Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Режисьорът Пламен Марков: Живея между призрачни сенки, които си въобразяват, че са най-добрите, най-красивите, най-умните

Варненският драматичен театър започва новата година с премиера на „Юн Габриел Боркман“ от Ибсен

5
Снимка: Красимир Тодоров

На 17 и 18 януари от 19 часа Драматичният театър „Стоян Бъчваров“ във Варна започва новата 2023-та с премиерните спектакли на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен. В България пиесата е играна за пръв път през 1905 година. Настоящата постановка на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмият прочит на творба от Ибсен във Варна. Превод от английски и сценична редакция - Пламен Марков, режисура - Пламен Марков, сценография и костюми - Мира Каланова, музика - Калин Николов. За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов.

Светлана Вълкова разговаря с режисьора в предаването за култура на Радио Варна "Гравитация нула":

Това е една от последните пиеси на Ибсен. Различава ли се от най-популярните негови текстове, които познаваме?

Да, предпоследната. По света тази пиеса на Ибсен е измежду най-популярните. В края на живота си той пише 10 пиеси, с които остава, защото като млад драматург пише драми в стихове, исторически драми, но с две свои драматически поеми прави име и престава да пише в пиеси и за славната скандинавска викингска история. И започва да казва, че истинската драма е писана в проза. Това тогава е било революционно - тогава са пишели поетически, романтически пиеси. Той емигрира от Норвегия, 35 години живее извън страната, но пише само за норвежки реалности и норвежки имена. Така той може да ги гледа отстрани и да не бъде зависим. Та това е една от славните му пиеси. В момента, доколкото знам, има добра постановка в Лондон, в Италия се поставя много често "Боркман" от най-големите им режисьори. Тук тази пиеса някак е останала встрани, за сметка на други по-банални пиеси като "Нора" например. От тази гледна точка пиесата е достатъчно популярна - тя е трудна за поставяне.

Може би затова е избягвана тук.

Да, има нужда от актьорска мощ. Гледал съм я 97-ма година в Националния театър в Лондон. Ричард Еър я поставяше, той беше директор на Националния театър. Постановката не беше впечатляваща, но в нея играеха големи артисти, които не бяха играли от десетина години на сцената - Пол Скофийлд например (един от големите им артисти от 50-те и 60-те години), Ванеса Редгрейв, която престана да се занимава с политика. Публиката се стичаше, за да види своите стари любимци, които отдавна не се бяха качвали на сцената по най-различни причини. Постановката беше класически тържествена, каквато се надявам да не е нашата.

За какво е тази пиеса?

Пиесата е за един човек, който се е занимава с финанси и политика. Той е бил директор на голяма банка, канили са го за финансов министър. Много е амбициозен и иска да поеме цялата власт чрез финансовите структури  и един негов приятел адвокат предава неговите нерегламентирани ходове, за да обедини капиталите... Залавят го, вкарват го в затвора, осем години е там, после още осем години е в изолация в собствената си къща, но непрекъснато мисли, че е толкова способен, че няма начин да не дойдат да го поканят отново я в банка, я в министерство, я в каквото и да е. Той постоянно вярва и работи за това, че един ден ще се върне.

Вие не познавате ли български политици, които народът вече отдавна ги е прескочил, но те си вярват, че утре или вдругиден народът ще ги върне, защото няма по-добри от тях?

Около това се върти нашата политика в последните години.

Да, "Боркман" от тази гледна точка става актуален - за хора, които си живеят в паралелна реалност, където са най-добрите. Това е от една страна трагично, защото човекът  живее в измислени реалности, и гротескно, защото всички виждаме, че не е така.

Тоест пак смесвате жанровете?

Да, това е любимият ми номер. Обичам този прийом, защото смятам, че публиката трябва да бъде изненадвана постоянно в развитието на нещата и това, което се гледа. Не само сюжетно, но и какво гледа. Там има две сестри-близначки, за едната от които Боркман е бил сгоден. След като неговият партньор му предлага да му остави тази много вдъхновяваща персона, той разваля годежа с нея и се жени за сестра ѝ. Оттам нататък, когато той е в затвора и нямат никакви възможности за издръжка, другата сестра взема детето им и започва спорът коя е истинската майка - тази, която го е родила или тази, която го е отгледала. Всяка една от тях има фикс идеите, че един ден нещата ще се оправят. Майката, съпругата на Боркман, е убедена, че той ще я реабилитира, че ще направи такива неща, с които тя ще си върне положението на първа дама, която се занимава с благотворителност.

