Документално-художествената лента "Кавал парк" представят днес, 7 декември, във Варна. Прожекцията е в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център, с начален час 18:30. На 8 декември филмът за "човека, който ни научи на любов към България" ще бъде в Каварна, а на 9 декември - в София.
Филмът "Кавал парк" е посветен на виртуозния музикант Александър Еплер. Американецът от руски произход, живял в Сиатъл, има необичайна съдба. Пристига в България в началото на 70-те години, за да изучава кавал във фолклорния отдел на Музикалната академия в Пловдив. Любовта му към българския инструмент, нашия фолклор и култура е изключително голяма. Защо ли? От къде идва тази любов? Как протича животът му в България и след това? Отговори на тези и други въпроси дава документалният филм на Богдан Дарев - "Кавал парк".
"Александър Еплер не е супергерой и затова го обичам. Може пък да е супергерой и неговата суперсила да е музиката. Александър не спасява света по холивудски. Но неговата необратима любов към музиката, към българската култура и българския народ събуди у мен чувство на дълбоко преклонение. "Кавал парк" е толкова документален филм, колкото е и художествено произведение. Целта ми беше да заснема и монтирам филма като повест, като писмо, като симфония от образи и чувства, ноти от миналото, настоящето и бъдещето, уловени моменти от богатия и своеобразен живот на маестро Еплер", споделя режисьорът Богдан Дарев, който също живее в Сиатъл.
Във филма "киното и животът се преплитат в клоните на дряновите дървета и всички сме взаимносвързани".
Свързани с него са и кавалджиите Николай Докторов и Данчо Радулов. С тях разговаря Светлана Вълкова:
Вие познавахте ли се с този човек?
(Данчо Радулов): Аз не мога да кажа, че съм бил приятел с него, както Николай, те са имали наистина много близка връзка. За този човек се говореше много в нашите среди навремето. Знаех задочно за него и през 1991 г., когато имахме турне (тогава работех с „Мистерията на българските гласове"), там се засякохме, но не сме имали чак такава голяма близост. Там има общество американци, които обичат България и нашия фолклор. След всеки концерт тази общност идваше при нас, зад сцената. Тогава се запознахме с него, но когато видях този филм, тогава разбрах, че трябва да съжалявам, че не съм бил близък с него. Огромно впечатление ми направи филмът. Самият човек и режисурата, и темата на Богдан Дарев са нещо изключително. Според мен "Кавал парк" е за български Оскар. Еплер е руснак, преселен в Америка, но славянското е останало у него. Хората трябва да гледат филма, за да го усетят. И самият факт, че кавалът му е основният инструмент, това за мен е от голямо значение, защото сме братя по душа, братя по емоция.
Вашата среща с Александър Еплер кога беше?
(Николай Докторов): Не мога точно да визирам това – 2008 или 2010 г., когато бяхме в Щатите, имах за него само информация, че живее в Америка. Това е човек, който още като младеж е успял да дойде в България с единственото желание да изучава български кавал.
Това е много странно. Той ли е първият студент по този инструмент?
(Николай Докторов): Да, тогава и Академията в Пловдив, беше създадена. Той е от първите студенти там. Интересното е, че нищо друго не го впечатлява от различните видове изкуства, освен кавала. Животът му така е бил подреден, че кавалът е на пиедестала и този емоционален заряд, който той е получил във времето, в което е бил в София с Драган Карапчански и с Никола Ганчев, точно този заряд, който той е получил, това е давало мотивация през целия му живот кавалът да бъде номер едно за него. Той споделя във филма: „Аз съм българофил”. Това е нещо невероятно! Усещането за този инструмент е много силно при него. В срещите, които ние сме имали при пътуванията ни в Щатите и концертите, които сме изнасяли там, във всички наши срещи сме имали възможност първо да бъдем един до друг. Нещо много интересно – пред неговата къща той беше засадил много различни дървета дрян и казва: „Коля, много дрян има тук, но не е като българския”. Това ми направи впечатление. Човекът иска да пренесе България в Щатите.
