Piet Sielck (IRON SAVIOR): Не можеш да превърнеш боклука в злато

Интервю с Piet Sielck (IRON SAVIOR)

IRON SAVIOR се събират през 1996 година. Инициатор за това е китаристът и вокалист Piet Sielck. Той, между другото, заедно с всенародния любимец Kai Hansen поствя началото на HELLOWEEN. Но това само за статистиката. Иначе Piet Sielck вече 27 години е главната движеща сила зад IRON SAVIOR, които близо 30 години след началото, ще стъпят за първи път на българска сцена като част от фестивала „Мидалидаре – рок в долината на виното” в Село Могилово. Piet Sielck, който работи и като продуцент даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Piet Sielck (IRON SAVIOR) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 26.06.2023 година.

От другата страна - Привет, Piet, съвсем скоро IRON SAVIOR ще свирят за първи път в България. По какъв начин ще представите групата на феновете тук?

Piet Sielck - Разбира се, по възможно най-добрия начин. Приготвили сме много добър сет. Който със сигурност ще съдържа всичките ни хитове. Няма да пропуснем „Heavy Metal Never Dies”, заедно и с други страхотни песни на групата. Ясно е, че не за първи път ще свирим на живо. Имаме доста богат опит. И все пак никога не знаеш какво ще се случи. За това ще се подготвим възможно най-добре, за да покажем IRON SAVIOR в най-добрата възможна светлина на този впечатляващ фестивал. За нас това е голяма отговорност, защото изглежда, че събитието не е никак малко. Прочетох, че миналата година е имало 30 000 души. Нямаме търпение да посетим феста и да представим IRON SAVIOR по най-добрия възможен начин.

От другата страна - Ще чуем ли нещо от предстоящия албум на групата, защото вече пуснахте един сингъл?

Piet Sielck - Така е, издадохме „Firestar”, но няма да успеем, да го подготвим, защото времето до фестивала е ограничено. Другият ни китарист Joachim "Piesel" Küstner е в двуседмична ваканция и не можем да обработим „Firestar”. Ако не сме добре подготвени, по-добре да не я свирим. За 25 години IRON SAVIOR съм сигурен, че ще уплътним времето със страхотни парчета от каталога на групата. В сета присъстват „Starlight”, споменах „Heavy Metal Never Dies”, от последния албум с оригинален материал присъстват „Souleater” и едноименната „Skycrest”. Ще изпълним също „Hall of the Heroes. Ето, че издадох половината сетлист за концерта.

От другата страна - На фестивала ще Ви стигне ли времето, за да представите групата по най-добрия възможен начин, защото ще бъдете ограничени във времето?

Piet Sielck - Разбира се, че ще е по-добре да сме на сцената 90 минути. От друга страна съм сигурен, че 60 минути са напълно достатъчни, за да направим наистина добро впечатление, дори и на хората, които не познават групата, и им предстои първи сблъсък с IRON SAVIOR. Мисля, че в рамките на час ще дадем на онези, които никога не са ни слушали, добра представа какво представляваме.  Вече споменах някои от песните. Част от тях се много стари, още от ерата преди албума „The Landing”. Мисля, че имаме убийствен сет. И ако нещо не се прецака и Боговете на хеви метъла са с нас, ще направим голямо хеви метъл парти с феновете, които са дошли да ни гледат.

От другата страна - Така и така си говорим за концерти, има ли нещо по време на изпълнението, което може да го преобърне с главата надолу?

Piet Sielck - Винаги има рискове. Днес на сцената се използват много повече технически устройства отколкото преди 20 години. Колкото повече техника имаш, колкото повече технологии използваш, шансовете нещо да се повреди, са много по-големи. Всеки технически проблем води да разочарование, защото отнема от енергията на изпълнението, влияе на концентрацията. Вниманието на артиста трябва да е насочено към публиката пред сцената. Техническите проблеми винаги носят горчив привкус. От друга страна ние сме професионалисти с опит и ако стане нещо подобно, знаем как да се справим. Разбира се, дъждът е винаги неприятен. Стискам палци времето да бъде хубаво, топло и слънчево. Мисля, че шансовете за това по това време на годината в България са доста високи. Но никога не се знае. Дъждът винаги е враг на концертите на открито.

От другата страна - Спомняш ли си най-рискованата ситуация, в която сте се поставяли по време на концерт?

Piet Sielck - Всъщност, миналата година на един концерт на открито. В някакъв момент започна да вали като из ведро. Изви се буря с гръмотевици. Ние, обаче, продължихме да свирим. Сцената беше наводнена. Цялата зона беше потънала под вода. Положението не беше никак приятно с всички електрически кабели наоколо. Сега като се връщам към онзи концерт, много по-добре и по-безопасно за нас щеше да бъде, ако бяхме спрели да свирим и бяхме изчакали бурята да отмине. Ние обаче продължихме с изпълнението, което от една страна беше много яко. От друга – доста рисковано и едва ли някога отново ще си позволя да постъпя по същия начин.

От другата страна - Заедно с Kai основавате HELLOWEEN. Ако проследиш кариерата на IRON SAVIOR и застанеш в началото през 1996 година, бандатаразви ли се според очакванията ти?

Piet Sielck - И да, и не. Така ще ти отговоря. Може би имаше възможност IRON SAVIOR да станат по-популярни, отколкото са днес. Но от друга страна трябва да призная, че сегашното положение ме прави щастлив. Имам живота си, имам собствено студио, деца, семейство. Ако IRON SAVIOR бяха станали два или три пъти по-големи, отколкото са сега, животът ми щеше да е различен. А аз го обичам такъв, какъвто е в момента. От тази гледна точка съм благодарен на Боговете на хеви метъла, че не позволиха на IRON SAVIOR да постигнат най-големия възможен успех. В момента за мен групата е достатъчно успешна. Получаваме признание. „Heavy Metal Never Dies” натрупа 15 милиона стрийма в „Spotify”. Това ме кара да се чувствам добре. Не трябва да съм на турне по 200 дни в годината. Наистина се радвам много за Kai Hansen, с когото навремето поставихме началото на HELLOWEEN и за успеха, който трупа с групата. За да съм честен, не искам да съм в неговите обувки. Моите си ми по-удобни и си ги харесвам повече.

От другата страна - А IRON SAVIOR получиха ли онова, което заслужават?

Piet Sielck - Разбира се, че не. Шегувам се. Не знам. В началото за групата беше много трудно. Имаше много хора, които наистина харесваха IRON SAVIOR. В същото време имаше много хейтъри, които не спираха да твърдят, че IRON SAVIOR е Kai Hansen и той върши цялата работа, а аз само се възползвам от неговия успех с HELLOWEEN и GAMMA RAY. Това доведе до решението двамата с Kai да се разделим. Просто стигнахме до един момент, в който присъствието на Kai в IRON SAVIOR стана невъзможно заради всичките глупости, които се изливаха по адрес на бандата. След това стана така, че някои фенове спряха да слушат групата, защото Kai вече не беше с нас. Но пък ние получихме шанса да станем напълно независими. И по-късно с албума на завръщането „The Landing” за всички беше ясно, че IRON SAVIOR е напълно независима сила на хеви метъла и вече няма нищо общо с Kai Hansen. Освен това, че преди много години е бил китарист в групата. Мисля, че за нас се получи много добре. Вече казах, че съм щастлив от постигнатия успех. Виж ни, ще свирим на фестивал като „Мидалидаре”. Не са много бандите, които имат този шанс. Което показва, че към IRON SAVIOR има интерес и съм щастлив с успеха ни. Може да е по-добре, но и сегашното положение е чудесно.

От другата страна - До колко работната етика в групата е отговорна за това?

Piet Sielck - Химията в групата е изключително важна. За мен не е вариант да не харесвам хората, с които работя. Ние не само свирим и изпълняваме музиката на живо, но сме и приятели. С Piesel и Jan-Sören Eckert сме приятели отдавна. Познавам ги от много години. Дори повече от съществуването на IRON SAVIOR. Новият в бандата, така да се изразя, Patrick Klose е по-малък от нас, но е страхотен пич. Има същия дух и отношение. Винаги е усмихнат. И много добре се вписа в химията на IRON SAVIOR. Личните взаимоотношения са много важни за мен. Защото в края на краищата трябва да се сработваш с хора. И ако между тях не цари разбирателство, не е никак добре. От това положение не може да произлезе нищо хубаво.

От другата страна - Най-трудният момент в кариерата на групата?