Това е същият синдром, за който говорихте и преди...

Да, ще дам пример с Николай и Елена Чаушеску - един балкански пример. Там това трагедия ли беше или гротеска? Ти виждаш едни хора, които живеят в друг свят, но силно си вярват. Румънският народ ги обича и ще ги спаси. Как ще ги застрелят? Не е възможно! Този синдром се превърна и в нашенски синдром.

Защо избрахте Николай Урумов за главната роля?

Защото може да играе в тези два жанра. Ползват го повече като комедиен талант, но аз съм го гледал в постановките на Камбарев и Азарян на Чехов, гледал съм го в Бекет и е работил заедно с мен в Народния театър в Мартин Макдона. Навремето, когато бях директор на Сатиричния театър, го изтеглих от Театър "София" и го назначих в Сатирата, защото вярвам в неговия талант. Исках там да има комедианти, които могат да играят и трагична гротеска, такъв беше Калоянчев например... Така че Урумов ми се струва подходящ човек, който може да играе ярко, без да губи трагедията на персонажа.

В другите роли: г-жа Гунхил Боркман, негова съпруга е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен син е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на г-ца Ела Рентхайм, близначка на г-жа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в г-жа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, влиза доайенът на театъра Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова дъщеря, ще видим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман.

Как избирате драматургията, която да поставяте? Кое Ви води?

Избирам по един прост принцип - четейки, четейки, стигам до неща, които ме интересуват. Най-важна е темата и качеството на драматургията. Темата е решаваща. Ето, всичко това, което досега Ви говоря, тази тема ме интересува. Защото аз живея между тези призрачни сенки, които имат паралелен живот и си въобразяват, че са най-добрите, най-красивите, най-умните, най-подходящите, най-експертните, най-силните... Това, че останалите не мислят същото, за тях е само покушение срещу тяхната личност и повод още по-енергично да се доказват, като се доказват предимно, обвинявайки останалите. Останалите са отвратителни, което веднага значи, че аз съм прекрасен, а то не е точно така.

Цялото интервю с Пламен Марков може да чуете в звуковия файл:










По публикацията работиха: Олга Карова, Светлана Вълкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сабина Максимова

Сабина Максимова: За девет години една трета от детските градини са се отказали от еднократните чашки за пиене

В 1/3 от детските градини у нас децата ежедневно използват и изхвърлят чаши за еднократна употреба. Така  ежегодно детските градини у нас изхвърлят над 80 млн. пластмасови чаши .  Цифрите са наистина са плашещи - между 5 и 6 милиона лева струва изхвърлянето на еднократни пластмасови чаши в детските градини. На практика..

публикувано на 11.09.25 в 16:10

Траян Димитров: Историята е колело, което се върти, и събитията се повтарят

Историята е едно колело, което се върти, и събитията в него се повтарят. Това подчерта за Радио Варна и предаването "Новият ден" историкът Траян Димитров. Месец септември е много богат откъм исторически събития, а Варна заема централно място сред тях, допълни Димитров. " В Деня на Съединението княз Александър I Батенберг тръгва от Варна, минавайки..

публикувано на 11.09.25 в 07:30
проф. Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите

Проф. Миглена Темелкова: Не сме конкурентни на европейските университети

В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на..

публикувано на 10.09.25 в 08:05

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 09.09.25 в 08:15

Как да намалим стреса на децата преди първия учебен ден

С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..

публикувано на 08.09.25 в 08:05

Младият актьор Виктор Димитров: За мен е сбъдната мечта да играя тук

Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена.  "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..

публикувано на 07.09.25 в 10:50
Съединението Варна

По пътя на Съединението: От шуменското село Мараш, през Варна, до Пловдив

140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре  и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет . В резултат на моенен преврат, оглавен..

публикувано на 06.09.25 в 09:10