Проф. Миглена Темелкова: Не сме конкурентни на европейските университети

публикувано на 10.09.25 в 08:05

проф. Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите

Снимка: Личен архив

В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на ректорите. Именно Съветът на ректорите предложи окончателните такси за 2025-2026 година да бъдат намалени с 40 на сто - предложение, което получи одобрение в парламента. Народното събрание гласува съответните промени в Закона за висшето образование. В навечерието на новата академична година обаче отново има сигнали от висши училища, че таксите и в този размер са прекомерно високи. Валерия Василева потърси за анализ на ситуацията към момента професор д-р Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Ето какво сподели тя за БНР-Радио Варна.

Радвам се, че народните представители се обединиха, независимо от политическата си принадлежност, приеха предложението на Съвета на ректорите в края на миналата академична година и намалиха размера на таксите за платено обучение, но това е една временна мярка и не решава проблема. Таксите и в момента са много високи и ние продължаваме да не сме конкурентни на чуждите университети както в Европа, така и в Америка. Техните такси са чувствително по-ниски от тези в България, има университети в Европа въобще без такси. У нас таксата за медицина, например, надхвърля 10 000-12 000 лева на семестър, Аграрният университет подаде сигнал до Съвета на ректорите, че и в момента таксите им са по-високи от университетите, които обучават в аграрни науки в Италия, например. Ние губим външен пазар, не можем да привличаме студенти от трети държави, защото е естествено те да предпочетат по-евтините образователни дестинации. Така сами затваряме една врата не само пред българското висше образование, но и пред българската икономика, защото по време на обучението си чуждестранните студенти са потребители на благата, които произвеждаме и предлагаме, но са и потенциални кандидати за нашия пазар на труда, който също има нужда от специалисти в много области.

Какво е цялостното и дългосрочно решение и от кого трябва да дойде?

Трябва коренно да бъде преосмислен моделът за финансиране, защото в момента университетите имат изключително много допълнителни пера, заложени нормативно като разходи от закона, които са длъжни да изпълнят. Такъв е примерът с регламентирането миналата година на средната работна заплата във висшите училища като определен процент от средната брутна заплата за страната. Имаме и нещо, което държавата никога не е изпълнявала, откакто този текст съществува в закона - това е задължителното изискване 10% от субсидията на всеки един държавен университет да бъде за разходи за научноизследователска дейност. За миналата година, например, държавата даде от тези 10% само 1,5%, липсват 8-9 на сто.

С други думи - с всяко увеличение на средната брутна за страната, Вие трябва да актуализирате възнаграждението на академичната част от състава на училището. От друга страна, тези липсващи 8 или 9% трябва да ги компенсирате, за да отговорите пък на изискванията за качество, с които в края на периода училището кандидатства и за акредитация и се въртим в омагьосан кръг, защото на парче се работи по законите. Понякога виждаме и как законите не са добре съгласувани помежду си - като този за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, например. Били сме свидетели в годините какви парадоксални ситуации възникват, включително и по повод сигнали за плагиатство. Съветът на ректорите има ли идея или готовност да предложи нов и цялостен пакет от закони в тази сфера?

Имаме готовност с модел за финансиране, който обсъдихме още миналата есен, защото ние още тогава алармирахме политическите сили, че променената тогава подзаконова нормативна рамка ще доведе до тези сътресения в системата. Ние сме готови да седнем с Министерството на образованието и науката и с други заинтересовани страни и да водим дискусия, за да намерим най-доброто решение в момента. Дискусията е единственият добър начин това да се случи, а не както обикновено се прави - да се качи един подготвен от съответното министерство акт за публично обсъждане и след това, въпреки отзивите, които се получават в резултат на публичното обсъждане, да бъде приет, а след това да започнем да се чудим каква кръпка да направим, за да сработи.

Дано да се случи бързо, защото студентите няма да ни чакат да протакаме, просто ще ги изгубим.

Ние вече ги губим и мога да Ви дам реален пример във Варна. Висшето училище по мениджмънт - едно от най-добрите в Европа за подготовка на кадри в областта на туризма, точно заради високите такси и заради политиката на държавата, която допълнително трудно допуска студенти от трети държави в България, претърпява своята криза тази година. Ние и без друго имахме вече един проблем с дългото чакане на потенциалните кандидати за висше образование в България по консулските служби за интервюта, за визи, за събеседване в миграционните служби, а сега имаме и допълнителен проблем с високите такси, който допълнително ни прави непривлекателна образователна дестинация.

Цялото интервю на Валерия Василева с професор Миглена Темелкова можете да чуете в звуковия файл.

Проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Проф. Миглена Темелкова: Не сме конкурентни на европейските университети

БНР подкасти:

Красен Станчев за "Лукойл": Поскъпването на горивата ще е краткосрочно и с не повече от 10%

Учителка по изобразително изкуство организира безплатни зелени часове във варненските училища

Евгения Благоева, автор на романа "Реките на времето": Не бива да се превръщаме в продължение на злото, дори не бива да се докосваме до него

Светлозар Тенев преди околосветската обиколка: Не се тревожа за себе си, моля се само яхтата да издържи

Атанас Аргиров: Фалшивите обяви са най-големият проблем на пазара за недвижими имоти

Шеф Пламен Петров: От 24 часа в денонощието - сме заети 26

Експерт: Трябва да има строг контрол върху автошколите заради корупцията и фалшифицирането на обучението

Най-четени

Емил Георгиев: Казусът "Коцев" носи белези на политическо преследване, чрез привидно легитимни правосъдни средства

Станислав Стоянов, "Възраждане": Влизаме в Еврозоната в изключително лош момент

Октомврийски вълни: когато морето принадлежи само на смелите

Битовата канализация в "Аспарухово" не може да поеме десетки нови жилищни сгради, необходими са инвестиции за над 100 млн. лева

НС прие на първо четене закон, с който се въвежда "такса водомер"

Светлозар Тенев преди околосветската обиколка: Не се тревожа за себе си, моля се само яхтата да издържи

За БНР