ВКС отхвърли авторството на песента „Даньова мама“

Казусът около това дали една от най-популярните български народни песни е дело на конкретен знаен автор стигна до Върховния касационен съд. Както е известно, наследниците на покойната певица Мария Балтаджиева имаха претенции относно  авторството на известната песен. Преди няколко години те започнаха съдебни дела срещу певицата Бинка Добрева, която е  записала и популяризирала в концертни изпълнения песента през последните две десетилетия. 

На 31 януари Върховният касационен съд сложи точка на този спор. Той обяви, че няма безспорни доказателства Мария Балтаджиева да е създател на музиката и текста на „Даньова мама“. Един от аргументите е, че „песента има характер на фолклорна творба, тъй като музиката и текстът й се отличават с типичните за фолклорното творчество вариантност на текста и музикалната структура на песента, даващи основание да се интерпретират по различен начин от много изпълнители, без който и да е от тях да претендира за авторство“.

Според една от свидетелките по делото - М.Г., такава песен е съществувала назад в годините със заглавие „Кальова мама“, а брат й Младен Енчев (народен певец, записвал в Радио Варна - бел. ред.) я научил през 70-те години от баба Мария Челечка от Разградско. Свидетелката твърди, че Мария Балтаджиева научава песента от Енчев, като променя заглавието на „Даньова мама“ и съкращава един от куплетите.

Ден след решението на Върховен касационен съд народната певица Бинка Добрева излезе с отворено писмо в социалните мрежи, като приложи и линк към окончателния съдебен акт.

„Записах тази народна песен с Александър Райчев, Нешко Нешев и Ангел Димитров, преди три десетилетия, през 1992-1993г. Получи се музикален шедьовър. Стилно, орнаментирано, не имитиращо, модернистично, актуално, импровизирано и на един дъх, без повторения изпълнение. Традиция и съвременност бяха в едно синкретично цяло, песента заживя собствен живот и се превърна в хит.

По това време вече бях разпознаваема като глас и имах популярни песни като „Драгано Драганке“, „Гергана“, „Ах, мерак“, „Звезда прелетя“ и др.

След като изпълнението ми на „Даньова мама“ направи бум, стана любима и обичана песен в цяла България и не само, тази песен я изпяха и записаха немалко изпълнители. В един момент, от 1995-1996г. нататък Мария Балтаджиева и обкръжението й почнаха да предявяват претенции за авторство, като в публичното пространство започнаха нападки срещу мен, появиха се интервюта, статии. В нито един от появилите се материали пишещият текста не си е направил труда да провери достоверността на казаното от своя източник, а съвсем безкритично изпълнителката Балтаджиева беше представяна като автор на народната песен.

Никога, ама никога не съм си мислила, че песента „Даньова мама“ е дело на един човек. И не само аз, така мислеше и ерудитът, композиторът, познавачът на родния фолклор акад. Николай Кауфман, който направи обработка, аранжимент и адаптация на тази народна песен и „Даньова мама“ беше изпята от мен и включена в репетоара на женския хор „Мистерията на българските гласове“, където от 1989 – 2018 пеех.

Въпреки огорчението от нападките, на които бях подложена в публичното пространство, аз вярвах на музикалните специалисти, че това е народна песен. Навремето продуцента на БНР ми каза: „такава песен съществува под друго мъжко име“ и ми показа „Сливенска песен за Таньо войвода“. Продължих по пътя си, защото за себе си знаех истината, която ми беше достатъчна.

Пеех и радвах хората, които ме харесваха и не обръщах внимание на злобата.

През 2020 г. наследниците на М. Б. заведоха дело само срещу мен. Твърдяха, че М.Б. е автор на народната песен „Даньова мама“, че аз съм пяла песента без да споменавам нейния (самозван) „автор“, че съм накърнила достойнството им, че са изживели отрицателни емоции и прочие, и разбира се, искаха от мен пари.

