв претекст, без той да знае, че е жертва на една такава вечеря. Те се забавляват на негов гръб. Глупакът помага на човек да преобърне лошо построения си живот, за да го изгради отново, макар да е под въпрос кой е добрият и кой е лошият път.

Какво ново внасяте в този текст, в тази пиеса? Казахте, че това е бил импулсът Ви да я направите.

Навсякъде в това, което съм гледал, глупакът се приема за глупак. Аз се опитвам да избягам от това нещо. Опитвам се да направя глупака като човек, който има различни интереси и не съзнава в каква ситуация се намира. Не гоним това той да бъде някакъв глупак, напротив –  защитаваме го докрай. Той е човек в подем. На него са му се случили някакви сътресения в живота и ние го хващаме в момент, когато ги е преодолял. Тази вечеря за него е израстване. Тази покана от заможния издател, който иска да напише книга за неговите произведения /той прави макети от кибритени клечки/,  е нова крачка в живота му. Той ще продължи живота си по по-добър начин. Това не съм гледал досега. Смятам, че е верният житейски подход.

Глупак е доста разтегливо понятие. Глупак в очите на кого, за кого? Какво е определението за глупак?

Ние всички сме глупаци в някакъв смисъл. Това казва и авторът. Със сигурност някой някъде смята, че съм глупак, колкото и да се смятам за интелигентен и невероятен. Засяга се темата кой как се възприема. В крайна сметка сме и глупаци, и много интелигентни, и прекрасни, и големи тъпанари понякога. Тази истина съдържа пиесата.

Забавно ли е по време на репетициите или е тежичко, или и двете?

И двете, защото изисква много голямо усилие да се опитваш да не гониш комедията, да се опиташ да разбереш какво ги движи тези хора, защо са тук и какво искат. Добрият автор дава възможност тези персонажи да бъдат защитени, колкото и парадоксални да са те. Да бъде защитен дори този надменен човек, който откровено се подиграва на някого, заради неговото  нещастие. Да бъде защитена и любовницата му,  която е едновременно любовница с други двама-трима, но го обича докрай. Това изисква усилие да избягаш от идеята за смешка, а да се съсредоточиш в човека и неговата същина. Забавно е на репетиции, но трудно се прави комедия.

Цялото интервю с режисьора Николай Кенаров чуйте в прикачения звуков файл: