Фризьор подстригва безплатно хора в хосписи и приюти

Чувството след посещение във фризьорски салон е много специфично. Самочувствието след нова прическа най-често е повишено, а го има и усещането за лекота. Бръснарят Антони Боксеров иска да предаде тези чувства в хосписи, домове за сираци, приюти, болници. Каузата му се нарича „Добро дело: Визия за всеки“. Призивът на Антони е да го потърсят и той ще се отзове, напълно безплатно, и дори ще остави оборудване на мястото. 

Може да се свързвате с него през фейсбук страницата „Добро дело: Визия за всеки“. Поканата е към хосписи, домове за сираци, болници:

"Ще се радвам, ако това стигне до хора от управата на такова нещо, да ме поканят, аз ще дойда и ще зарадвам всички хора. Като най-основната ми цел е не просто да отида да подстрижа и да поговоря с хората. Аз искам, тръгвайки си от дома, да оставя една хубава машинка, искам да оставя една хубава пелерина, искам да оставя неща, които после санитарката или там тази, която ги подстригва, да върши по-добре моята дейност", казва Антони.

Той уточнява, че се занимава само с мъжки прически. Предложението му не важи само за Варна и региона. Готов е да посети и други места в страната. Дори има идея за мобилна социална бръснарница:

"Няма да бъде като бизнес. Това е като ходя в дома за сираци, тези дечица да не ги подстригвам горе по стаите и по баните, ами да ги сваля долу в буса и да им дам едно преживяване, вътре ще има подаръци и други неща, така че това ми е следващата стъпка."

Отправя апел към хора и фирми: ако имат стар бус, до 3 тона и половина, да го дарят за доброто дело. 

Винаги в такива случаи един въпрос е неизменен: защо го прави? Защо Антони посвещава свободното си време на бедни, болни и сираци - безкористно, чрез своя занаят, без да печели пари от това?

"Излизайки от такъв дом или хоспис, вярвай ми, оценявам живота си на 300, на 500. Просто съм абсолютно благодарен на Бога, че съм здрав, целувам си ръцете и това е моята награда от такива ходенки. И това е, да си оценявам аз живота, здравето, отделно там получавам някаква любов от хората. И искам да ти кажа, че някой ден само това ще правя, ще оставя стола си в салона и ще бъда изцяло посветен само на хора, които имат нужда", обяснява Антони.

За него общуването с хората е много ценно - както за тях, така и за него. Понякога му е било трудно да сдържа сълзите си, но никога не би заменил за нещо друго тези срещи с човешката болка.