Варненка произведе натурална паста за зъби с ядливи съставки

Пастите за зъби имат 40 % вода, а има ли вода, трябва да има консерванти и стабилизатори. Това коментира Людмила Стойчева, която се е посветила на своето хоби - т. нар. "ядлива козметика". Людмила е създала първата във Варна лаборатория за най-високия клас органична козметика. С нея разговаря Валерия Василева.

Паста за зъби без вода и без консерванти - възможно ли е това?

Започнах да се замислям за съставките на продуктите, които ежедневно използваме. За мен са доста притеснителни. Затова се насочих да търся вариант да търся паста за зъби без вода и без консерванти. Много голяма част и от стабилизаторите на киселинност в пастите за зъби също са доста сериозна химия. Стигнахме до вещество прахообразно, което е съставено на растителна и минерална основа. Пастата за зъби е под формата на прах, но за по-голямо удобство е пресована. Тя съдържа ксилитол. Той е заместител на захарта. Извлича се от кората на бреза. Ксилитолът, освен, че е заместител на захарта, има много сериозно антибактериално действие и регулира киселинността. На практика бактериите не могат да усвоят ксилитола, по този начин се лишават от енергия и те умират. В голяма част от натуралните пасти за зъби, като заместител на захарта, има сорбитол, който няма тази функция, както  ксилитола.

Другата ни съставка е микрокристална целулоза, която идва от влакнести растения - отново регулатор на киселинността. Всъщност киселинността в устната кухина е проблемът, защото бактериите се хранят със захар, а в голяма част от храните, които ние приемаме, има захар. Бактериите в устната кухина се хранят с това и се създава една киселинна среда. Създаде ли се киселинна среда, се нарушава здравината на емайла. При киселинност 4,5 до 5 емайлът губи своите защитни свойства и започва да се разпада - така се получават кариесите. В нашата паста за зъби има сода, хума, които са регулатори на киселинността.

Ако приемем, че нещата са толкова прости, има ги в природата, достъпни са, и това може да се формулира, може би някога, в миналото, преди тези синтетични пасти за зъби да бъдат изобретени, хората са ползвали такива природни средства. Има ли някаква следа във времето?

Предимно сода са използвали хората или изплакване с вода. Стоматолозите считат, че едно изплакване с вода след всяко хранене също подобрява киселинността  и създава възможност на устната кухина да възвърне своя баланс.  Пиенето на сокове, кафе със захар, чай с мед, променя киселинността. Приемането на всякакъв вид храни и напитки, различни от водата, променят киселинността на устната кухина.

Как се доказва безвредността и липсата на каквато и да било токсичност на един такъв продукт, въпреки че ние все още прохождаме в органичната козметика.

Изискванията са до това да се правят лабораторни анализи за токсичност, прави се много сериозно обследване на съставките, което се извършва от козметолози, сертифицирани оценители. Те изследват всяка една съставка - не само влиянието на съставката, а и документите от производителя на съставката - с информация за алергени, за структурата, какво съдържа, какво е влиянието, при какви условия, как въздейства, как се променя. Това е сериозна документация - листи за безопасност за продукта като съставка, като суровина.

Наскоро попаднах на реклама на масло от бодлива круша. Когато се загледах в съставките, видях, че това е смес от масло от бодлива круша и друго масло. Трябва да си създадем навик да четем етикетите. И най-вече тези, написани на латиница - потребителите трябва да се научат да четат тази част.

Под лупа. Защото тези етикети стават все по-малки и информацията е все по-нечетлива.

Да, защото изискванията за информация на етикетите е много обширна и ни се налага да намаляваме шрифта, за да можем да съберем информацията.

Като казахме какви са изискванията, има ли напредък към органичното земеделие?