Малката България, както казват във филма, е неговият дом...
(Николай Докторов): В срещите, когато сме говорили за музиката, за него българският фолклор представляваше същността на живота. За времето, в което сме били заедно и сме разговаряли, той го е доказвал и показвал. И аз съм изключително щастлив, че варненската публика, хората, жителите на Варна и не само на Варна, ще имат възможност, при тяхно желание, да се докоснат до тази личност. Тя е много първична на моменти, говори за неща, които с Данчо ще можем да си спомним, но това е живата истина – начинът, по който се е живеело и творяло навремето. Когато сега живеем в малко по-друг свят, ние виждаме как хора точно като Александър Еплер могат да ни дадат това, от което имаме нужда. Да попълнят нашата емоционалност и нашата представа за инструмента. Мисля, че хората, които гледат "Кавал парк", ще се обогатят много – мисля, че изненадите, които подготвяме към самия филм, ще се харесат, и във времето, в което ще бъдем заедно нека всички да се докоснем до този извор на българщина.
Във филма имаше идеализъм - той си представя, че ще се върне в България, ще си вземе кавала и ще свири заедно с овчарите. Това, колкото наивно, толкова и силно емоционално въздейства.
(Данчо Радулов): В този глобализъм, в който сме принудени да се измъчваме, да видиш един американец с руски произход, който е влюбен така силно в България, е нещо неописуемо! Той просто зарежда човек отново с нашето родолюбие!
Тоест, ние, благодарение на него, откриваме нещо в себе си, което е някъде дълбоко в нас може би, но го потискаме.
Не е някъде дълбоко – то е на повърхността...
(Николай Докторов): Това, че Александър Еплер иска да дойде в България и да отиде в планините да се среща с овчари не е случайно, тъй като навремето много от майсторите-кавалджии са били овчари. Планината и полето са едни от местата, в които този инструмент дава друг живот, друг смисъл. Още повече, че с този инструмент ние нито виждаме къде го поставяме, като свирим, нито гледаме нашите пръсти как се движат. Всичко при кавала е въпрос на усещане, на чувственост. Тя е изключително интересна и различна от всички други. Има чужденци като Александър Еплер, които са казвали: "Когато чух кавала, моят живот се промени. И когато започнах да свиря на кавал, аз вече съм друг, не съм тоя, който съм бил". И това не са приказки, отправени към някого, който иска да направи някакъв реверанс, а това е чувственост, която винаги се усеща. С кавала, особено при бавните мелодии, се издава душевността на музиканта. Те запълват това място, което липсва в целия този колоритен цвят на този инструмент.
За вас къде е магията на този инструмент?
(Данчо Радулов): Тази музика за мен е моята същност! Аз чувствам кавала като част от моята кръв, моя дух!
Цялото интервю на Светлана Вълкова, излъчено в предаването за култура "Гравитация нула", чуйте в звуковия файл:Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..
Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...
На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат). Добо..
105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..
Морската градина на Варна е невероятна. Такова място нямат Копенхаген и други големи градове. Това сподели специално за Радио Варна датският урбанист Леон Легеланд, след разходката си с велосипед в морската столица. “Устойчива градска мобилност - хора и публични пространства” беше темата на третото събитие от тазгодишното издание на “Форум за Варна”,..
Бившият колекционер на монети Иван Попов представи във Варна по време на научната конференция "Културното наследство на Варна и Черноморския регион", която се провежда в планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров", лекция на тема "Тракийските и римски монети, сечени в древния Одесос". Попов е имал колекция от над 3700..
В Международния ден на туризма ви срещаме с пътешественика Станислав Стилянов, който е посетил множествто дестинации по света, както и познати и нетолкова познати места и кътчета в България. Всичките си пътувания той описва в своя туристически блог. С травъл блогърство Стилянов се занимава активно от 4 години и е член на Асоциацията на..