Театърът е това място, което ни дава възможност да си спомним къде сме и накъде отиваме. Това подчерта в интервю за предаването "Гравитация нула" по Радио Варна актьорът Иван Юруков, който се превъплъщава в ролята на д-р Соколов в "Под игото". Премиерните спектакли бяха на 19 и 21 септември в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна.
Д-р Соколов е характерен герой и важна личност за целия разказ в „Под игото“. Ако основните персонажи Бойчо Огнянов, Д-р Соколов, Кириак Стефчов и Рада Госпожина са представителна извадка за обществото в романа, сред тях Д-р Соколов е бохемът, артистът, бунтарят, който не пести емоция, сили и умения, за да постигне това, към което се стреми. "Образът ми допада и намирам много сходни неща между него и мен, доколкото и аз съм артист и музикант. Доближавам го до себе си, но това не означава, че е лесно да се направи. За да стане добър, образът не трябва да бъде еднопланов, трябва да се придържа към действителността и да се дозира присъствието му в контекста на цялата постановка. Всъщност Д-р Соколов не е толкова далеч от нас като светоусещане. Да, може да се е сменил пейзажът, сменил се е и езикът, но в същината си всичко е същото", коментира Юруков. С него разговаря Мартин Николов:
Когато започнахте репетициите и да се запознавате със самия текст, видяхте ли "Под игото" под друга светлина, от друга гледна точка?
Не бих казал по друг начин. Човещината и родолюбието винаги вътре присъстват. Ние се опитваме да бъдем верни на автора. Оголване до болезненост на тези човешки взаимоотношения - може би това е нещото, което ни занимава повече в този вариант. В същината си остава "Под игото".
Актуално ли е с тези човешки взаимоотношения към днешна дата "Под игото"?
Да! Любовта, предателството, страхът, човеколюбието - това са теми, които като че ли винаги остават. Те нямат време. В този смисъл "Под игото" стои съвременно. В днешния ден ние пак сме в ситуации на война, пак има предателства. Може би трябва наистина хората, от които зависи добруването на обществото, да се замислят за това какво правят и дали го правят искрено и правилно. И дали действията им ще доведат до това добруване. Аз лично съм отчаян от политическата картина в България, което по някакъв начин кореспондира и с тогавашното време.
Би ли могло едно театрално представление да наведе до други мисли в тази посока дори?
Това е театрално представление, което се поставя пред публика. Това е доброволен акт. Ние, актьорите на сцената, не можем да променим ситуацията в България, но бихме могли да напомним, че трябва да се стремим към красивите неща и към искрените ценности.
Предполагам, че хората, към които адресирате тези послания, едва ли ще влязат в театралната зала.
Това е доброволен акт. Според мен всеки трябва да се обърне към историята, защото забравяйки историята, ние губим идентичността си. Театърът е пространство, което ни дава тази възможност да си спомним кои сме и накъде отиваме.
Защо според Вас не се учим от грешките на миналото?
Повтаряме грешките на миналото, защото не сме узрели може би да се учим от тях. Понякога си мисля, че оправдаваме собствените си грешки с неспособност да погледнем истината. Хората като че ли се затваряме в черупките си, създаваме един привиден комфорт, от който не искаме да излезем, и се правим, че нищо не се случва. Всъщност е много важно да бъдем отговорни за това какво ще оставим като наследство след нас.
Да разбирам, че според Вас революцията трябва да започне отвътре в началото.
За да има има съществена промяна, човек трябва вътре в себе си да изгради някаква нравствена цедка, която да допуска само хубавите неща. Да не произвежда трудности, да има някаква обединеност, стремеж.
Театърът е едно такова място.
Да, той се занимава с такъв вид въпроси. Нашата задача е да превеждаме на възможно най-разбираем човешки език авторовата мисъл, която е устремена към доброто, към красотата.
Как би изглеждал преводът на "Под игото" на разбираем език?
Отговорът на този въпрос ще получите на 19 и на 21 септември на сцената на театъра!
Цялото интервю на Мартин Николов с актьора Иван Юруков чуйте в прикачения звуков файл:
Роден на 27.05.1978 г. в Сандански, Иван Юруков завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов (2004) и магистратура по филмово и телевизионно изкуство в ЮЗУ „Неофит Рилски“ при проф. Станимир Трифонов (2017). През 2005 г. влиза в трупата на Народния театър, където играе и до днес. Многостранният творец, освен като театрален и филмов актьор, се изявява и като режисьор, сценарист, художник и музикант.
На театралната сцена изгражда плеяда запомнящи се образи в знакови заглавия, като: „Лов на диви патици“ от Александър Вампилов, „Лисичета“ от Лилиан Хелман, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ от П. К. Яворов, „NеоДачници“ от Максим Горки, Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Нора“ от Хенрик Ибсен, „Нова земя“ от Иван Вазов, „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, „Амадеус“ от Питър Шафър, „На ръба“ авторски спектакъл на Александър Морфов, „Хъшове“ от Иван Вазов, моноспектакъла „Пилето, което казва ку“ от Александър Урумов и др.
В интересната филмография на актьора присъстват филми и тв сериали, като „Откраднат живот“, „Дъвка за балончета“, „Столичани в повече“, „Аве“, „Людмил и Руслана“, „Забранена любов“ и др. През 2022 г. режисира и първия си пълнометражен филм „До последния каприз“.
Иван Юруков многократно е номиниран за престижните театрални награди „Икар“ и „Аскеер“, отличен е и с редица други награди, сред които „Златно перо“ за изключителен принос към българската култура и изкуство, Грамота от Министерство на културата за високи творчески постижения и др. Награди печелят и късометражни и документални филми, както и музикални видеоклипове, режисирани от Иван Юруков.
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..