Piet Sielck - Когато Thomas Nack напусна IRON SAVIOR. Това беше голяма сътресение за нас, защото той ни беше приятел. И все още е. Thomas се издържа с музика. Няма друга работа. Преди десет години започна да работи за местни музикални продукции в Хамбург, където се поставят големи мюзикъли. Като барабанист беше нает за няколко представления. Когато имаш по пет или седем мюзикъла на седмица, понякога по два на ден, не ти остава много време да участваш и в метъл банда. В края конфликтът за Thomas стана твърде голям и той реши да последва парите. Т.е. ориентира се към мюзикълите и беше принуден да напусне IRON SAVIOR. Това беше преломен момент. Но успяхме да го открием Patrick, който е страхотен и с него заменихме успешно Thomas. Patrick буквално залепна за барабаните. Отново сме щастливи, но наистина бяха много трудни времена за групата.

От другата страна – Освен, че си музикант, ти си и продуцент. Модерните технологии промениха ли качеството на музиката?

Piet Sielck - Секунда. Ще ти отговоря така за модерните технологии. Отиваш в някой магазин за електроника и си купуваш компютър, вземаш си софтуер, прибираш се вкъщи и вече имаш необходимото да започнеш да записваш музика. И ако знаеш какво да правиш, резултатът ще е приемлив. От друга страна днес издаването на музика е много евтино. Което доведе до наводняване на пазара. Днес хиляди лейбъли издават музика. Едва ли ще ти кажа някакви извънредни новини, които не знаеш, но само в стила метъл на месец излизат по 2500 издания. Постави ги сега в една голяма купчина. Съвсем сигурен съм, че сред тези 2500 диска, едва десет или петнадесет предлагат наистина страхотна продукция – нови групи, нов материал, нови песни, супер свежи, но е много трудно да ги откриеш в камарата от 2500 диска. Това, което правиш, е да се насочиш съм съседната много малка купчинка, в която ще откриеш познати имена като IRON SAVIOR, HELLOWEEN, GRAVE DIGGER и други от старата генерация, които са в тази много по-малка купчинка. Може тяхната продукция да не е толкова добра, колкото онези 10 или 15, погребани между останалите 2500 издания, но ти се насочваш към малката купчинка и си вземаш новия GRAVE DIGGER примерно, вместо да се ровиш в голямата. И да се върна на въпроса ти, модерните технологии направиха това с пазара - наводниха го с музика, от която светът не се нуждае. В миналото, откъдето и аз идвам, звукозаписните компании трябваше да плащат по 30 000 дойче марки или долара за един запис. Но преди да го направят и да дадат парите на бандата, първо добре обмисляха едно такова решение. А днес – отиваш със записан албум в даден лейбъл, от там ти казват, че няма да ти платят авансово, но ще издадат албума, който може и да се справи, но може и да не се справи. Това е проблемът за мен. Филтрите в музикалната индустрия вече не съществуват.

От другата страна - А работата в студиото превърна ли групите във вундеркинди?

Piet Sielck - Знаеш ли, все още няма измислен универсален студиен фокус. Ако една песен е лоша, тя си остава лоша. Няма какво да направиш в студиото, за да направиш от лошата песен, добра. Единственото, което можеш да постигнеш е от лоша, тя да стане по-малко лоша. Можеш да припокриеш някои части, да добавиш други, но едва ли и това ще проработи. Ако композицията не струва или изпълнението не е на ниво, то те ще си останат зле и след твоята намеса. Скапаният певец, ще си остане скапан певец. И в случая нищо не може да се направи в студиото. Няма начин да превърнеш отпадъка в злато. Това е студийно правило. Единственото, което можеш да постигнеш с боклука, е да го превърнеш в по-полиран боклук. Просто трябва да приемеш, че нещата стоят по този начин. Много хора смятат, че в студиото става някаква магия. Да, има някакво вълшебство, което можем да сътворим. Ако имаш добра песен и добра продукция, ако знаеш какво правиш, можеш да я превърнеш в парче злато. Но ако песента е зле, артистът е зле и не може да свири, това няма начин да бъде поправено.

От другата страна - Най-важното нещо при създаването на музика?

