Сватбеният фотограф Павлина Аенска: Не снимам това, което виждам, снимам това, което усещам

Павлина Аенска е сватбен фотограф от Варна. “Не снимам това, което виждам, снимам това, което усещам. Снимането на сватби възприемам като празник на любовта на двама влюбени в техния специален ден. Там съм, за да създавам красиви истории с обич към хората. Това е моята страст. Аз съм художник, запален по фотографията и вярвам, че не става въпрос “просто” за красиви снимки, а и за запазване на ценни и интимни моменти, които, ако не са заснети, даже не бихме забелязали“. Така описва своята работа фотографката, която е категорична, че не трябва да бъде изпуснат нито един миг от тържеството на любовта.

Светлана Вълкова: Кога се насочи към фотографията?

Още в Художественото училище във Варна, още там имахме последните години начална фотография. Още от този момент бях силно впечатлена, но нещата така се развиха, че 20 години по-късно започнах да се занимавам.

Светлана Вълкова: Но не единствено със сватбена, може би трябва да кажем и семейна фотография. Снимаш по-широк спектър от житейски събития.

Много обичам да снимам семейства, които очакват бебе, бебета. Всяка област от фотографията за мен е много интересна и се старая всичко да се получава хубаво.

Любомир Бенковски: Кога започна да се занимаваш професионално с фотография?

В началото започнах първо само в студио. Снимах благотворително, за да трупам все пак някакъв опит в комуникацията с хора, защото фотографията в една много голяма част е и психология. Докато не успееш да придобиеш смелост, да отпуснеш хората отсреща, снимките не ти се получават. Затова правех всичко възможно да снимам повече, да трупам опит.

Любомир Бенковски: Доколко сватбената фотография се различава от друг тип снимане?

Светлана Вълкова: Според мен това е цяла философия.

Доста е различно, защото се следи много стриктно графикът, времето, а ако има закъснение, а това често се случва, става доста напрегнато. Аз знам за себе си, че не трябва да има момент, който да пропуснеш от празника. Дори търся неща, които самите младоженци и гостите им не забелязват.

На коктейл ангажиментите са различни, там снимаш всеки поотделно, храната.

Светлана Вълкова: Колко време отнема?

Снимала съм и малки сватби, но съм имала и сватби по 13-14 часа.

Любомир Бенковски - Бенджи: Понякога твои близки казвали ли са ти: „Ела ми на сватбата, ама си вземи и фотоапарат да направиш няколко кадъра“.

Има такива хора, които снимат любителки, но мои близки никога не са ме молили. Не ми се е случвало. По-скоро ми казват: "Не си вземай апарата!".

Светлана Вълкова: Сама ли снимаш цялата сватба, това е къртовски труд?

Много често снима сама. Но когато събитието е по-голямо, имам страхотни помощници. С Павлина Говедарова сме страхотен екип и се забавляваме, и мисля че си вършим работата чудесно.

Светлана Вълкова: Имаш ли сватбено облекло?

Всеки, който присъства, трябва да има, за жалост не винаги е така. Ако не са облечени подходящо и влизат в кадър, това никак не е приятно. Много ми се иска и на мен да си облека рокля, но не ми е удобно. Гледам да съм с риза и панталон.

Любомир Бенковски - Бенджи: Казват за фотографите, че са хора с чиста душа, но с мръсни колене.

Така е. 

Светлана Вълкова: Какви моменти задължително трябва да присъстват в една сесия?

Сесията е само част от цялото събитие. Самата сватба е репортажно заснемане. За мен е задължително да присъства любов. Много искам да виждам интимност между партньорите, родителите също са много важни.

Любомир Бенковски - Бенджи: Ти се опитваш да пресъздадеш духа на сватбата, като избягваш тези подредените и нагласени кадри.

Нещото, които винаги правя, е да заснема детайлите. Опитвам се да ги правя по-интересни, по-различни, отколкото окото е свикнало да ги вижда.