Положително настроен човек съм, никога не казвам, че ми е трудно, но пък не съм свикнала да ми е лесно. Просто когато човек си постави дадена цел и е последователен, и не се опитва да търси причини за някакъв проблем, а се съсредоточава да търси решение, тогава нещата се получават. Всичко е много труд, четене, опити, проби, грешки. Въпросът е когато човек сгреши, когато падне, да се поизтупа и да продължи. Не ни е лесно, но не ни е толкова трудно, че да се откажем. Аз не ги разбирам тези хора - непрекъснато да се оплакваме от всичко - ако ние не си помогнем, няма кой да ни помогне. Покрай пастите за зъби се замислих колко много пластмаса използваме в ежедневието си. Таблетките сме ги сложили в алуминиеви кутийки - за да спестим ползването на пластмасата. Като добавим и кремовете, и всички душ-гелове, шампоани - наистина ние самите използваме ужасно много пластмаса в ежедневието си. Аз вярвам, че човешката намеса оказва своето влияние - ако всеки направи една малка крачка и изхвърли нещо от ежедневието си - основно това е пластмасата, мисля, че нещата ще се случат.

Как става така, че всяка следваща партида от един органичен продукт има същите качества и вярно ли е, може ли да се проследи по този начин, както при синтетичните? Там твърдят, че няма никакви изменения и се поддържа едно ниво?

При органичната козметика има диапазон, защото е от живи съставки – това са студено пресовани масла от семена от и ядки. Те се различават от реколта до реколта в зависимост от това дали е дъждовна годината, дали е сушава. Няма как една макадамия или дори един орех да вземем  - те имат различни качества всяка реколта. Но все пак диапазонът е такъв, че основните, съществените съставки, които дават качествата на едно масло или продукт, не се различават съществено и се запазват. Да, не е като синтетиката и затова понякога има разлика в цвета, в аромата, но цветът и ароматът не обуславят съществената част на терапевтичните свойства на съставките.

Тоест да не се водим по външните фактори?

Друг проблем е трайността, защото например в таблетките също няма консервант, защото няма вода. Основното правило е, че ако има вода, то трябва да има консервант и стабилизатор. Защото микроорганизми и бактерии се завъждат във вода, а не в масла. В пастите за зъби например 40%е водата.  При 40% трябва да има сгъстител, стабилизатор, консервант. Няма как да стане по друг начин. При козметиката този процент процент даже е по-висок за съжаление – между 70 и 90% вода. Така разликата между натуралната козметика и конвенционалната е, че при натуралната има консерванти, които са на растителна основа. Но те пак са извлечени с химични реактиви.  От една-две години има по-нови консерванти, които са чрез фракция, кристализация  или декристализация, които са още по-щадящи от останалите. Нашата концепция обаче е да произвеждаме ядлива козметика, т.е. да няма съставка, която да не можем да хапнем. Такава е пастата за зъби. Там така са подбрани съставките, че да регулират киселинността и да въздействат на бактериите в устната кухина. Цялата последна година работя върху това и открих за себе си нещо, което много ме изненада, а именно -  от здравето на устната  кухина зависи в голяма степен здравето на тялото ни.  Ние се съсредоточихме върху това да пазим зъбите и емайла им, но на практика таблетките се разпенват много добре. Често ме питат дали са за смучене или са за гълтане. Не това е суха паста за зъби, сухо пресовано вещество, което е под формата на таблетки. Схрусква се таблетката, намокря се четката и се започва изчеткването нормално, както обичайно се прави. Механичното изчеткване няма как да го заменим. Пяната обаче, която се образува при изчеткването, поддържа здравето и на зъбите, и езика.

Това подходящо ли е за деца? Те ако схрускат нещо, може да се шокират от разпенването или ще го глътнат?

Може, може да се използва пастата и за деца, но под контрола на родителите, поне докато се създаде навика. После децата дори се забавляват, а чистенето постепенно става осъзнато.

Цялото интервю на Валерия Василева с Людмила Стойчева чуйте в прикачения звуков файл в началото на публикацията.