Истории от предната линия: Животът в Украйна през очите на Тетяна Станева

Тетяна Станева е бесарабска българка, родом от Чушмелий, Криничное. Тя е режисьор, сценарист, организатор и създател на Българо-украинския фестивал на документалното кино "ОКО". Станева е автор на документалния филм „Писма от войната“, чието представяне ще бъде на 23 февруари в София. С Тетяна ни среща Доротея Николова, която вече усети духа на украинската столица Киев и усещането да спиш под звучите на предупредителни сирени.

На въпроса „Как тъй?“ или „Как си?“ на български, Тетяна отговаря: "Жива". Допълва, че в момента в Украйна, ако си жив, значи си добре. Споделя, че преди няколко дни се е срещнала с нейна приятелка, която губи апартамента си при последната голяма бомбардировка. „Исках да я попитам как е, но ме беше страх. Как може да се чувстваш, след като в един миг изгубиш всичко?“

Тетяна разказва как за последните две години, откакто е започнала войната, е загубила страха от всичко: „Тази нощ, когато започнаха сирените, се обърнах на другата страна и заспах отново.“ Тетяна допълва, че усещането в Киев е сякаш няма война - всички заведения са отворени, хората се разхождат, смеят се. Режисьорката споделя, че в такава ситуация хората искат да живеят с пълни сили, защото не знаят дали ще има утре. Местните дори са започнали да отварят нови бизнеси и да реализират мечтите си. Това е тяхното лекарство за душата, казва Тетяна.

Документалният филм „Писма от войната“ е разказ за обикновения живот на обикновените хора и този на военните на фронта, споделя авторката. „Това са писма от сърцето на войната в Украйна, адресирани към българите. Историите във филма са директен отговор на най-често задаваните въпроси в България“. Тетяна казва, че не може да подбере думите, с които да опише ужаса, в който живеят, затова го показва в този филм. 

По време на снимането на лентата, приятел на Тетяна, бесарабски българин, загива във войната. Във филма тя разказва за истинския живот в Украйна, пълен с многобройни некролози и деца, криещи се в бомбоубежища. Авторката споделя, че е трябвало да снимат на определени безопасни места, за да не стават мишена за бомбардировките: „Чувах снарядите през цялото време, а войниците ме успокояваха и ми казваха, че това е нормално.“

Тетяна разказва за разговорите на войниците по време на войната. Те си говорят за ежедневния живот и дребните неща, които ги мотивират да се върнат с победа. Има войници, които са ранени многократно, имат деца и семейства и въпреки това се връщат на фронта, споделя тя.

Станева допълва, че има още много истории, които иска да разкаже в бъдеще, в които ще покаже българското лице на войната. 

Целия разговор на Доротея Николова с Тетяна Станева чуйте в звуковия файл: