Скулпторът Стефан Лютаков: Опитвам се да плувам срещу течението

Със забележителна изложба варненската галерия A&G Art Meeting започна сезон 2023-та. В новото пространство на ул. „Любен Каравелов“ 8 от 7 март до 2 април са експонирани творбите на скулптора проф. Стефан Лютаков. Мотото е „Скулптура и други неща 2“.

Събрах и направих скулптури, обединени не само от идеите или смисъла им, а и от материала – черния метал. Обединява ги материалът чугун и стомана и неговата естествена патина - ръждата. Ръждата върху металния предмет дава информация за време, пространство, природни и човешки въздействия, функция, принадлежност. Струва ми се, че ръждата събира минало, бъдеще и сега в едно...

Често търся онази предметност и достъпност на скулптурата, която провокира да я докоснем, разгледаме с ръка, да я вземем, за да проверим има ли други функции. Някои от скулптурите приличат на кутии, на стари ютии, които се отварят, завъртат се и така се прекомпозират, получават друга визия, живеят така, както живее и един полезен предмет. А нима не трябва или не можем да разровим жарта с една чугунена скулптура. Спомням си преди време колко ме заболя, когато видях моя скулптура до огнище, с която очевидно колекционерът беше разгарял огъня. По–късно бях щастлив, че многоплановият смисъл на тази скулптура навярно беше разбран и тя живееше пълноценно и много близо до своя притежател. Този материал помага в желанието ми да стоя далече едновременно и от комерсиалното, и от елитарното. Така съм близо до природното и човешкото...

Стефан Лютаков

"Скулптура и други неща 2". Каква е предисторията на изложбата?

Имаше една такава изложба, която направих в началото на 90-те - средата - в галерия "Арт 36" в София - първата частна галерия на Камелия Минчева. Галерия, която събираше много известни и млади по-утвърдени творци заедно. Тя беше направила едно истинско събирателно място в България - много полезна за всички нас. Там направих такава изложба - "Скулптура и други неща", в началото на 90-те се появиха на българската сцена нови форми в изкуството, които всеки се опитваше да нарече по някакъв начин. Аз реших да нарека онова, което не можеше да се впише нито в скулптурата, нито в рисунката, като други неща. И тук има подобни неща, които не се вписват в традиционните жанрови схеми. Затова нарекох тази изложба "... и други неща 2", за да направя препратка към днешното време, защото напоследък се връщам към някои мои теми от това време и ги правя през призмата на сегашния си опит или сегашното време. Да видя как стоя със старите си идеи във времето или как още се държат в мен. И тук има подобни неща - като композицията "Път", която разработвам за трети или четвърти път. Тук са по-нови неща, те са направени специално за новото пространство на галерията. Аз знам, че варненската публика е много взискателна и иска да види изкуство, а не някакви неща, които са изложени в комерсиална галерия, където задължително да бъдат купени.

Аз смятам, че човек трябва винаги да бъде верен на себе си и винаги ще се намират хора, които да го харесат. Както той истински работи, така хората истински да го харесат. Човек трябва да прави каквото трябва.

Мисля, че изложбата се получи добре - добре се организира пространството - наред с по-скулптурни, по-тежки форми, по-трудоемки като направа, се появяват неща, които са направени сякаш наведнъж, за няколко минути, макар да не е така. Стремя се да се изказвам по-чисто.

Чугунът е много специфичен материал - предполагам, че е много труден за работа. Защо го избирате?

Със сигурност не всеки лее чугун, именно защото не е много комерсиален, примерно бронзът е много популярен и комерсиален. Избирам чугуна заради неговата антикомерсиалност, а и много го харесвам като материал. Харесвам тези стари чугунени огради, печки, ютии - те имат биография, имат история, или лесно можеш да я измислиш.

А ръждата?

Имам чувството, че тя е събрала времето в едно. Мисля, че може би Айнщайн е мислел за ръждата, когато е правел своята Теория на времето и относителността. Струва ми се, че ръждата събира и минало, и настояще, и бъдеще в едно, прави времето не толкова относително. По един ръждив предмет мога да предположа кой е бил собственикът му, как е бил употребяван. Гледайки моите скулптури как ръждясват на двора, ги виждам как се променят. Някои са стояли години на двора и виждам как цветът им се променя. Любопитно ми е да наблюдавам цвета на ръждивия предмет, пък и стават много живописни.

Какво има във Вашата кутия с тайни?

Това е поетично название - кой знае какви тайни нямам, все пак капакът й е ажурен. Заглавието е по-скоро поетично и напомня за онези стари кутии, в които си държахме снимките - пак ретро, връщане назад във времето и с материал, и с идея, с тема. Чугунът дава възможност да направиш предмет, който се сглобява, отваря и затваря. Предмет, който може да се променя като форма. По този начин се променя и във времето. Една скулптура може да се променя като форма и така да си променя визията.

Искам да попитам за един цикъл - "Моята Добруджа" - мисля, че в Шабла имате роднини...

Да, моята съпруга е от Шабла. Това са 10 малки неща, които съчетават в себе си и принт, и малки изрязани животинки, птици, които редя долу в основата - те са метални и гравитацията ги тегли надолу. Сложени са под стъкло, както е сложена и традиционната рисунка. Принтовете са мои снимки, оригинални са, не са вземани отникъде. Когато отида някъде, аз обичам да заснема нещо, което ми е направило впечатление. Имам хоби - ходя на риболов - Шабла, Дуранкулак... Добруджа е много мащабна - тя предлага много гледки, не само терени - птици, вода, всичко ми прави впечатление. Тези принтове бяха причината да ми хрумнат последните неща, показвам ги за първи път във Варна. Надявам се с тях да направя впечатление тук, доволен съм от тях.

Обичате ли да плувате срещу течението?

Трудно се плува срещу течението, но е голямо изкушение - дали можеш, доколко ще издържиш. Защото течението те повлича. Опитвам се да плувам срещу течението. Да бъда верен на себе си - това е за мен плуването срещу течението. Животът не е толкова дълъг, че да правиш грозни компромиси. В крайна сметка цял живот се опознаваме, не знаем кои сме. Ако започнем да се самозалъгваме, кога ще се разберем кои сме? Действително плувам срещу течението, много рядко се оставям да ме повлече. Това е територия на свободата - изкуството. То ни прави свободни.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

За автора:

Стефан Лютаков е роден на 22. 06. 1955 г. в Пазарджик. През 1974 завършва Средното художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, а през 1980 г. специалност „Скулптура“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Професор е по скулптура във Великотърновския университет и Националната художествена академия в София.

От 1982 г. досега има над 200 реализации, участия в колективни, специализирани, групови изложби, фестивали, биеналета и симпозиуми в България и чужбина – Япония, Китай, Египет, Франция, Полша, Италия, Германия, Румъния и др.  Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, по-значителни от които: Национална художествена галерия, София („Лично пристанище”), 2005; Софийска градска художествена галерия, 1996; Музей на камъка – Сакурагава, Япония, 2005; Кунстферайн – Манхайм, Германия, 2000; Културен център  „Витгенщайн“ – Виена, 1988 и др. Получил е над десет по-значими награди като: Голямата награда за съвременно българско изкуство (скулптура) на М-тел за 2005; Голямата награда за скулптура на Алианц – България за 2016; Наградата за скулптура на СБХ на Осмата национална младежка изложба, София – 1990; Наградата за скулптура в Международното биеналето на хумора и сатирата, Габрово – 1998; Годишната награда на галерия „Ирида“ за най добра изложба – 1997. Негови творби са в постоянната колекция на НХГ „Квадрат 500”; Арт - център „Юго Вутен”, Белгия; колекция “ Лудвиг” – Германия; Галерия „Уни-арт” на Нов български университет; Софийска градска художествена галерия; Ателие-колекция Светлин Русев; колекции в САЩ, Франция, Швейцария, Полша, Австрия, Япония, Румъния, Германия; почти всички галерии в страната (Добрич, Монтана, Смолян, Велико Търново, Пазарджик, Търговище, Перник и др. Монументални творби на автора са експонирани трайно на открито в Япония – Сакурагава, Китай – Чанчун, Германия – Редницембах, Беринген, Сент Блазиен, в Словакия – Вишне Ружбахи, Австрия – Кайзерщайнбрух, Белгия – Геел, Румъния – Търгу Жиу, в България – Илинденци, Перник, София (Парк „Оборище“), Скулптурен парк на Министерството на външните работи, в Пазарджик, Сандански, Бургас, Раковски, Силистра, Велико Търново и др.

Член е на СБХ от 1985 г., член на управителния съвет на СБХ в периодите 1992–1996 и 2016– 2021.