Журналистът Георги Милков представи книгата си "Истории от ръчния багажник" във Варна. Той открехва вратата към срещите си с емблематични личности и споделя преживяванията си от най-горещите точки на света. Казва, че през срещите му идват и най-добрите преживявания. Има и истории, които никога няма да разкаже.
С Георги Милков разговаря Мартин Николов.
Книгата не е нова. Какви истории останаха неразказани? Или останаха за втора част, може би?
Има истории и за втора част, когато дойде времето за това нещо.
Кои истории се разказват по-лесно - тези, които са разказани или тези, които престоят да бъдат разказани.
Аз обичам да разказвам истории и го правя и с непознатите си читатели и с хората, които ме слушат по радиото и ме гледат по телевизията, по същия начин, по който подхождам с приятелите си, с които сядаме на масата и си разказваме истории. Абсолютно също е чувството и самият аз подхождам по същия начин. Да кажем, че с тази книга и с всяка следваща евентуална, правя опити да разширя този кръг на приятели около масата.
Изненадвате ли ги все още с историите си?
Аз опитвам да изненадвам себе си. Като изненадвам себе си, се надявам да изненадвам и другите. Иначе, с истории, които сам разказвам много пъти най-угнетотелното за мен е, когато ме карта да ги разказвам още веднъж. Защото самият аз не бих искал да омръзна на себе си, а какво ли става, ако не дай си Боже омръзна на приятелите си пък дори и на тези виртуални в кавички и приятели, но аз ги възприемам като родни мили хора, които познавам отдавана. Така че не искам да разочаровам никого.
Преди ли пътувахте по-често? Сега пътувате ли толкова?
Уви, преди пътувах по-често. Макар че не съм се отказал да пътувам, но честотата на пътуванията сега е по рядка, ако трябва да си го призная. Всичко е свързано с ангажименти и отговорности, които съм поел.Няма как да прекарвам толкова време пътувайки, колкото ми се иска. Но като теглим чертата и като си дам сметка за предишното ми битие, всъщност това е било твърде ненормално, така че се сега съм по-близо до нормалността.
За чия нормалност, обаче, говорим - за Вашата или за тези около вас?
Не съм сигурен дали аз съм сред най-пътуващите хора в България в момента. Слава Богу българите вече започнаха да пътуват много. Има наистина запалени пътешественици, които са си отделили и посветили и ежедневието и отговорностите и финансите и всичко на тази цел да пътуват и нищо друго. Защото така са намерили нещо, всеки намира различни неща. Тези, които са се посветили на тази идея, са много напред с материала. Аз спадам в графата нормалност, както и да се погледна, сравнявайки се със себе си и с хора, които не пътуват чак толкова ,и, сравнявайки се с хора, които последните години прекарват живота си в това, т.е. , търсейки себе си, обикаляйки света.
Да, но едно е да обикаляш и да пътуваш, друго е да имаш способността да го разкажеш.
Е, така е. То всъщност всяко съпреживяно нещо придобива още по-голяма стойност, ако успееш да го съпреживееш,. т. е да го разкажеш. Това е естествено човешко чувство, защото когато ти се случи нещо, бързаш да го споделиш с близките си. С възможностите на технологиите в последните години и начина, по който комуникираме чрез социалните медии и всякакви платформи, като че ли ежедневно можем да види как се излива един водопад от споделяния и съпреживявания. Аз се опитвам да съпреживявам и споделям с моите приятели и последователи, както правят и други хора. Насърчаващо е. Колкото повече спомени има за споделя, толкова светът става по-богат.
Имате ли любима част от тези истории?
Има, разбира се. То, може би си личи между редовете. Имам сантименти към определени части на света и съответно случките там са ми по-близки и по-любими и те са с по-голяма честота на разказване. Обикновено като се има предвид колко години съм прекарал в Близкия Изток, повечето хора очакват да разказвам1001 нощи от Арабския свят. Макар че аз намерих достатъчно места по света, далеч от този регион, който ми е близък на сърцето. Но искам да кажа и далеч от сфера, с която ме свързват, съм намерил много любими места по света и гледам да ги наобикалям от време на време.
Тъй като самата книга обхваща продължителен период от вашия живот - като истории и преживявания, носталгията играе ли роля за нейното написване?
Носталгията е много вездесъща част въобще от начина, по който възприемаме света. Не става въпрос за моята лична, макар че има доста такава. Младите хора не са носталгици. Но предполагам, че с годините и с набиране на житейски стаж носталгията неизменно идва, почуква на вратата и започва да напомня колко хубаво е било, когато си бил млад (...)
Чуйте интервюто на Мартин Николов с Георги Милков:
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..