Лесна работа: От градинската социологическа агенция

Днес минавах покрай градинската социологическа агенция и се заслушах в щедрите анализи.

Градинската агенция е солидна институция, която излъчва от пейките в парка или в кварталните градинки. Събират се специалисти и коментират всичко, за което се сетят. За целта са необходими поне двама коментатори, пожертвали огромния си бизнес, безценното си време и грандиозните задачи от световно естество, за да седнат на пейката в парка и да въздадат словесна справедливост в този несправедлив свят.

И така: в градинската социологическа агенция двама /най-малко/ академици на висок глас емоционално огласяваха данни за личности от българската и от световната политика.

Информирани хора, така да се каже.

Изводите бяха потресаващи, а подробностите от личния живот на обектите на проучването им по пикантност удряха глави в небесата.

Няколкото случайни минувачи продължиха по пътя си със зачервени уши, дори неизслушали докрай интимните подробности от живота на наши и чужди лидери.

Хубаво е да знаем повече за заобикалящия ни свят и обстоятелствата в него. Хубаво е да се вълнуваме, да ни е грижа, да искаме да променяме нещата към по-добро. По принцип, да имаме широк хоризонт е чудесно. Не съм сигурна, обаче, че обсъждането на хората, техните нрави, семейства и образование на пейката в парка в началото на работната седмица, в разгара на работния ден, е най доброто, което може да се направи в тази посока.

Звучи ми малко като онези свръх достолепни господа, които по време на предизборната кампания ме убеждаваха, че искат да променят живота ми.

Съмнително ми се стори. Изглеждаше да са имали шанса да променят цели седем-осем десетилетия. Проспали ли го бяха, или точно сега им беше дошла музата? Нямам представа, но не ми се стори много удачно да им вярвам, така че дискретно изхвърлих дебелия им вестник в кошчето и си продължих по пътя.

Не исках да ги обиждам, но желаех, ако е възможно, да се включа в друга промяна, малко по-свежа и актуална.

Промяната, вдъхновяващите хора, техните смели идеи...

Как да ни вдъхнови някой, който започва и свършва промяната на сладка приказка в кварталната градинка?

Не звучи като онези легендарни седемнайсет минути на Мартин Лутър Кинг.

Или като полета на Ричард Брансън...

Не, изобщо не звучи така.

Най-често вдъхновението идва от нови лица с нови идеи.

Като намесих Ричард Брансън, припомних си една история, свързана с неговото решение обичайните служители в авиокомпанията му да са от типа усмихнати хора, които се шегуват с пътниците и са винаги във ведро и добро настроение.

Веднъж полет на авиокомпанията имал закъснение и хората се редяли на опашка на гейта. Един от пътниците прередил опашката и се отправил към гишето. Момичето от екипа любезно го помолило да се върне на мястото, но той я погледнал ядосано и казал:

- Не знаеш ли кой съм аз?

Тя вдигнала слушалката на интеркома и авторитетно съобщила:

- На гейт 23 има млад мъж, който изглежда се е загубил. Не знае кой е.

Останалите пасажери се заливали от смях.

Надутият мъж се разгневил още повече и изкрещял нещо нецензурно със сексуален подтекст.

Все така спокойно момичето отговорило:

- Боя се, че и за това ще трябва да се наредите на опашка, сър.

Желая ви време, изпълнено с чувство за хумор и вдъхновение!

А вдъхновените хора обикновено коментират идеи и бъдеще.