Последва един много динамичен период за мен, цели три години опровергаване на лъжата и доказване на истината, открих наличието на съществуващи източници и свидетелски показания за факти от действителността, за вариантността на народното творчество в българския песенен фолклор. Свързах се с музикалните институции и представих всичко каквото е необходимо. Навсякъде песента „Даньова мама“ не е заявявана като авторска, а напротив като музика и текст – народни. Самата М. Б. е записана единствено като изпълнител. Получих информация от няколко места, от различни краища на България за наличието и знанието на такава песен, много, много преди 80-те години. Наред с много други доказателства открих и следното:

Свидетелка по делото М. Г. ясно и категорично заяви, че песента се е казвала „Кальова мама“ и брат й Младен Енчев я пеел и научил през 70-те години от баба Мария Челечка от Разградско. Самият Младен Енчев в младите си години е работил с М. Б. Тогава тя чува и научава песента от него. М. Б. променя заглавието, пропуска куплет и когато Младен Енчев разбира за нейното изпълнение, двамата се скарват.

Цитирам определението на Върховен касационен съд: „Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелката Г., която е от , област Разград, а нейния брат М. Ц. Е. е завършил Института за културно-просветни кадри и работел като организатор на културни мероприятия, включително концерти. Посочил е, че според показанията на тази свидетелка още докато бил студент, брат й се връщал в селото и издирвал народни песни, като много научавал от една възрастна баба на име М. Ч.; че именно от нея брат й научил и песента „Кальова мама“ и той я пеел на диалекта на нейното село; че сега тази песен била известна като „Даньова мама“, но при изпълнението й се пропускал един от куплетите, който нейният брат пеел и никой друг не го знаел този куплет; че нейният брат е изпълнявал посочената песен още в периода 1975 г. - 1976 г. на концерти, още докато бил студент; че същият се познавал с М. Б. и други изпълнители на народни песни от Варненския край, с които ходели заедно на концерти, и именно на тези концерти той е пеел песента „Кальова мама“; че по това време отношенията между него и М. Б. били добри, но се влошили, след като той чул М. Б. да пее песента; че тогава той й се обадил по телефона и при разговора я нарекъл „крадлива сврако“, „не стига, че си откраднала песента, дори даже не си я и запомнила“. Взел е предвид, че според показанията на свидетелката впоследствие в разговор с нея брат й обяснил, че няма против песента да се пее, тъй като това е народна песен, но се почувствал засегнат, защото М. Б. откраднала песента, като даже не я запомнила цялата като текст. Въззивият съд е посочил, че свидетелката е категорична, че използваните в песента думи „кандисах, мама, сандисах“ са на диалекта от нейното село и е от Разградския край, както и че според нея мелодията на двете песни – „Кальова мама“ и „Даньова мама“, е еднаква, а текстът се различавал малко – липсвал вторият куплет, който гласял „Баща ви мене заръча, заръча мама поръча, здрави момчета да отгледам, по бащин път да не тръгват, на занаят да се научат, семейства да си направят, дечица да си народят и къщи да си построят““. Край на цитата.

Три съдебни инстанции приеха категорично и еднозначно, че Мария Балтаджиева не е автор на песента „Даньова мама“, която, цитирам: „има характер на фолклорна творба, тъй като музиката и текстът й се отличават с типичните за фолклорното творчество вариантност на текста и музикалната структура на песента, даващи основание да се интерпретират по различен начин от много изпълнители, без който и да е от тях да претендира за авторство“.

След 30 години неверните твърдения категорично се опровергаха и истината излезе наяве.

И забележете, три месеца след смъртта на Младен Енчев (който почива на 17.12.2017), който пръв е записал песента при теренно проучване и от когото М. Б. я чува, през м.март 2018г. излиза статията на К. Н., „Знаете ли историята на Даньова мама“, в която беше представено интервю само от М. Б. и без да е извършена каквато и да е проверка на достоверността на твърденията. Открито беше заявена пристрастна позиция и така сагата започна. Дали е нагласено и подготвено?! Не знам. Но…винаги идва и Видов ден.

Вчера, на 31.01.2024 г. Върховният касационен съд се произнесе окончателно.

Ние – народните изпълнители с певческа дарба и музикално обучение, сме „проводници“ на българския музикален фолклор. Народната песен, като част от българското фолклорно творчество, е резултат на колективен, несамостоятелен труд, с неизвестен, анонимен автор. Наследен от нашите предци, чрез нас – изпълнителите българският музикален фолклор достига до следващите поколения и ни запазва като идентичност и разпознаваемост в общото културно пространство.“