Piet Sielck - Най- важно е по някакъв начин да си оригинален. Има много варианти за създаването на една песен. За мен не е достатъчно да звучиш или да имитираш някого. Като артист трябва да си оригинален. От първата минута се опитвам да правя точно това с IRON SAVIOR. Разбира се, гласът ми помага доста, защото допринася за идентичността и оригиналния звук на групата. Все пак вокалите ми не са обикновени пауър метъл вокали. Със сигурност можеш да разпознаеш IRON SAVIOR по гласа ми. Двадесет години по-късно в бизнеса, дори и да не пея, можеш да разпознаеш групата и по продукцията, която правя. По звука на китарите, по начина, по който са записани барабаните. Ако си запознат с онова, което правя и продукцията като цяло, веднага можеш да установиш, че работата я е свършил Piet Sielck. Изградил съм характерен звук, което е много важно, защото ни дава възможност да се откроим от останалите. Винаги се опитвам да избегна онези неща, които всички използват. Разбира се, че мога да си купя последните ефекти, за да моделирам звука на китарата, последните плъгини, които наистина звучат добре. Само че предпочитам да го направя по стария начин, с оборудването и настройките в моето студио, използвайки микрофони, които винаги настройвам. Когато записвам нов албум, винаги избирам нов звук за китарата, за да звучи винаги малко по-различно. Не е много, но е достатъчно да ни отличи от останалите. Ако използваш вече готови настройки, останали от сесията на някой друг, както правят стотици и хиляди банди, ще звучиш като тях. Точно тези неща се опитвам да избегна в работата си.

От другата страна - Как си го постигнал в предстоящия албум на „Firestar”?

Piet Sielck - Говорим за продукцията. Винаги се опитвам да я подобря като звук. В предишния албум китарите звучаха много добре и можех да използвам същите настройки. Но не го направих, защото искам да има развитие. Ако не направиш стъпка напред, стагнацията ще те върне назад. Наистина се опитвам да избегна подобна ситуация. Боговете на хеви метъла наистина са ме благословили, защото във „Firestar” разликите идват и от процеса на композиране. Ако имаш страхотни песни, с продукцията можеш да ги направиш още по-страхотни. Ако имаш нещо по-средата, можеш да го подобриш в студиото, но в края на краищата то ще остане на средно ниво. С новия албум постигнахме страхотно ниво не само с песента „Firestar”, но и с другите композиции. Творческият процес беше много силен. Казвам го, с пълното съзнание, че аз пиша материала и трябва да похваля себе си. И да, композиционният процес беше на супер ниво и се гордея с резултатите.

От другата страна - Накъде те поведе този път той?

Piet Sielck - Не знам как да отговоря. Никога не работя по някакъв специфичен план. Не притежавам някаква генерална формула, по която да пиша песни. Те просто идват. В новия албум две бяха създадени в последния момент. Буквално минута преди полунощ, така да се изразя. Продукцията беше почти завършена. Идеята за „Firestar” се появи в последната минута, както и още една композиция, която няма да назова, защото е все още тайна. Също така напълно промених една друга песен. Преработих я от задоволителна песен, която беше предвидена като бонус за Япония, в най-доброто парче в албума. Дори по-добро от „Firestar”. Това е нещо, което не държиш по право в ръцете си. Просто се случва. Пиша песни повече от 25 години. Знам, че съм способен да създавам добри композиции, но понякога се случва някакво чудо, което не подлежи на обяснение. Не знам откъде се е появило. Обаче, съм благодарен на Боговете на хеви метъла, че са ме благословили с тази креативност.

От другата страна - С „Firestar” отново ли обикаляш Вселената?

Piet Sielck - В някаква степен, да. По подобие на много от предишните албуми „Firestar” не е концептуален. Последният истински концептуален албум беше „Condition Red”. Има три или четири песни, които кореспондират с основата на IRON SAVIOR, части от Вселената на групата. В новия албум има композиция, която е свързана с „Тъмната кула” на Стивън Кинг, както и такава, свързана с нормалните неща в живота. Текстовете са добра комбинация от фентъзи, научна фантастика и реалност. Балансът е добър. Ако имаш само научно-фантастични текстове с времето ще ти стане скучно.

От другата страна - Постоянно споменаваш Боговете на хеви метъла, което си е MANOWAR отвсякъде. Обаче изисква ли се смелост да заявиш, че Хеви метълът никога няма да умре, при положение, че стилът е изтикан в ъгъла?

Piet Sielck - Много пъти метълът е обявяван за мъртъв. Чувал съм го много пъти в живота си. Опитът ми показва, че има периоди, ако говорим за класическия хеви метъл, в които не е бил особено популярен. Но, както пеем в песента, той никога не умира. Убеден съм, че и след 50 години хората ще продължават да слушат „Heavy Metal Never Dies”, както и много други метъл химни. С годините хеви метълът се превърна в класика по подобие на блуса. Както съм убеден, че след 50 или 100 години хората ще продължават да слушат Muddy Waters, така знам със сигурност, че след 50 или 100 години „Breaking The Law” на JUDAS PRIEST ще продължава да се върти. Защото тя е вече класическа музика. Понякога хеви метълът се слуша от повече хора, друг път – не. Той идва и си отива като вълна, но никога не умира.