Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Проф. Миглена Темелкова: Не сме конкурентни на европейските университети

проф. Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите
Снимка: Личен архив

В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на ректорите. Именно Съветът на ректорите предложи окончателните такси за 2025-2026 година да бъдат намалени с 40 на сто - предложение, което получи одобрение в парламента. Народното събрание гласува съответните промени в Закона за висшето образование. В навечерието на новата академична година обаче отново има сигнали от висши училища, че таксите и в този размер са прекомерно високи. Валерия Василева потърси за анализ на ситуацията към момента професор д-р Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Ето какво сподели тя за БНР-Радио Варна.

Радвам се, че народните представители се обединиха, независимо от политическата си принадлежност, приеха предложението на Съвета на ректорите в края на миналата академична година и намалиха размера на таксите за платено обучение, но това е една временна мярка и не решава проблема. Таксите и в момента са много високи и ние продължаваме да не сме конкурентни на чуждите университети както в Европа, така и в Америка. Техните такси са чувствително по-ниски от тези в България, има университети в Европа въобще без такси. У нас таксата за медицина, например, надхвърля 10 000-12 000 лева на семестър, Аграрният университет подаде сигнал до Съвета на ректорите, че и в момента таксите им са по-високи от университетите, които обучават в аграрни науки в Италия, например. Ние губим външен пазар, не можем да привличаме студенти от трети държави, защото е естествено те да предпочетат по-евтините образователни дестинации. Така сами затваряме една врата не само пред българското висше образование, но и пред българската икономика, защото по време на обучението си чуждестранните студенти са потребители на благата, които произвеждаме и предлагаме, но са и потенциални кандидати за нашия пазар на труда, който също има нужда от специалисти в много области.

Какво е цялостното и дългосрочно решение и от кого трябва да дойде? 

Трябва коренно да бъде преосмислен моделът за финансиране, защото в момента университетите имат изключително много допълнителни пера, заложени нормативно като разходи от закона, които са длъжни да изпълнят. Такъв е примерът с регламентирането миналата година на средната работна заплата във висшите училища като определен процент от средната брутна заплата за страната. Имаме и нещо, което държавата никога не е изпълнявала, откакто този текст съществува в закона - това е задължителното изискване 10% от субсидията на всеки един държавен университет да бъде за разходи за научноизследователска дейност. За миналата година, например, държавата даде от тези 10% само 1,5%, липсват 8-9 на сто.

С други думи - с всяко увеличение на средната брутна за страната, Вие трябва да актуализирате възнаграждението на академичната част от състава на училището. От друга страна, тези липсващи 8 или 9% трябва да ги компенсирате, за да отговорите пък на изискванията за качество, с които в края на периода училището кандидатства и за акредитация и се въртим в омагьосан кръг, защото на парче се работи по законите. Понякога виждаме и как законите не са добре съгласувани помежду си - като този за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, например. Били сме свидетели в годините какви парадоксални ситуации възникват, включително и по повод сигнали за плагиатство. Съветът на ректорите има ли идея или готовност да предложи нов и цялостен пакет от закони в тази сфера?

Имаме готовност с модел за финансиране, който обсъдихме още миналата есен, защото ние още тогава алармирахме политическите сили, че променената тогава подзаконова нормативна рамка ще доведе до тези сътресения в системата. Ние сме готови да седнем с Министерството на образованието и науката и с други заинтересовани страни и да водим дискусия, за да намерим най-доброто решение в момента. Дискусията е единственият добър начин това да се случи, а не както обикновено се прави - да се качи един подготвен от съответното министерство акт за публично обсъждане и след това, въпреки отзивите, които се получават в резултат на публичното обсъждане, да бъде приет, а след това да започнем да се чудим каква кръпка да направим, за да сработи.

Дано да се случи бързо, защото студентите няма да ни чакат да протакаме, просто ще ги изгубим.

Ние вече ги губим и мога да Ви дам реален пример във Варна. Висшето училище по мениджмънт - едно от най-добрите в Европа за подготовка на кадри в областта на туризма, точно заради високите такси и заради политиката на държавата, която допълнително трудно допуска студенти от трети държави в България, претърпява своята криза тази година. Ние и без друго имахме вече един проблем с дългото чакане на потенциалните кандидати за висше образование в България по консулските служби за интервюта, за визи, за събеседване в миграционните служби, а сега имаме и допълнителен проблем с високите такси, който допълнително ни прави непривлекателна образователна дестинация.

Цялото интервю на Валерия Василева с професор Миглена Темелкова можете да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO): С лошото идва и много хубаво

Интервю с Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO) LUTHARO са канадска банда, която ще дойде за първи път в България като съпорт на ALESTORM. LUTHARO имат два албума – от 2021 и 2024. Концертът е на 29 ноември в клуб „Joy Station“ по покана на „BGTSC“. Месец преди събитието, обаче, стана ясно, че вокалистката Krista Shipperbottom и барабанистът Cory..

публикувано на 27.11.25 в 20:21

Експерт: Реалният брой на убитите жени, жертви на домашно насилие, е възможно да е двойно по-голям

Реалният брой на убитите жени, жертви на домашно насилие, е възможно да е двойно по-голям. Държавата продължава да не изнася национално представителна статистика. Данните, които обществото вижда, са резултат от работата на гражданския сектор - активисти, които следят медийните публикации. Това каза Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за..

публикувано на 27.11.25 в 08:20

Scott Vogel (TERROR): Времената се променят и трябва да се съобразяваш с това

Интервю със Scott Vogel (TERROR) „Only the Hard“! Така се казва турнето на хардкор титаните TERROR, което на 29 ноември ще събори пространството за алтернативно изкуство и култура в София „Топлоцентрала“. Поканата е от „141“ и „EventEase“. TERROR водят със себе си DEATH BEFORE DISHONOR. RISK IT!, а на сцената ще се качат и родните герои LAST..

публикувано на 26.11.25 в 20:15

Новите светове на Ирена Ангелова

Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..

публикувано на 26.11.25 в 08:10

Пънк джаз философията на Цветан Цветанов

Цветан Цветанов е автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" по програма "Христо Ботев" на БНР, редовен автор на "Портал Култура" и неуморен организатор на концерти под шапката на "Аларма пънк джаз", попълващи празните полета между стойностната музика извън стандартите и българската публика...

публикувано на 25.11.25 в 07:30

"Колосът" на Силвия Плат за първи път на български език

„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор".  Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно.  "Имах книгата. Започнах да я..

публикувано на 24.11.25 в 07:35
Ина Лулчева

Ина Лулчева: Няма доказателства за престъпна дейност на Благомир Коцев

Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..

публикувано на 22.11.25 в 13:08